Вицове за работа, шефове и колеги

И. С. Тургенев:Природата не е храм, тя е работилница, а човекът в нея - работник.

Дама се възхищава на щраусите в зоопарка. - Извинете ме! - обръща се тя към стоящия наблизо служител. - На тези щрауси, дали понякога им падат перата от опашката? - Обичайно не, мадам, но могат да паднат, ако видят десет долара...

Един шеф пита друг: - Как така твоите служители никога не закъсняват? - Много лесно: при мен работят 30 човека, а местата за паркиране са само 20.

Срещнали се двама приятели бизнесмени: - Какво става, как е? - А, всичко е наред, само се чудя, решил съм да намеря работа на моя син, сам да се оправя вече. - Нямаш проблеми, пращаш го при мене, получава служебен апартамент, служебна кола, почва с 1000 лева заплата... - Да, ама аз исках да започне от нулата - да ходи с градския транспорт на работа, да получава 150 лева на месец... - О, не знам как ще стане, хората учат по пет години за такава работа...

Две колежки обсъждат нов колега. - А какъв е строен, какви очи има само! - А и как се облича! - Да, и толкова бързо!

Срещат се двама приятели - единият много кахърен. - Какво става бе, защо си толкова угрижен? - Абе остави... Оня ден се поскарахме малко с тъщата и... - Е, айде сега, голяма работа! Вземете да се сдобрите и толкова. - Не е там работата... Сега се чудя - да скрия някъде тялото или да ида да се предам?

Един мъж се връща от командировка. Направо влиза в спалнята. Лампата е загасена и той ляга в леглото... свършва си работата и отива до банята. Там гледа жена си да се мие. Влиза обратно в спалнята, святка лампата и гледа тъща си: - Защо не се обаждаш, че си ти? - Ами нали сме скарани и не си говорим...

- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.

Някакъв отива да кандидатства за работа. Разправя на шефа: - Имам жена, шест деца... - Добре, а какво още умеете да правите?

Служител закъснява за работа. В коридора го среща шефът и го мъмри: - Закъснявате вече цели два часа. Имате ли някакво оправдание? - Да, ще ставам баща! - О, честито! А кога? - След девет месеца...

Двама влюбени. Тя му казва: - Скъпи, много искам да се оженим, обаче... в работата ще тръгнат едни клюки, хич не ми се иска да знаят че съм женена. - Добре, ако искаш - ще се оженим тайно. На никого няма да казваме. - А ако ни се роди дете? - Като порастне, на него може да му кажем.

Млада жена отишла при гадателка. Тя се загледала в ръката й: - Виждам, че сте влюбена в мъж, който няма един преден зъб. - Точно така е! - И виждам, че ви е предложил да се омъжите за него. - Ама точно така е! - Този мъж се казва Джон Смит. - Невероятно! И всичко това е написано на ръката ми? - Работата не е само в ръката, а и в годежното пръстенче, което носите. Самата аз го върнах преди седмица на онзи боклук Смит...

Младеж, от малко село, вдигнал сватба. След сватбата младоженците легнали да спят в една стая с брата на момчето. Младоженците тихичко си вършат работата, а брата по едно време се обажда: - Брат ми! Дай и на мен да ям нещо, бе. - Какво ядене бе, Пешо? Посреднощ е! - Абе дай от тва дето го ядете вие... - Ама ние не ядем нищо... - Искаш да кажеш, че не ядете нищо? - Да! - А що мляскате така?

Притеснявате се за мъжа си... звъните на работата му - няма го. Започвате да се чудите - къде е? Дали не се е загубил? Дали не лежи пиян в някоя канавка? Не бъдете песимистка... Може пък да лежи в някое топло, уютно легло, обсипан от ласките на някоя красавица.

Мъж се прибира развълнуван у дома и казва:- Жена, стягай си багажа, загубих те на покер!- Как можа?!- И добре че се спрях навреме, иначе щях да проиграя и заплатата...

Ако работата почне да ви носи удоволствие - значи е време да се разведете.

Отива един мъж в един вестник да пусне обява: "10 000 лева награда, за който намери изгубената котка на жена ми." Служителят го пита: - Не е ли доста голяма тази награда? - Не се безпокойте, вчера лично аз я удавих!

Шофьорът Пешо си карал камиона и чул по радиото да съобщават, че в околността е кацнала летяща чиния с извънземни на борда, и че е обещана награда за човека, който пръв установи контакт с извънземните. "Съществата са високи около метър, бели са на цвят, плешиви" - се казвало в съобщението. Пешо продължил да си кара камиона, но по едно време му се допикало. Отбил камиона, и отишъл да се облекчи в близките храсти. Както си вършел работата, не щеш ли, гледа срещу него стои същество точно според описанието по радиото - високо около метър, плешиво, бяло... Почнал Пешо да се опитва да установи контакт: - Пешо - посочил той себе си... - Камион - посочил превозното си средство... - Пикае - обяснил той какво прави, посочвайки органа си. Съществото нишо не отговорило, а само мигало умно. Пешо опитал пак: - Пешо..., камион..., пикае... Никакъв резултат. - ПЕШО..., КАМИОН..., ПИ-КА-Е! Съществото отговорило: - Гошо, линейка, сере.

В един ресторант на клиент му прави впечатление, че всички сервитьори се разхождат с две лъжици в джобчето на жилетката и с конец, висящ от дюкяна. Попитал един от тях защо така. - Ами миналия месец шефа повика едни консултанти да анализират работата и да дадат съвети за повишаване на ефективността. Те установиха, че лъжиците падат най-често и се губи време за смяна, та сега носим лъжици за моментална смяна. А конеца е защото пак тия установиха, че губим много време за миене на ръцете като ходим до тоалетна, та с конеца си го вадим и пикаем без да го хващаме. - Добре де, а как си го прибирате? - За колегите не знам, но аз използвам двете лъжици...

Жена влиза в магазин с антики и пита: - Извинете, колко струва онзи дебеличкият буда? - Шшшшш, тихо, това е шефа!