Суеверия

Поверия за Андреевден

Какви са поверията за Андреевден - 30 ноември?

Не пропускайте нашите публикации като се

Поверия за Андреевден – 30 ноември

Андреевден е голям празник. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

На Андреевден празнуват имената (именници)

АНДРЕАНА, АНДРЕЙ, АНДРЕЯ, АНДРО, АНДРИАНА, АНДРИЯНА, ДЕШКА, ПЪРВАН, ПЪРВА, ПЪРВАНКА, СИЛЕН, СИЛЯН, ХРАБРИН, ХРАБРИНА, ХРАБРО, ХРАБЪР, Андрей, Андрея, Първа, Първан, Първана, Първи, Първо, Първул, Първена, Силко, Сило, Силян, Силяна, Храбро, Храбрена, Храбър, Деша, Дешка, Дешо

Поверия за Андреевден - 30 ноември
Поверия за Андреевден – 30 ноември

В народните вярвания, освен Андреевден 30 ноември се нарича също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден и Мечкинден.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечкатанай-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл и в цялата страна се приема,че от него  денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“ 

Поверията на този ден

  • Вярва се, че “на Едрей всичко наедрява” – здраве, богатство, включително денят.
  • Селските баячки препоръчват на този ден да се сложи метален лев в курника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден.
  • На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
  • Варят се всякакви зърна – боб, леща, царевица, ориз или каквото си изберете, за да ви е пълна къщата.
  • В Северна България свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!”
  • Някои метафизици препоръчват на Андреевден да се започват всякакви рискови начинания. Заради храбростта, която носи Първозвания те ще бъдат увенчани с успех.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Нощта срещу Андреевден сбъдва желания
Обичаи и традиционна храна за Андреевден
Легенди за Андреевден
Пожелания за Андреевден
Трапезата на Андреевден
Бабини поверия за пари

Tags

Свързани статии

Close
Close