Голо полупаразитно храстче със стъбло, високо до 100 см, вилужно разклонено. Листата срещуположни, жълто-зелени, месести, презимуващи, продълговати до ланцетни, дълги 2-8 см, широки до 3 см, целокраини, с 3-7 успоредни жилки без разклонения. Цветовете дребни, едноиолови, събрани в сбити групички по 5-7 в пазвите на листата. Двудомно растение. Мъжките цветове с 4-делно венче, без чашка и с 4 тичинки, сраснали с дяловете на венчето, а женските със слабо забележима 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът долен. Плодът бяла кълбеста лепкава едносеменна ягода, която полепва по краката на птиците и по този начин се пренася по други дървета.
Кои части на Бял имел притежават лечебни свойства :
В съвременната медицина се използуват листата заедно с клонките (дрога Herba Visci) или само листата (Folia Visci), които се берат през март и април.
Полезни съставки на Бял имел:
Съдържа витамин С, восъци, смолисти вещества, холин, ацетилхолин, флавоноиди танини, олеанолова киселина и токсин с белтъчна природа — вискотоксин.
Къде се среща Бял имел:
Паразитира върху различни овощни и други (широколистни и иглолистни) дървета. Често се среща в Източна България, по-рядко в останалите части на страната. Цъфти март — май.
Приложение на Бял имел:
Понижава високото артериално налягане, нормализира ниското и подкрепя натрупването на калций в костите. Това е една билка с отличен ефект върху вегетативната нервна система и е от съществена полза при хормонален дисбаланс при жените в периода на перименопаузата, климакса и дните около цикъла (елиминира неприятните симптоми свързани с пременструалния синдром). Начин на употреба: Приготя се отвара от 1 супена лъжица дрога в 500 см3 вода, като се вари 10—15 мин. Прецежда се. Употребява се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Може да се приготви воден извлек — 1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 см3 вода и се оставя да кисне 8 часа. Приема се по 1 винена чаша 2—3 пъти на ден. Да се има предвид, че в големи дози дрогата е отровна и не трябва да се употребява дълго време.