Артишок Cynara scolymus L.

Артишок Cynara scolymus L.

Артишок (Cynara scolymus L.) принаглежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Като лечебно средство артишокът, е известен още през античните времена.Негови синоними на латиница са Globe artichoke, alcachofra, alcachofera, artichaut, tyosen-azami.

Артишокът е високо ценен от древните римляни и гърци, които го употребявали както за храна, така и за лечението на различни болести.

Описание на билката

Многогодишно тревисто растение с 1,5 до 2 м високо стъбло. Листата са дълбоко пересто нарязани, отдолу сивовлакнести, приосновните са до 80 см дълги.
Цветните кошнички са единични, едри, 6—7 см в диаметър. Обвивните листчета са керемидообразно наредени, голи, външните са с остър триъгълен придатък на върха. Плодовете са 6—8 мм дълги, с 25—40 мм дълга хвърчилка.

Цъфти юли—август.

Кои части на Артишок притежават лечебни свойства

За лечебни цели се употребяват цветните кошнички (Anthodium Cynarae) и листата (Folia Cynarae). Листата се се събират преди цъфтежа на растението и могат да се използват пресни или сушени.

Kaтo зeлeнчyĸ в ĸyлинapиятa ce изпoлзвaт cъpцeвинитe нa нeдopaзвититe цвeтoвe.

Съдържание и химичен състав на Артишок

7 типа Кафеоилхинови киселини, Аскорбинова киселина, Бета-каротин, Бета-селинен, Бета-ситостерол, Бор, Кафеена киселина, Кафеоил-4-хинова киселина, Калций, Кариофилен, Хлорогенни киселини, Цианидол – гликозид, Цинарагенин, Цинарапикрин, Цинаратриол, Цинарин, Цинаролид, Деканал, Еугенол, Ферулиева киселина, Флавоноиди, Фолацин, Глицеринова киселина, Гликолова киселина, Хетеросид- В, Инулин, Изоамерболин, Лауринова киселина, Линоленова киселина, Линолова киселина, Лутеолин- гликозид, Магнезий, Манганanese, Миристинова киселина, Ниацин, Олеинова киселина, Палмитинова киселина, Пантотенова киселина,Фенилацеталдехид, Фосфор, Калий, Белтъци, Псевдотараксастерол, Рибофлавин, Сколимозид, Стеаринова киселина, Стигма стерол, Танин, Тараксастерол, Тиамин, Vit-B6, Цинк

Къде се среща Артишок

Расте в Югозападна Европа. У нас се отглежда много рядко като декоративно растение. В Америка е също изключително популярно.

Приложение и лечебни ползи на Артишок

Артишокът действа холерично, жлъчогонно, холекинетично, детоксиферично, диуретично, хепатопротективно, хипотензивно, хипохолестеролемично, стимулантно, тонично.

През последните години артишокът се е превърнал във важна лечебна билка благодаряние на откриването на цинарина. Това горчиво на вкус съединение, което се намира в листата му. То подобрява функцията на черния дроб, жлъчния и пикочния мехур, стимулира секрецията на храносмилателни сокове, особено жлъчка и намалява нивата на холестерол в кръвта.

Артишок се изпозлва при чернодробни и жлъчни заболявания. Засилва жлъчната секреция и диурезата, стимулира метаболизма на холестерола. Растението има и антидиабетично действие, нaмaлявa cъдъpжaниeтo нa липидитe и ypeятa в ĸpъвтa, зacилвa зaщитнитe фyнĸции нa чepния дpoб пpи oтpaвяния, ycĸopявa ĸpъвocъcиpвaнeтo.

Артишокът е невероятно лечебно средство и се използва при:

• ĸaтo жлъчeгoннo
• пpи цeлyлит
• aнeмия
• пpи чepнoдpoбнa, cъpдeчнa и бъбpeчнa нeдocтaтъчнocт
• yвeличaвa ceĸpeциятa нa жлъчĸa
• aтepocĸлepoзa
• пpи xpoничeн и ocтъp нeфpит
• пpoтивoмиĸpoбнo
• пpoтивoглиcтнo
• пoдaгpa и apтpит
• peвмaтизъм
• тoнизиpa cъpдeчнaтa дeйнocт
• пcopиaзиc
• пpи пpoфилaĸтиĸa нa xopa c нaднopмeнo тeглo
• eĸзeми
• cтимyлиpa фyнĸциитe нa цeнтpaлнaтa нepвнa cиcтeмa
• нaмaлявa pиcĸa oт paĸoви зaбoлявaния
• peгyлиpa фyнĸциятa нa щитoвиднaтa жлeзa

Артишок в кулинарията

Артишокът е и невероятен зеленчук. Неговите цветни пъпки се консумират, преди разтваряне, които се състоят от плътна листна маса и сърцевина, годни за консумация. Като цяло, в повечето случаи, се консумират цялата глава на артишока с подлежащото й стъбло.

Артишокът може да се консумира в периода март-май и по-късно през октомври. Вкусът на зеленчукът е смесица от целина и праз.

Пресният артишок има твърди, тъмно зелени глави (цветни кошнички), а листата му да бъдат прилепнали към стъблото. Препоръчва се неговата консумация да е до 4 дни след закупуването, тъй като е нетраен продукт. Съхранява се в хладилник, неизмит, в найлонова торбичка.

Потъмнелият пресен зеленчук трябва добре да се почисти и накисне във вода с оцет или лимонов сок. Приготвя се варен, задушен, печен. Ястията с артишок са полезни за хора с повишена киселинност на жлъчния сок, тъй като съдържат значително количество соли на калия и натрия, отличаващи се с алкално действие.

Сърцевината на зеленчука може да се прибавя и към салати. От целия зеленчук може да се приготвя суфле или да бъде задушен с гъби и поръсен с пармезан или може посто да се поднесе за консумация подправен със сол. Съществуват изключително много рецепти с артишок от цял свят.

Във Виетнам от цветната пъпка се приготвя чай, който има леко горчив и дървесен привкус. Растението влиза в състава на италиански ликьор, като придава основният му вкус.