Време за прочитане - 4 мин.
АКО МЪЖЕТЕ ИМАХА ЦИКЪЛ ...
АКО МЪЖЕТЕ ИМАХА ЦИКЪЛ …

Повече от столетие по света се опитват да докажат, че членът прави мъжът по-добър от жената, макар че наличието на толкова уязвим външен орган е съмнително преимущество. Теориите на психоанализа предполагат, че за завистта към пениса е естествена, макар и способността да дава прави завистта към матката, в крайна сметка, по-логична.

Или казано накратко, тези, които имат повече власт, няма значение кои са и какви са и как се е получило това, винаги се опитват да намерят доказателства, логични или не, че превъзходството им е дадено «от природата».

Какво ли би се случило ако внезапно, по някакъв си начин, имат , а жените – не? 

Отговорът е ясен – менструацията веднага ще стане велик и достоен за завист признак на истинска мъжественост. Мъжете ще сравняват и спорят у кого са по-силни и по-дълги «критичните дни».

Момчетата ще празнуват и ще се хвалят с първия си месечен . От само себе си се разбира, че в културата ще съществуват религиозни обряди специално за този случай.. Или – в най-лошия случай – ще се устройват семейни вечеринки. Ще бъдат създадени специални медицински институти за решаване на проблемите на дисменореята, в които ще се оказва помощ на мъжете, които ще се чувстват непълноценни всеки месец.


Средствата за хигиена ще бъдат финансирани от бюджета и ще се разпространяват
безплатно като част от медицинската застраховка. Разбира се, състоятелните мъже ще се охарчват за по-скъпи марки, които подчертават техния социален статус и престиж: «Тампоните на Джон Уейн», «Ударните превръзки на Мохамед Али», «Тези кървави ергенски дни» и черните суперпревръзки «Берета».

Представителите на армията и църквата ще почнат да разсъждават над това, че ментруацията (от английската дума men – мъже), е явно доказателство за това, че само мъжете могат да служат в армията и, разбира се, само мъжете могат да бъдат свещеници («Нима жената може да даде своята кръв за греховете на вярващите?»).

Радикалите и мистиците ще бъдат склонни да разсъждават, че и на жените трябва да им се отдаде дължимото. Жените не са по-лоши от мъжете, те просто са различни. Поради липсата на менструация жените по-зле контролират емоциите си. При това «нормалните» жени не се бъркат в «менструалните работи» и признават превъзходството на мъжете. Жената може да развива своята личност като се грижи за мъжа, който толкова се уморява от труда на праведните в своя Цикъл на Просвещението.

От яките момчета на улицата ще може да се чуе: «Приятел, изглеждаш страхотно, превръзки на три», «Да, пич, тека». Темата за менструацията ще може да се среща и по филмите, например «Щастливите дни», където Ричи и Потси се опитват да убедят Фонзи, че той си е предишният «як пич Фонзи», даже когато не му идва два месеца. Тази тема непрекъснато ще бъде споменавана в новините, например: «Съдията счете, че обвиняемият за изнасилване не е виновен защото е действал под влиянието на ПМС» (ПредМенструален Синдром).

На жените ще им бъде внушавано, че е по-добре да се прави секс «по това време на месеца». За лесбийките ще се говори, че изпитват «страх от кръв», което значи, че се боят от самия живот. В крайна сметка, това, което трябва на всяка от «тези жени» е един добър мъж с обилен и редовен месечен цикъл.

Разбира се, мъжете-интелектуалци ще предложат най-моралните и логични доводи, че жените страдат от липса на дисциплина, защото техният живот не се подчинява на строг ритъм. Поради това не им стига чувството за време и пространство, имат по-малко математически способности и влечение към точни науки.

Уви, жените са лишени от дара да чувстват циклите на луната и космоса и следователно никога няма да постигнат кой знае какво в областта на философията. Могат ли жените да компенсират своята безчувственост към ритъма на вселената или липсата на символична смърт и възкръсване всеки месец? Най-прогресивните мъже ще бъдат добри: липсата на директна връзка с вселената така и така кара жените да страдат затова трябва да се държим с тях снизходително.

А как трябва да реагират жените на това? Както винаги, жените ще се съгласяват с всичко: с усмивка и мазохизъм. Всички тези равни права са просто опити да се лишат жените от ежемесечните радости на семейния живот. Статии в списанията ще помогнат на жените да разберат тези прости истини: «Определи характера на любимия по месечния му цикъл», «Нашето християнско наследство: кръвта на мъжа – кръв на Господа», «Как да ушием превръзки за подарък на мъжа».

Феминистките-психоаналитички ще обясняват на мъжете, че трябва да се откажат от своята «кървава агресия», а на жените – че им е необходимо да преодолеят своята «завист към месечния цикъл». Културните феминистки ще ратуват за безкръвно изкуство, а радикалните ще твърдят, че дискриминацията по принципа на липса на менструация е само една от формите на дискриминация («Вампирите – първите борци за свобода!»). Феминистките от социалистическото течение ще разсъждават над това, че само капитализмът е могъл да позволи на мъжете да монополизират менструалната кръв…