Ясновидци и „виждане без очи“: загадъчните случаи на свръхзрение

Под ясновидство обикновено се разбира способността да се възприема информация, до която обикновените сетива нямат достъп – далечни предмети, скрити текстове, събития отвъд пространството и времето. В случаите по-долу тази способност е тясно свързана със зрението: хората в тях не предсказват бъдещето, а „виждат“ там, където окото по правило е безсилно.

Око като микроскоп и телескоп

„Човекът микроскоп“

Обикновено очите ни показват само това, което ни заобикаля в нормален мащаб. Разказва се обаче за американския художник Джоди Остройт, наречен „човекът микроскоп“, който можел да различава подробности, видими иначе само под увеличение. За да проверят дарбата му, изследователи го помолили да нарисува структурата на обикновено листо. Той го разглеждал няколко минути с просто око и след това го изобразил с изумителна точност. Именно такива „микроскопични“ образи стоят в основата на картините му, които са се радвали на успех.

Най-простото обяснение, което се предлага, е професионалното: художникът години наред тренира погледа си да се съсредоточава върху най-малките детайли. Това обяснение обаче не помага в друг, привидно сходен случай. Инженерът В. Маняхин от Новосибирск не е художник и няма тренирано око, но според разказите и той можел без никакви уреди да различава молекулната структура на различни вещества.

Звездите с просто око

Има свидетелства и за обратното – зрение, което работи като бинокъл или телескоп. В началото на ХХ век се говорело за хора, които без оптика определяли къде се намират два от спътниците на Юпитер, а Сатурн им изглеждал „сплескан“. Астрономите по-късно потвърдили, че формата на планетата наистина изглежда така.

Роза Кулешова и „кожното зрение“

Може би най-известният подобен случай е този на Роза Кулешова – жена без особено образование, живяла в Урал, чието име през 60-те години на ХХ век обикаля научните среди. Любопитното е, че съветската цензура, обикновено подозрителна към всичко паранормално, допуска до широката публика сведения за т.нар. „кожно зрение“. Те дават тласък на изследвания в тази област, но и на безброй спорове и слухове.

Как се появява дарбата

Самата Кулешова разказва, че през 1960 г. ръководи театрална трупа на незрящи в Нижни Тагил, макар че самата тя вижда нормално. Започва да се пита как слепите четат с пръсти изпъкналите знаци на брайловото писмо. Опитва и за две седмици овладява умението. После отива по-далеч: със завързани очи се опитва да прочете запечатано писмо – и успява. Година и половина по-късно вече чете свободно, без изобщо да поглежда текста.

През 1962 г. Кулешова започва да изнася номера си в цирка в Нижни Тагил, а три години по-късно се мести в Свердловск, където работи в училище за слепи деца. Там ги учи на своя метод и според сведенията децата постигат отлични резултати. Тя чете непознати текстове със завързани очи, като плъзга дясната си ръка по страниците, различава цвета на хартията, а при допир с фотография описва какво е заснето. Тази способност получава името „дермооптично“ възприятие, а самата Роза я нарича „кожнооптично зрение“.

Обяснението, което не издържа

Първоначалната хипотеза гласи, че тя усеща светлината и цветовете чрез изключително чувствителни нервни окончания в кожата. Тази версия обаче се разклаща, когато става известно, че Кулешова чете и на тъмно, и през непрозрачни прегради, и текстове, написани с невидимо мастило. Друга хипотеза така и не е предложена, а случаят и до днес остава спорен.

Не само в Съветския съюз

Вед Мехта

Съветската преса представя Кулешова като единствена по рода си, но подобни истории идват и от други краища на света. Сред най-известните е тази на индиеца Вед Мехта, който губи зрението си на три години след менингит. Родителите му вече не се надяват, че ще вижда, но скоро забелязват, че детето се ориентира без затруднения не само у дома, но и на непознати места. Не използва бял бастун, играе футбол с връстниците си и кара колело по оживени улици. По-късно учи в известен колеж, пътува непрекъснато и става световноизвестен в края на 50-те години.

Момчето от Китай

Още по-необичаен е разказът, разпространен от вестници по света, за слепородено китайско момче на име Ху Ксин Ю. Според публикациите то можело да чете текст, като го докосва със зъби, с носа или дори с ушите. Родителите му забелязали способността, когато било на пет години, и потърсили обяснение от лекарите. Създадена била специална комисия, която стигнала до извода, че подобни способности се срещат при немалко млади хора, но съвременната наука не може да ги обясни.

На ръба между живота и смъртта

Често се твърди, че ясновидството се появява след тежко заболяване на мозъка или черепно-мозъчна травма – в момент, когато човек е бил на крачка от смъртта. Пример за това е историята на крановия оператор Ю. Воробьов, който през март 1978 г. е ударен от ток с високо напрежение и оцелява като по чудо.

Шест месеца по-късно, според разказа, той започва да „вижда“ вътрешните органи на хората. Отначало се плаши, но постепенно свиква с новото си състояние и става известна личност в своя град. Твърди се, че към него се обръщали дори лекари в трудни случаи и много хора, търсещи помощ. Подобни разкази обаче остават без научно потвърждение и в никакъв случай не могат да заменят медицинския преглед.

Демонстрацията от 1997 г.

Травмата не е единственият път. През 1997 г. на международна конференция, организирана от парапсихолози, били показани младежи, обучавани на т.нар. алтернативно зрение. Сред тях се откроил 16-годишният ученик Денис Савкин. Със завързани очи той прочел непознат технически текст, покрит с картони и листове хартия.

Върхът на демонстрацията дошъл, когато на сцената излязъл един от най-големите скептици в залата. Той извадил от джоба си банкноти и предложил на момчето да прочете серийните им номера – със завързани очи и от повече от пет метра разстояние. Според разказите Денис се справил без грешка, макар че от това разстояние цифрите не се виждат с просто око.

Третото око и бариерите в ума

Академичната наука се дистанцира от идеята за „виждане без очи“ и я смята за безсмислена. Привържениците на алтернативните учения обаче свързват подобни способности с т.нар. „трето око“. Според тях това не е само епифизата, а цяла система от свързани с нея центрове, които у съвременния човек обикновено „спят“. За да се събудят, казват те, трябва да се преодолеят бариерите в собствения ум чрез специални упражнения.

Дали тези истории са доказателство за скрити възможности на човека, или примери за добре изпипани трикове и непълни проверки, всеки трябва да прецени сам. Сигурно е едно: те продължават да вълнуват и учени, и любопитни читатели вече повече от половин век.