Храна срещу рака
Съдържание
ВИНОВНО Е МЕСОТО?
Всеки ден в човешкото тяло се появяват около 12 хил ракови клетки. Неговата имунна система обаче бързо ги разпознава, убива ги и се погрижва да ги изхвърли от организма.
Ако все пак някоя ракова клетка се изплъзне от този свиреп имунен надзор и оцелее, тя се нуждае от 5 до 40 години, за да се превърне в голям смъртоносен тумор. Това, което я подхранва, е храната.
Човек стимулира рака с всеки свой залък, но и го убива. Ракът става болест, когато апопозата – естествен процес на подмяна на клетките в организма, се изплъзне от контрол. Раковите клетки не се поддават на апопоза, та са безсмъртни и при това нарастват и се делят с огромна бързина. Безсмъртните ракови клетки се хранят със същото, с което и здравите, само,че са много по-лакоми.
Следователно, за да се предпазваме от рак, трябва много да внимаваме колко, какво и как ядем. Специалистите по здравословно хранене вече са едно мнение, че захарта е „ракова” храна, при това най-опасната. Доказват го серия от изследвания, като най-категоричното от тях е направено с мишки през 1985 г в САЩ. То оценява ефекта на приеманата захар чрез храната върху развитието на туморите. За целтта 44 мишки са заразени с клетки от рак на гърдата. На 24 от тях се дава храна, която води до пикови стойности на кръвната захар в телата им. Останалите 20 са нискозахарна диета. След 75 дни 16 от мишките в първата група (2/3) са мъртви, докато от втората група умира само една.
Макар, че този експеримент не може да бъде извършен върху хора, той дава тласък за друг вид проучвания, при които се сравнява заболевемостта от рак на група хора, придържащи се към западната диета и към азиатската нискозахарна диета. Първите, оказва се, боледуват 5-10 пъти повече от рак.
Затова днес първият съвет за здравословно хранене е трапезната захар да отпадне изцяло от трапезата, тъй като човек може да си набавя въглехидрати и чрез други храни. Подслаждането пък може да става чрез естесвени заместители на захарта (например пчелен мед, но най-добре – сироп или нектар от агава). А неутолимият човешки апетит за сладко да се задоволява най-вече с плодове и с малко черен шоколад, но не и със захарни и тестени изделия, подсладени напитки и десерти.
Затлъстяването пък – този най-масов рисков фактор за рака ( и за диабета и сърдечно-съдовите болести), трябва да се пребори чрез обуздаване на апетита и чрез намаляване на калориите на храната. Тук обаче медицината допуска три последователни грешки, опитвайки се да посочи виновниците за затлъстяването. Първо тя набеди за него мазнините и роди липидната теория за връзката им със затлъстяването и рака. След нейното разобличаване като подвеждаща и вредна тази теория бе подменена с погрешната въдлехидратна теория. Тя обаче не се удържа дори наполовина колкото липидната и едва-що родила се , на свой ред бе подложена на залпов огън и отречена.
После се възцари протеиновата теория, която от 2003 г насам зове да се ядат повече млечни продукти и месо и която достигна своя триумф с диетите на Аткинс и Дюкан. Но сега и тази теория е обект на унищожителни критики. Аткинс бе разгромен, а с Дюкан в момента нещата са още по-лоши – той е подсъдим.
Трите теории се провалиха, защото представят такива комплексни явления като затлъстяването и рака твърде опростено и свеждат причините за тях само до един фактор, при това изолиран.
Пострадалите от трите теории са милиони. Те послушно сменяха начина си на животспоред всеки моден повей , изключвайки една или друга храна. При някои ефектът върху здравето бе нулев въпреки понесените лишения и несгоди, други си навредиха. Трети станаха такива манияци на здравословното хранене, че по цял ден я карат само на шейкове и кубчета хранителни добавки. Тяхното състояние се нарича орторексична невроза и е на път да влезе в списъка за психическите смущения.
Тлъстите бебета
Най-гръмък бе провалът на трите теории при опита им да обясняват американския и френския парадокс. При първия от 1976 г до 2000г нацията намалява мазнините в храната си с 11% и калориите с 4%. Въпреки това тя затлъстява с цели 31% и за същия период наддава по 7 кг средно на човек.
При втория парадокс нацията безгрижно консумира мазни меса и сирена, пие и много алкохол. От „научна” гледна точка французите се хранят направо ужасно, но тази нация е символ на елегантността и отгоре на всичко е в цветущо здраве с много по-ниски нива на диабет, сърдечносъдови болести и рак. По ирония на историята американския парадокс бе разгадан от френски учени, а френският – от американски.
