Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил: Майката: - Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай "Не бива!". Дъщерята: Добре майко, ще послушам съвета ти. …и така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката: Пушкин: - Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла? …девойката по съвет на майка си казала: - Не бива! Преместил се той при момичето. След малко пак попитал: - Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени? …тя пак казала: - Не бива! Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал: - Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо? …девойката отново казала: - Не бива! И така на сутринта майката попитала дъщеря си: - Послужи ли ти съвета ми? Дъщерята разгневено отговорила: - Заради твоето "не бива" Пушкин цяла нощ ми го набива! Покажи друг виц
