“Храни се като бедняк, за да живееш 100 години”
Съдържание
Дори и да не спазваме пости по религиозни причини, лятото с прелелите от плодове и зеленчуци градини е идеалното време да изтупаме менюто си от нездравословните промишлено преработени продукти, да разтоварим организма от шлаки и токсини и дори да добием някои трайни и по-полезни навици в семейното хранене.
Нека не забравяме, че поради консумирането предимно на чиста, растителна храна нашите предци не са познавали много от болестите на днешната цивилизация.
Месото присъствало на трапезата им след коленето на прасето през декември и агнешкия курбан на Гергьовден. Дори и в периодите извън църковните пости те хапвали оскъдно и скромно – домати, чушки, лук, ябълки, сливи; зеленчукови яхнии и туршии, боб и леща, ошав и домашен пълнозърнест хляб, мед и ядки, малко млечни продукти и яйца. Съчетани с многото движение, свързано с изпълнението на различни домакински и селскостопански дейности, те се радвали на по-прост и здравословен живот с плодовете на земята.
На трапезата в библейски времена
В древните анали са описани много от битовите и хранителни навици на хората: в Близкия Изток например някога са употребявали предимно ечемик, пшеница, маслини, сусам, плодове и зеленчуци.
Сред основните храни бил хлябът, който се приготвял от зърнени култури без закваска и само скотовъдците имали мляко и производните му в менюто.
За готвене обикновено се влагало маслинено (дървено) масло – елей или зехтин, както го наричаме сега.
В Палестина обичали зеленчуците: краставици, лук, чесън, както и плодовете: ябълки, портокали и нарове. Важно място в кухнята заемали бобовите растения – нахут, грах и леща. По-късно започнала да се консумира и рибата.
Само богатите си позволявали да имат мръвки на трапезата всеки ден – и всички знаем за подаграта и затлъстяването, от които страдали кралете.
Обикновените хора хапвали месни ястия предимно на празници. Високо ценена била “живата вода” – почерпена от извори, а не от водоеми. На трапезата присъствали сладкиши с мед, ядки и сушени плодове.
Да погледнем и на Изток към най-многолюдните нации на света. Това, което ядем в нашенските адаптирани към вкуса ни ресторанти съвсем не отговаря на всекидневната им диета. Там хапват основно купа ориз, гъста зеленчукова супа и – само при повод – много малко месо и морски дарове към тях.
В индийските свещени писания – Ведите, се съдържат правила за хранене, като основният компонент е растителната храна. Безмесната храна се считала за необходимо условие за единение с Абсолюта и за постигане на висшето блаженство – Нирвана.
Как да се храним здравословно?
Настройте се за позитивна промяна на хранителния режим през църковните пости. Ревизирайте съдържанието на хладилника, фризера и кухненските шкафове – извадете всички продукти, които са с изтекъл срок на годност или не са подходящи за ограничителното ви меню и се освободете от тях.
Не ползвайте зеленчукови и плодови консерви и супи и миксове в пликчета – те са приемливи само за “спасяване на положението”, а не за всекидневна консумация. Наблегнете само на прясна (сурова или задушена) безмесна храна.
Купувайте по един вид плодове и зеленчуци на ден – презапасяването ще доведе до разваляне на свежите продукти и елиминирането на полезните им витамини и ензими.
Пригответе си предварително меню – едно постно ядене и един вид плодове дневно. Така ще имате преглед върху разнообразието на поднесената през седмицата храна, а и ще възродите някои позабравени манджички от “тефтера на баба”.
Прибавяйте към всяка салата и супа шепа кълнове – те са супер храна, която ще ви даде още енергия и разнообразие на вкуса, а и се приготвят много лесно.
Домашната богата зеленчукова супа, подправена с джинджифил и допълнена с безяйчни (или оризови) макарони, е идеален засищащ вариант за основното ястие за обяд или вечеря.
Опечете домашна содена питка с пълнозърнести брашна и експериментирайте с добавки като маслини, сушени домати, зелени подправки или сурови ядки.