Докато другите научни екипи търсят ключа към епидемията в САЩ от затлъстяване и рак в начина на живот, в безразборно хранене и в липса на физическа активност, французинът Жерар Ело се вглежда в …бебетата. И открива, че количеството на мастни тъкани при бебетата под една година в Съединените щати се е удвоило от 1970 до 1990г.
Биохимикът Пиер Вейл от екипа на Ело описва през 2007 г историята на това откритие в кногата си „Утре всички ще сме дебели”. Той цитира следната забележка на д-р Ело: „Ако си 6-месечно или 11-месечно бебе и вече си затлъстял, нито „Макдоналдс” ти е крив, нито безразборното ядене и гледането на телевизия с пуканки са ти виновни”.
Екипът установява, американските бебета на са били прехранвани. Количеството мляко, което те получават било от майчината кърма, било от специалните млечни формули за бебета, е едно и също. Променило се е самото мляко и екипът успява да проследи тези промени в състава и характера му назад в годините чак до 1950 г. Открит е много специфичен дисбаланс между съдържащите се в млякото мастни киселини омега-3 и омега-6. Тези мастни киселини се наричат есенциални, тоест незаменими, тъй като човешкото тялоне може да ги синтезира само.Ето защо количеството им в организма зависи изцяло от храната. На свой ред съдържанието на тези киселини в нея зависи от това с какво са били хранени кравите, от които човек пие мляко.
Идеалното съотношение между омега-3 и омега-6 в човешката храна е 1:1. Точно такова трябва да е и съотношението им в храната на животните, чието месо, млчко и яйца влизат в човешката храна. Ако има дисбаланс, той води до бързо развитие както на мастните тъкани, така и на раковите клетки. Така разковничето на американския парадокс се оказва голямият дисбаланс между поглъщаните мастни киселини. В общия случай той е 1:15, а при някои американци достигс чак до 1:40.
Имаш много здраве от французите!
За разлика от бързия успех на французите и Жерар Ело в разгадаването на американския парадокс на американците им отнема много повече усилия и време да разгадаят френския парадокс. До 2008 г те му посвещават специално 257 публикации в областта на медицината, но го засягат още в 828 статии за средиземнонорската диета. Така общо от 1000 публикации предлагат обяснение на парадокса и винаги стремежът е да се фаворезира 1 фактор, на който се дължи общиат благородан ефект. За едни това е червеното вино, за други – зехтинът, за трети – рибата, чесънът, зеленчуците и дори гъшият дроб (защото е много богат на витамин В и на желязо). И понеже нямат успех, се втурват да изследват взаимодействието на два фактора, после на три. Например твърдят, че антиоксидантите във френското червено вино ускоряват разграждането на наситените мазнини, които французите поглъщат в огромни количества.
Наздраве и от гърците!
Гърците обаче приемат дори повече калории във вид на мазнини от французите (над 40% спрямо 37%, най-вече под формата на месо и зехтин), но почти не пият чевено вино. И все пак гърците са също толкова здрави.
Успехът споходи американските изследователи когато те зарязаха методиката да разглобяват традиционната френска диета на отделни храни и на техните съставки и се заеха да проучват целия диетичен модел. Така екипът на Франк Ху доказа през 2000 г, че френската диета не само предпазва от хронични болести, но може да пренася този ефект от една популация на друга. По-късно д-р Кристофър Гардиън сравнява ефекта върху здравето на 2 менюта – американско и френско, но с еднакви пропорции на наситени мазнини, белтъчини, въглехидрати и холестерол. И все пак френското меню от традиционни храни се оказва много по-здравословно.
Изводът на учения е , добавянето на храни към диетата – плодове и зеленчуци, чесън и пълнозърнест хляб – има по-голям положителен ефект върху здравето, отколкото изключването на други храни, смятани за вредни (например солта).
Повече наслада от по-малко калории
Така се стига до крайния успех на пол Роузин от 2003 г, който изследва френската диета не само като химически състав, а комплексно – като екология и социология на храненето. Екипът на Роузин прави паралелни изследвания на подбрани ресторанти в Париж и Филаделфия, но не се рови в съставките на гъшия дроб, а следи показатели като брой на хората около масата и времетраена на храненето; брой и големина на порциите; начина на пиене и замезване и др.
Веднага се набива на очи, че французите ядат много по-малки порции и не се поръчват никога допълнително от същото. Но пък те сменят много повече блюда по време на храненето – тоест предпочитат разнообразието. И макар да поемат доста по-малко калории с храната от американците, те й отделят значително повече време и освен това й се наслаждават много повече от тях.
Изводът е ,че освен на балансираното съотношение на мазнините и на повечето растителни храни тайната на френския парадокс е в най-типичното именно за французите умение да се извлича по-голяма наслада от по-малкото ( в случая калориите).
