Мечтата да учим, докато спим
Една трета от живота си прекарваме в сън. Нищо чудно, че хората отдавна си задават въпроса дали това време не може да се използва и за нещо „полезно“. Когато в средата на 60-те години на XX век вестниците започват да пишат за успехите на хипнопедията – обучението по време на сън, мнозина са убедени, че скоро всеки ще може да научи чужд език или цял учебник, без да отваря очи. Изглежда, че човечеството е на прага на истинска революция в образованието.
Действителността се оказва по-сложна. Ето какво знаем за този любопитен метод – откъде идва, какво показват опитите с него и защо днес към него се подхожда с голяма доза предпазливост.

Древни корени и първите опити
Идеята не е нова. Разказва се, че в Индия йогите са упражнявали паметта си, като са заучавали насън най-трудните свещени текстове, които техни събратя им четат на глас. Подобни истории съществуват и в други култури – сънят отдавна се смята за състояние, в което умът е особено възприемчив.
Научният интерес към темата идва много по-късно. Сред пионерите е съветският професор Свядощ, който провежда своя експеримент през 1936 г. Той показва, че спящият човек е в състояние да възприема реч – чужди думи, технически или философски текстове – и след като се събуди, да ги възпроизведе. Участниците слушат записи по един час в продължение на шест последователни нощи и не проявяват признаци на умора. Някои изследователи дори смятат, че възприемането на реч насън натоварва по-малко, отколкото в будно състояние. Самият Свядощ обаче предупреждава, че неумелите експерименти с хипнопедия могат да навредят на здравето.
Как звукът стига до спящия мозък
На пръв поглед тук има противоречие. Ако човек чува, значи е буден, а ако спи дълбоко, би трябвало да не чува нищо. Свядощ обяснява, че по време на сън ние чуваме, но не осъзнаваме чутото.
Примерите са познати от ежедневието. Изтощената майка заспива до бебето си и не реагира на шума от улицата, но се събужда при най-тихия звук, който издава детето. Войниците могат да спят под грохота на артилерията, но скачат веднага щом прозвучи сигналът за тревога. Учените обясняват това с появата на т.нар. охранителен пункт – участък в мозъка, който остава буден, докато останалата част почива. Чрез него спящият поддържа връзка – т.нар. рапорт – с външния свят.
Подобно явление се описва и при животните. Според наблюдения на октоподи в аквариум, когато заспи, животното ляга на дъното, свива пипалата около себе си и затваря очи. Едно пипало обаче остава изправено нагоре като „дежурен“. Ако някой го докосне, октоподът веднага се събужда и изпуска мастило. Така и той запазва своя охранителен пункт.

Опитите с чужди езици
От средата на 60-те години в Съветския съюз към министерството на висшето и средното специално образование работи лаборатория, която изучава методите на хипнопедията. През 70-те години в московски институти и техникуми се провеждат множество опити с обучение по чужди езици. Курсистите си лягат около 22 часа в специално оборудвани спални. Преди заспиването им четат текст на чужд език, който се повтаря и в първата фаза на съня. На сутринта ги събуждат същите думи, а през деня има часове за затвърждаване на наученото. Така за една нощ се усвояват няколко десетки нови думи, а целият курс продължава около година. Отчетените резултати са добри и при участниците не са установени здравословни отклонения.
Постепенно обаче се виждат и слабостите на метода. Той изисква скъпа апаратура и специални помещения. Не може да замести нормалния учебен процес и е полезен главно за запаметяване на отделни видове сведения – чужди думи, формули и други подобни. При по-внимателна проверка се оказва, че шумно рекламираните успехи от 60-те години са доста по-скромни. Изследванията показват, че ученето чрез хипнопедия дава резултати, сравними с обичайните методи – не по-добри. С годините модата на обучението насън отминава.
Защо е нужна предпазливост
Много изследователи смятат, че сънят е даден на човека, за да може мозъкът да свърши своята вътрешна работа, откъснат от външния свят. Вероятно и сънищата ни са необходима част от този процес. Хипнопедията обаче системно се намесва в естествения ритъм на съня и бодърстването, а нарушаването му според специалистите може да има сериозни последици.
Швейцарският изследовател на съня проф. Борбели обобщава трудността така: „Когато имаме работа със съня, всеки път се сблъскваме с явление, което, от една страна изглежда пределно просто, а от друга – постоянно се изплъзва от научното внимание“. Въпреки огромния напредък на физиологията и медицината, знанията ни в тази област все още са непълни – затова и експериментите с обучение насън не бива да се правят на своя глава.
Роднина на „25-ия кадър“
Към същото семейство методи често се причислява и т.нар. ефект на 25-ия кадър – скрито послание, което зрителят не осъзнава. Специалистите се отнасят към него по-скоро отрицателно. Всяко въздействие върху психиката трябва да се съобразява с индивидуалните възможности на човека, а и двата метода нахлуват в процеси, които обикновено протичат без наша намеса. Затова съветът е да не се увличаме по тях. Както при всичко останало, решаващо е чувството за мярка – и най-полезното средство в прекомерни количества може да навреди.
Учим ли насън или преди сън
Научната основа на хипнопедията е свързана с идеята на психолога Александър Лурия, че всяка нова порция информация затруднява запаметяването на предишната. Сънят според тази логика е състояние без такива „смущения“ и затова наученото в него би трябвало да се задържа по-добре.
Сомнологът академик Вейн обаче поддържа противоположното мнение: спящият не може да научи нищо, защото сънят напълно го изолира от външния свят. Друго е с кратките минути преди заспиване – те наистина са много плодотворни за паметта. Може би народната мъдрост, че утрото е по-мъдро от вечерта, има и обратна страна: прочетеното вечер, точно преди лягане, често остава в главата ни най-трайно.
Какво остава от идеята за учене насън
Историята на хипнопедията е добър пример за това как една красива мечта се среща с действителността. В началото обещанията са огромни: никакво губене на време, знания без усилие, гении по поръчка. После идват лабораториите, специалните спални, магнетофоните и внимателните измервания. Резултатът не е провал, но не е и чудото, което всички очакват. Методът работи донякъде, главно за заучаване на отделни думи и кратки формули, и то само когато наученото се затвърди през деня с обичайна работа.
Остава и въпросът за цената. Сънят не е празно време, което чака да бъде запълнено, а период, в който тялото и умът се възстановяват по свои правила. Всяка намеса в него, колкото и добронамерена да е, рискува да наруши тези правила. Затова повечето специалисти днес гледат на хипнопедията по-скоро като на любопитна страница от историята на науката, отколкото като на практичен начин за учене.
За онези, които обичат да учат, изводът е по-скоро утешителен. Не е нужно да жертват спокойния си сън. Достатъчно е да прегледат най-важното вечер, малко преди да угасят лампата, и да оставят на нощта да свърши своята тиха работа.
А вие какво мислите – може ли човек наистина да учи насън?
Какво е хипнопедия?
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.