Атанасовден, 18 януари – свети Атанасий Велики и краят на зимата

Атанасовден – денят, в който според поверието зимата си тръгва

На 18 януари Църквата почита свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски. В народния календар празникът стои плътно до Антоновден (17 януари) и много от обичаите на двата дни се преплитат. Най-популярната представа за Атанасовден е, че от него зимата започва да отстъпва – това обаче е народно вярване, а не прогноза за времето.

Зимният празник си има и летен двойник – Летния Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Дата на именния ден

Атанасовден, 18 януари – свети Атанасий Велики и краят на зимата отбелязваме на 18 януари 2026г., (неделя).

Свети Атанасий Велики – защитникът на Никейската вяра

Атанасий се ражда около 295 г. в Александрия, тогава главния град на Египет. Получава добро образование и още млад – около 24-годишен – е ръкоположен за дякон от александрийския архиепископ Александър.

Името му става известно в целия християнски свят след Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Там младият дякон застава твърдо срещу учението на свещеника Арий, според когото Христос стои по-ниско от Бог Отец. Атанасий е сред онези, благодарение на които арианството е осъдено, а Арий – отлъчен от църквата.

Когато архиепископ Александър умира, вярващите в Александрия единодушно избират Атанасий за негов приемник. Той ръководи църквата си десетилетия, в една от най-бурните епохи на християнството. Привържениците на Арий не му прощават и с подкрепата на някои императори го изпращат в изгнание цели пет пъти. Всеки път Атанасий се връща при паството си и продължава да защитава вярата, че Синът е равен на Отца. Почива на 2 май 373 г.

Освен проповедник и епископ, Атанасий е и автор на множество богословски съчинения. Именно той написва житието на свети Антоний Велики – текст, който запознава християнския свят с монашеството в египетската пустиня. Тази връзка между двамата светци в житиеписа може би е една от причините и в народното съзнание те да вървят ръка за ръка, а празниците им да са един след друг.

Свети Атанас в народните представи

Фолклорният образ на светеца е много далеч от църковния. В народните разкази Атанас е брат на Антон и двамата са ковачи. Затова Атанасовден, също като Антоновден, е празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите. На места двата дни се сливат в общ празник, наричан „сладки и медени“.

Свети Атанас е и господар на зимата, снега и студа. Хората си го представяли като едър мъж с калпак, който обикаля селата на коня си и ги пази от болести и зли сили. Има и красива легенда: облечен в копринена риза, светецът изкачил планината на бял кон и извикал оттам:

„Иди си, зимо, идвай пролет„

Затова се казва, че зимният свети Атанас съблича кожуха си, за да дойде лятото, а летният го облича отново, за да се върне зимата. А за дните след празника хората казвали, че нарастват „колко скача 3-годишен елен“.

Празник за умилостивяване на болестите

Също като Антоновден, Атанасовден в миналото е бил ден на почит към чумата и шарката. Вярвало се, че именно на този ден се ражда чумата, затова хората се стараели да я умилостивят, а не да я разгневят.

Питките

Жените месят питки, намазват ги с мед и ги раздават – за да е „сладка“ болестта. Преди печене питките се надупчват с вилица, за да не „надупчи“ шарката децата. На някои места се пекат и питки във формата на куче, понеже се смятало, че чумата най-много се страхува от кучета. Повече рецепти има в статията за трапезата на Атанасовден.

Черната кокошка

Най-характерният обред на деня е колене на черна кокошка или пиле. Месото се сготвя с ориз и се раздава на роднини и съседи – според поверието „против лоши болести“. Перата не се изхвърлят: вярвало се, че имат особена сила, затова се пазят.

Забраните за жените

Жените спазват същите забрани като на Антоновден. Не шият и не плетат, защото според поверието, ако се убодат, раната ще зараства трудно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им.

Други обичаи на Атанасовден

• Втора Коледа. Така наричали деня в някои краища, защото ако някой не е заклал прасе на Коледа, можел да го направи сега.
• Проверка на запасите. Стопаните преглеждали храната и дървата, за да преценят дали ще им стигнат до пролетта, и ако не – се запасявали навреме.
• Гадаене за реколтата. По времето на празника се съдело каква ще е годината. „Дебел сняг – дебел комат“, казвали хората: ако има много сняг, се очаква богата реколта.
• Огньове. В някои райони хората посрещат изгрева край запалени огньове, а на места ги и прескачат.
• Курбани. На места се правят общоселски курбани, а някои семейства принасят и личен курбан, обречен на светеца след преживяно премеждие.
• Побратимяване. Ритуалът, при който двама мъже стават побратими, се изпълнява на Атанасовден, както и на Ивановден.
• Кокичета и кукуряк. Рано сутринта се берат първите кокичета и кукуряк и с тях хората се закичват за благополучие.

Последните дни за песни и люлки

Атанасовден е и сред последните дни преди периода, в който годежи и сватби не се правят. В някои региони след празника годежите спират. Затова момите и ергените използват случая – излизат на поляните, връзват люлки, пеят любовни песни и играят хора.

Още вярвания и обичаи ще откриете в статиите поверия за Атанасовден и обичаи и традиционна храна за Атанасовден.

Именници

Пожелания за имен ден

Ето няколко поздрава за Атанас, Атанаска, Наско и всички, които празнуват на 18 януари:

Честит Атанасовден!
Нека моите пожелания съвпаднат с твоите най-горещи желания.
Нека получаваш това, което искаш, нека обичаш този когото желаеш, нека животът ти поднесе дарове, които да оцениш.

Честит имен ден!
Пожелавам ти като се огледаш в огледалото на съдбата , там да видиш едно светло и изпълнено с щастие бъдеще.

Честит Атанасовден!
Върви усмихната и бодра само напред. Животът може да ти поднесе различни изненади, но ти си тази, която подбира житейските уроци и може да излезе от всяка ситуация, по-уверена, по-разумна и по-мъдра.
Пожелавам ти го!

Още идеи – в колекцията пожелания за Атанасовден.

Вътрешни препратки

Източници

Wikipedia
Православието
Съновникът