10 често задавани въпроса за нашата памет 

Всичко за паметта и как работи нашият мозък

Всеки жест, всяка дума, отношенията между хората са невъзможни без участието на паметта. Какво знаем за една от най-сложните и загадъчни функции на нашия мозък?

Къде се намира паметта?

Всеки път, когато изследователите решават, че са открили “центъра на паметта”, бъдат разочаровани. Спомените не се пазят в една определена зона на главния мозък. В същото време, някои негови области играят по-съществена роля за определени видове памет, тъй като в случай на увреждането им се появяват сериозни нарушения.

Например хипокампът (част от сивото мозъчно вещество, представляваща корова гънка, изолирана с бяло мозъчно вещество) осигурява запомнянето на впечатления, включително лица и имена, и определя кое от кратковременната памет да остави за по-дълго съхранение. Когато се увреди (в резултат на заболяване или травма), човек може да живее само с миналото: новите впечатления не се отлагат в дълговременната памет.

Какви видове памет съществуват?

Информацията постъпва в мозъка от сетивата, затова се говори за визуална, слухова, тактилна, обонятелна и вкусова памет.

Има и други видове:

• вербална (памет за несвързани думи);
• семантична (тя “пази” смисъла и значението на думи);
• моторна (памет за жестове и движения);
• емоционална (памет за чувства);
• соматична (благодарение на нея помним телесните усещания) и т. н.

Някои видове памет са свързани с нашата дейност: музикална, памет за лица и т. н. Психолозите говорят за процедурна памет – знаем как трябва да действаме, и декларативна – помним смисъла на действия и събития.

Тези класификации са условни, защото паметта е съвкупност от “модули”, които се намират в постоянно взаимодействие.

Как са организирани нашите спомени?

Нашият мозък мигновено (без участието на съзнанието) сравнява новата информация с това, което вече се пази в паметта.

Сигналът “преминава” по мрежа от кръстосани съобщения като в огромен библиотечен каталог. Например виждаме пчела. За да запомним думата “пчела”, визуалната памет се свързва с лексическата, която прави запитване към семантичната памет. От този момент се установяват и други невронни вериги и ние си спомняме за нашия страх – защото сме били ужилени (така се проявяват сензорната и емоционалната памет), и удоволствието (вкусовата памет ни напомня, че обичаме мед).

Получавайки свежа информация, мозъкът създава нови категории и преформулира предишните. Това ни помага по-лесно да си спомним.

Колко продължават спомените?

От част от секундата до цял живот!

Ултракратка (сензорна) памет

В течение на няколко мига (от 0,3 до 3 – 4 секунди) продължаваме да чуваме, да чувстваме, да усещаме същото, както и преди няколко секунди. Например, мигайки, за миг затваряме очи и продължаваме да виждаме това, което сме наблюдавали. След това забравяме тези образи или ги запазваме в дълговременната памет.

Кратковременна памет

Задачата ѝ е да задържи (в течение на около 20 – 30 секунди) в съзнанието обобщения образ на информацията, постъпваща от сензорната памет и след това да прекодира най-актуалното за дългосрочно съхранение.

Оперативна памет

Пази информация в течение на времето, необходимо за изпълнение на определено действие.

Например искаме да позвъним на някого, търсим номера на телефона му в бележника си, запомняме го и ако нищо не ни попречи, можем правилно да го наберем. Но ако линията е заета и трябва да се обадим по-късно, най-често забравяме цифрите. Продължителността на тази памет варира от минути до няколко дни.

Дълговременна памет

Благодарение на нея съхраняваме безсрочно събитията от нашето минало и можем да си ги спомним.

Може ли паметта да се претовари?

Дълго време се смяташе, че не може – вероятно защото психолозите познават примери за безмерна памет. Но обикновено обемът на кратковременната памет е ограничен: запомняме от 5 до 9 думи или цифри. Не успяваме да задържим в паметта по-дълга верига – новата информация измества старата.

Обемът на паметта може да се увеличи за сметка на окрупняването на информацията – от букви в срички, в думи, в смисъл, но все едно, запомняме от 5 до 9 смислови единици.

Дълговременната памет притежава безкрайни ресурси. Но бихме могли да си спомним далеч не всичко, което е отправено за съхранение в нея. Това се обяснява с факта, че имаме ограничени възможности за възпроизвеждане на намиращата се в паметта информация.

Микстура против забравяне

Иска ни се (без особени усилия) да запомним големи обеми информация.

Можем ли с лекарства да подобрим паметта си?

Мозъкът, както и целият организъм, се нуждае от хранене. Така например количеството ацетилхолин, благодарение на който се предава нервната възбуда при запомняне, зависи от количеството холин (витамин В4), постъпващ с храната.

