Хашимото – автоимунно заболяване
Чрез стресови хормони свръхнапрежението променя съотношението на стимулиращите, потискащите и регулаторните клетки на имунитета. По този механизъм стресът може да отключва автоимунни заболявания, включително хашимото.
Сред причините за тиреоидита на Хашимото може да е също наследствено предразположение в комбинация със страх. Други отключващи фактори са вирусни или бактериални инфекции, прием на йод, тютюнопушене.
Налице е унаследяване на белтъците, или нар антигени. Има и наследствено предразположение за работата на имуно компонентните клетки, тъй като между тях са такива, които стимулират имунния отговор, други, които потискат, и трети които се регулират.
При това заболяване има понижена функция на щитовидната жлеза, но клиничната картина на тиреоидита на Хашимото не се сравнява с тази на хипотиреоидизма.
Възпаление на лимфните възли в зоната на шията може да засегне и щитовидната жлеза. Отключващ фактор могат да са различни инфекции – особено вирусите, на горните дихателни пътища, тъй като лимфният оток за шията и щитовидната жлеза е един и същ.
От вирусите и от бактериалните инфекции човек не може да се предпази, но може лечението им да се започне навреме, особено на бактериалните, докато антивирусните препарати са малко и с тесен спектър на действие.
Има данни за бактерии, населяващи червата, които споделят сходни белтъци с щитовидната жлеза.
Установено е, че катраните и други вещества в тютюневия дим провокират тироидния автоимунитет.
Смята се, че йодната профилактика – йодирането на солта, е увеличила автоимунните болести на света, но от друга страна, е решен проблемът с ендемичната гушавост. Йодният дефицит е бил съпроводен с висока честота на възли и рак на щитовидната жлеза, а йодната профилактика ги намалява.
Честотата на автоимунния тиреоидит нараства – 12 – 15 % от жените са засегнати.
До 1912 г, когато болестта е описана от Хашимото, тя си е съществувала, но е била известна като възлеста гуша. Почти до новият век начинът за поставяне на диагнозата е бил патоанатомичен – хистологично изследване след операция. След като започва изследването на антитела, става възможно и диагностицирането на автоимунния тиреоидит във фазата, когато функцията на щитовидната жлеза е още нормална. От тези 12 – 15% жени и 2 – 3% мъже поне половината ще имат нормална функция на жлезата. Около 40 % ще са с намалена функция и около 5% в някакъв момент ще имат повишена функция. Ето защо автоимунният тиреоидит може да се разглежда донякъде като козметичен дефект, като предразположение за промяната на функцията на щитовидната жлеза в бъдеще.
При нормална функция на жлезата се смята, че в следващите 10г ¼ от жените ще развият хипотиреоидизъм – намалена функция на жлезата. Тя се лекува лесно със заместително лечение – приема се всеки ден тиреоиден хормон (тироксин) в определена доза. За да не се предозират, редовно се измерват тиреостимулиращият хормон (ТСХ) и нивото на свободния тироксин в кръвта (свободен Т4). Когато изследваните показатели са в физиологичните граници, тироксинът не уврежда костите и сърцето.
Автоимунният тиреоидит във фазата на хипотиреоидизъм не е опасен, лекува се с таблетки, приемани сутрин на гладно. При правилното лечение не дава усложнения, не влияе на трудоспособността, не скъсява живота, но наличието му означава, че има проблем в организма с автоимунитета, т е с реакцията на имунната система към собствените белтъци.
При понижената функция на жлезата са характерни забавен пулс, говор и мислене, чувство на студ, сънливост, депресия, лека оточност. При повишена функция се наблюдават отслабване, треперене, сърцебиене, потене, евентуално изпъкване на очите.
За ранната диагноза или профилактика може да помогне опипването на щитовидната жлеза от специалист – при автоимунния тиреоидит тя става по-твърда. Помагат ехографията и изследването на антителата.
Автоимунният тиреоидит обикновено се предава от майка на дъщеря, а понякога и на син.
Ако майката има автоимунна болест, рискът при дъщерята е 25 – 50%.
Заболяването има 2 пика на поява – 12-16 г. и 30-40 г.
Двете чести диференциални диагнози на хипертиреоидизма са менопаузата, тревожните разстройства и паническите атаки.
Когато Хашимото описва болестта са били оперирани пациенти с увеличени размери на щитовидната жлеза (гуша). Днес заболяването протича с нормален, дори с намален обем на щитовидната жлеза.
За щитовидната жлеза са характерни и т нар псевдовъзли поради голямата ѝ хетерогенност. Ехографски се редуват светли ивици с тъмни зони и в миналото, когато не е имало ехографски изследвания, тези псевдовъзли са били оперирани – така Хашимото открива болестта.
За различаване на псевдовъзел от истински, какъвто може да възникне при автоимунния тиреоидит, е важно ехографистът да е опитен. Ако има съмнение за възел и той е над 1 см или има белези за злокачественост, трябва да се биопсира. Ехографията и еластографията ориентират дали възелът е доброкачествен с 80 – 85 % сигурност. Еластографията е измерване с ултразвукови вълни, при което се определя до колко е твърд, мек или еластичен един възел. Злокачественият възел обикновено е твърд.
Лечението на хипотиреоидизма е медикаментозно и продължава цял живот. Един път в годината се правят контролен преглед и изследване, при по-лабилни случаи – и до 2 пъти годишно, при бременни жени – на 4 – 6 седмици.
Промяната в гласа може да се дължи на нелекуван хипотиреоидизъм – тогава той става по-дрезгав. Ако жлезата нарастне и притиска жизнено важни органи или някой нерв, е възможно тя да бъде отстранена хирургично.
Нелекуваната тиреоидна дисфункция води до сериозни усложнения.
При хипертиреоидизъм основните са сърдечна недостатъчност, надкамерни или предсърдни аритмии, остеопороза, счупвания на кости, а в по-тежките случаи може да се стигне до тиреотоксична криза, която е животозастрашаваща.
При нелекуван хипотиреоидизъм може да се ускори атеросклерозата и да се повиши сърдечно съдовия риск. При инфекции и стресови състояния пациентът с изявен хипотиреоидизъм може да изпадне в хипотиреоидна кома, което е животозастрашаващо състояние и смъртността дори при наличие на лечение, се доближава до 50%.
Автоимунният тиреоидит с нормална щитовидна функция намалява значително способността за забременяване. Когато функцията на жлезата е понижена, тогава намаляването на плодовитостта на жената е значимо. Жените, които искат да забременеят, трябва да имат стойности на ТСХ в долната половина на нормата, т. е. да са сигурни, че са наситени достатъчно с щитовидни хормони. Тогава се премахва въздействието на автоимунния тиреоидит върху способността за забременяване.
Заболяването е често, особено при жените и обичайно не променя работоспособността и продължителността на живота. Ранната му диагноза и лечение са най-добрата профилактика на възможните усложнения.
Вижте още и ⤵️
Ето кои 7 храни разболяват щитовидната жлеза
Какво определя здравето на щитовидната жлеза
Как да се справим с болестта на Хашимото