Направете си “медена вода” – в кана с 1 л вода разтворете 1 с л пче;ен мед и изтискайте 1 лимон или портокал. Сложете вътре 1 стрък пресен джоджен за аромат.
Не допускайте да усещате глад – между храненията хапвайте плодове, най-добре от един вид дневно. Пийте много вода, защото често гладът е замаскирана жажда.
Носете в чантата или дръжте в офиса 30 – 50 гр сушени плодове и сурови ядки, които изяждате на ден.
Укротяване на опърничавите
“Не мога да издържа без месо”, казват много от вас в този момент съвсем по инерция, без дори да са опитали за известно време да се хранят по друг начин.
Как знаете, че не ви харесва, след като не сте се пробвали?
Никой не настоява да се разделите завинаги с кюфтето или пържолите на скара, но част от многобройните ползи за здравето при отказване от животинските протеини са вталяването, детоксикацията на организма и укротяването на агресията и гневните изблици.
Постите са идеален повод да пробваме заместители с високо съдържание на растителни белтъчини като соеви продукти (кълнове, соево мляко, тофу, соева майонеза), различни видове варива (елда, нахут, бакла) и гъби.
Ясно е, че промяната на режима на хранене в семейството няма да стене с вълшебна пръчица и ще срещне много съпротива от тези, които са привикнали с пикантния, постигнат с химически съставки вкус на колбасите и масовите “боклучави” храни.
Все пак се опитайте да въведете едно по едно горните подобрения, докато се възприемат от всички членове на семейството. И няма място за оправдания: домакинята определя какво и как ще ядат домашните ѝ, а времето за приготвянето на една салата, таратор или зеленчуци на пара е съвсем кратко.
Ако не знаете:
Постите са 4 пъти през годината и са препоръчителни за всеки православен християнин, навършил 7 години.
Според църковния канон дните в годишния календар, през които се пости, са около 200. Ако това ви се струва прекалено, опитайте да се придържате към безмесно ядене поне в сряда и петък и седмицата преди големите църковни празници.
Трите през годината, Богородичните пости, са от 1 до 14 август включително. Те се предшестват на 31 юли от Богородичните Заговезни – тогава за последно се разрешава храна с животински произход. Дните понеделник, сряда и петък на Богородичния пост са “сухи” – разрешават се само сурови плодове и зеленчуци, черен хляб, маслини и сушени плодове. В дните вторник и четвъртък се разрешават варени ястия, приготвени без олио и зехтин. В събота и неделя на Богородичния пост се разрешават варени ястия с малко олио и зехтин, както и малко червено вино. На Преображение Господне – 6 август – се разрешава риба.
На Успение на Пресвета Богородица – 15 август – също се хапва риба. След това до края на месеца постим в сряда и петък.
По време на постите не се ядат месо, колбаси и животински мазнини от всякакъв вид. Не се употребяват мляко и млечни произведения и техни производни продукти. От мазнините се разрешават слънчогледово олио, зехтинът и други олиа от растителен произход, Забранени са алкохолът и сладките храни.
Ако пазите т. нар строг пост не се разрешават никакви мазнини, а пълно въздържание от храна се практикува само ако здравословното ви състояние го позволява.
Вслушвайте се във вътрешния глас на своя организъм и не се насилвайте. Преди началото на пости непременно се консултирайте с личния си лекар!
Освен препоръките за храна, целящи пречистване, постът предполага духовно усъвършенстване чрез въздържане от гняв, злоба, завист и всякакви лоши постъпки, думи и мисли. Не се допускат сексуални контакти и венчавки .
Постите не са изтезание, което трябва да “издържим” на всяка цена. Те са осъзнат акт на физическо ограничение и духовно пречистване, подканващи ни да се обърнем към себе си, да се смирим и да изгоним “злите сили” от тялото и душата.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Коя е полезната храна по време на пости?
Какво да ядем по време на Великденските пости
Петрови пости
Ястия без месо за Коледните пости
Храненето през великденските пости
?Вижте нашите постни рецепти ТУК