Освен това мозъкът се нуждае от фосфолипиди, фолиева киселина, селен, тирозин, витамини. В период на интелектуална активност и при стрес сивото ни вещество изразходва повече хранително вещества. Въпреки че някои препарати подобряват паметта, все още не е изобретена “вълшебна таблетка”, способна да активизира всичките ѝ ресурси.

Кога започват нашите спомени?

48 часа след раждането бебето вече разпознава своята майка. Нещо повече, съществуват и пренатално спомени. Новороденото си спомня песните и музиката, които му е пяла или слушала по време на бременността майка му. Вслушвайки се в тях, то затихва или по-бързо заспива. А някои деца дори са способни да опишат или да нарисуват как е изглеждал вътреутробният им живот. Може да се предположи, че запомнянето започва още преди нашето раждане.

Защо толкова малко помним от детството?

Нашата най-ранна (бебешка) памет е емоционална и моторна, при децата на 3 – 5 години лидер е образната памет. Те запомнят без участието на съзнанието. А логическата разцъфтява едва към 10 – 13 годишна възраст.

Именно за това са толкова малко осмислените спомени от детството. Нашата памет за този период се проявява главно със спонтанни реакции и усещания и те са свързани обикновено със силни емоции: радост, страх, срам.

Защо се случват “бели петна” в паметта?

Забравянето е обратната страна на процеса памет. Ако помнехме всичко, животът ни би станал непоносим. 

Ето защо хората с хипермнезия (свръхпамет) са принудени да прибягват до специални методи, за да забравят някои неща.

В ежедневието малките “дупки в паметта” (забравили сме да се отбием да купим хляб след работа; съмняваме се дали сме изключили ютията, когато сме излезли от вкъщи) се дължат по-скоро на разсеяност.

Понякога не можем да си спомним някоя дума или име. Това се случва, защото запомняме различна информация, намирайки се в различни състояния – те зависят от нашия интерес, мотивация, емоциите, които изживяваме в дадения момент. И можем да я възпроизведем на онова ниво на активност, на която сме я запомнили.

Докато с истинска (патологична) загуба на паметта – амнезия, често се съпровождат травми на мозъка, получени например при авария. Човек не може да си спомни събитията, които или са предшествали инцидента, или са последвали веднага след него. Интересното е, че след оздравяването той забравя завинаги това, което се е случило с него в периода на лечение.

Освен това, разбира се, съществуват сериозни нарушения на мозъчните функции. При болестта на Алцхаймер или на Паркинсон нервните клетки отначало отмират в хипокампа, а след това и в други отдели на мозъка. Това води до необратими “бели петна” в паметта.

При това при болестта на Алцхаймер се губи семантичната памет – човек помни как да прави определени действия, но не разбира защо. А при паркинсонизма – процедурната памет: човек знае какво прави, но не разбира как.

Защо, старейки губим паметта си?

В процеса на естественото стареене мозъкът продължава стабилно да работи. Но всички познаваме възрастни хора, които забравят това, което се е случило наскоро, но отчетливо помнят събития от преди 50 години. Работата е там, че в мозъка първо се разрушават наскоро създадените невронни връзки, а след тях – по-ранните. И първо от паметта изпада това, което е запаметено неотдавна.

Има и други причини за влошаване на паметта с възрастта.

Старее тялото: притъпяват се зрение, слух и осезание. Човекът например свиква, че възприема само размити очертания. Получавайки все по-малко сигнали и стимули, необходими за усвояването на информацията, мозъкът се ограничава с привичното. Храненето става по-малко разнообразно и не насища добре мозъка, а снижаването на физическата активност намалява снабдяването му с кислород.

Липсата на лична мотивация, свиването на кръга на интересите също спомагат за влошаването на паметта. Но с помощта на тренировки можем за дълго да запазим нашите способности за запомняне и възпроизвеждане на информация.

Защо при някои хора паметта е по-добра?

 На този въпрос еднозначен отговор няма. Специалистите все още не са открили ген, отговарящ за качеството на нашата памет. Затова пък няма никакви съмнения, че колкото по-богато е заобикалящото детето пространство, толкова по-добре се развиват способностите му към запомняне.

Богатството означава разнообразие на предмети, форми, цветове, звукове и аромати, опити и открития. Както и положителни емоции: колкото повече са те в живота на детето, толкова по-силно ще се отпечата в паметта му всичко, свързано с тях. 

Не пропускайте да видите и ⤵️
Слаба памет
ГОРСКИТЕ ПЛОДОВЕ ПОМАГАТ НА МОЗЪКА
Интересни факти за мозъка
Навици които увреждат мозъка
Фруктозата в храната променя структурата на мозъка