Вицове за работа, шефове и колеги

- Добро утро! - обръща се служителката на хотелската рецепция към госта шотландец. - Как спахте? - Цяла нощ не можах да мигна! - Но защо? - Ами собственикът на хотела ми каза снощи, че ако намеря поне една дървеница, няма да платя и цент за стаята.

Разговарят двама актьори: - Вие играете прекрасно, скъпи колега, но би трябвало да се отнасяте по-малко жестоко със зрителите. - Какво имате предвид? - Когато напускате сцената тропате много силно и ги будите.

Оливия споделя с колежка: - Снощи съпругът ми така се прозя, че му се разчанчи челюстта, та трябваше да го откарат в болницата, за да му я наместят. - Хм, а ти какво му разказваше?

Актриса споделя пред своя колежка: - Нищо не разбирам. Зрителите не спират да ръкопляскат още преди да съм започнала... - Че нали ти самата ги предупреди, че ще започнеш да пееш само тогава, когато настъпи пълна тишина.

Пепита от Буенос Айрес споделя с приятелка: - Съпругът ми замина за Америка преди три години и сега ме кани да отида при него с двете ни деца. - Ами какво чакаш още? - Работата е там, че през това време децата ни станаха четири.

Начинаещ композитор носи свое музикално произведение на известен колега и го моли за мнение. Маестрото оглежда партитурата и накрая пита: - От къде купувате тези хубави нотни листове?

Известно е, че Марк Твен е бил редактор и на селскостопанско списание. Веднъж негов колега се опитал да остроумничи: - А вие можете ли да различите журналист от свиня? Марк Твен внимателно и продължително го огледал и признал: - Трудно.

След края на музикалния конкурс журналист пита шефа на журито: - Вярно ли е, че на онази млада певица не й е достигнал само един глас, за да бъде допусната до финала? - Вярно е. При това - нейният собствен глас.

Младият поет Харви влетява в издателството: - Искам да говоря с шефа! - За съжаление днес го няма - казва секретарката. - Как го няма? Преди минутка го видях на прозореца! - Да, но той ви видя преди вие да видите него.

- Скъпа, къде ми е заплатата, която бях оставил в гардероба? - Преместих я в модния бутик до нас.

При един известен композитор отишъл млад негов колега и го помолил да изслуша няколко негови пиеси. Маестрото любезно се съгласил. Авторът изсвирил една пиеса и се наканил да започне втората, когато маестрото го спрял: - Благодаря, повече не е нужно. Първата ви пиеса ми хареса повече от втората.

- Едмон, защо си с такава подута физиономия? - Ами снощи братовчед ми се върна от сватбено пътешествие. - Не разбирам! - Работата е там, че много го убеждавах да се ожени.

Писмо до Бриджит Бардо: "Усурийските тигри са на изчезване - останали са само 40. Веднага преведете 100 хиляди евро в нашия фонд за защитниците на животните." След 20 дни в офиса на актрисата пристига второ писмо: "Усурийските тигри останаха вече 39. Ако не преведете веднага парите ще продължим да избиваме всеки ден по един!"

Фотограф от едно ателие отива в ателието на свой колега и с удивление разглежда направените снимки. - Много интересно! Не мога да разбера как на всички снимки направени във вашето ателие клиентите така искрено и непринудено се смеят? - Нямаше да бъдеш така удивен, ако знаеше как изглежда нашият шеф-фотограф!

Красива манекенка се жени за милионер: - Любов от пръв поглед? - пита я нейна колежка. - Не, от втори. При първия поглед още не знаех, че е милионер.

Босът недоумяващо поглежда своя счетоводител Манкузо: - Повече от двайсет години си на служба при мен без да съм ти повишавал заплатата. А защо сега искаш така лекомислено да поставиш този рекорд на карта?

Мисионерът Саймън се настанява в хотел на Хаваите, но намира гола красавица в своето легло. - Аз съм божи служител! - възмутено се обажда по телефона на рецептията. - Възмутен съм и протестирам срещу управата! Красавицата чува думите му и започва да се облича бързо. - Къде отивате? - спира я Саймън. - Аз съм недоволен от управата на хотела, а не от вас.

Шефът на фирмата предлага на Шелби: - Вие сте на мнение, че ви плащам малко, а аз смятам, че ви плащам много. Хайде и двамата да направи компромис: ще работите и занапред със същата заплата.

Майсторът натоварва догоре количката с големи чугунени тръби и поглежда новия работник. Той се почесва по главата и казва: - Трябва да ми сложиш под мишниците и два бетонни блока. - Защо? - Ами за да не започна да спринтирам с тръбите.

- Вие нямате никакъв опит в тази работа! Защо тогава искате толкова голяма заплата? - Защото работата е толкова по-трудна, колкото по-малко я разбираш.