Вицове за кръчми, бира и алкохол

В краят на ловния сезон се събират като по традиция всички ловджии и обсъждат сполучливостта на сезона като всеки изказва мнение. Накрая на сбирката излиза Пешо тиквата и казва: Всичко добре този сезон, ама тая година се появиха нови хишни птици - викат им делтапланери. Гледам аз една такава птица грабнала някъкъв човек… - И ти какво направи? - се чува измежду хората - Еми аз нали съм си ловец… осем пъти стрелях до де пущи човеко.

Барманката в барчето където е моята фирма инструктира дъщеря си как да работи: - Дъще… Ако сандвичът е стар, мухлясал и смърди - затопли го повечко, че да не си личи…

Френски войник си спомня за войната в Алжир: - Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко! - Е, поне вода нямахте ли? - Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!

След представление, хор от шестима певци отишли да се почерпят. Когато тръгнали да се прибират, диригента казал: - Чарли, ти ще караш. Прекалено си пиян, за да пееш с нас отзад.

В банката. - Слушайте, какво се мотаете? Решавайте по-бързо - ще теглите ли пари или ще внасяте? - Разбира се, че ще тегля… По дяволите! Къде съм заврял пистолета?

Влиза един руснак в бар и си поръчва халба бира. Изпива я и иска сметката. Барманът му казва: - 27 рубли. Мъжът вади от джоба си 27 монети по една рубла и плаща. Барманът почервенява от яд, но нищо не казва. Това се повтаря всяка вечер в продължение на няколко месеца. Една вечер обаче, след като барманът поисква както обикновено 27 рубли, мъжът вади банкнота от 50 и плаща. "Ей сега ще му дам да се разбере", радва се барманът, вади от чекмеджето 23 монети от по една рубла и ги хвърля така, че се разпръсват из цялото заведение. Мъжът се замисля за секунда, след което вади от джоба си 4 монети от по една рубла и казва: - Още една халба!

Обява за работа: "Спешно търсим неграмотна машинописка за набиране на секретни текстове…"

Началник се кара за пореден път за нещо на един от подчинените си. По едно време подчиненият го прекъсва: - Само едно не мога да разбера, защо ме мразите толкова? - Нищо лично, аз и себе си мразя понякога… - За вас - разбираемо е, ама защо мразите и мене?

Двама рибари тръгват да се прибират и единия кани другия на гости: - Ела у нас да ударим по някоя ракия, да поговорим за риболов… - У вас не става - кухнята ти е толкова тясна, че в нея не може да се говори за риболов.

Една стопаджийка спира шофьор на камион и го пита: - Може ли да ме закарате до Варна? - Разбира се, не отказвам на бременни жени. - Но аз не съм бременна! - Е, до Варна има много път…

На сечището довели нов секач. Гледат го другите секачи - един такъв мъничък, слабичък… Чудят се, какво да го правят. Дали му да събира отсечените клони. Секли те, каквото секли, отсекли три дървета и отишли на обяд. Новия го оставили на сечището. Връщат се след обеда и гледат половината гора изсечена. С изумление го питат: - Ти откъде идваш бе, човек? - От Сахара! - Как така от Сахара? Там няма гори! - И у вас няма да има!

Невротиците си строят замъци в небето. Психотиците живеят в тях. Психиатрите събират наема.

Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?

В цирка се явява кандидат за работа: - Какъв номер можете да правите? - Викат ми "Царя на яйцата". За 15 минути мога да изям 100 кокоши и 100 патешки яйца. - Добре, ще ви вземем на работа. Обаче да знаете - в неделя имаме по четири представления на ден, ще се справите ли? - Разбира се. - А като дойдат празниците, имаме представления всеки час. - Как така всеки час? А аз кога ще ходя да обядвам?

Жена притеснява по телефона мъжа си: - В карбуратора на колата има вода! - Айде, взе и от карбуратори да разбираш. Ти не знаеш ни к"во представлява, ни къде е? Къде е колата? - В плувния басейн!

Надпис в бирария: "След като жена ви така или иначе ще ви направи скандал, защо да не останете още малко в тази приятна атмосфера?".

Във вагон-ресторанта. - Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!

- Искам синът ми да се научи да свири на някакъв духов инструмент! - Мислиш ли, че има талант? - Разбира се! От три метра може да угаси свещ!

Срещнали се една натовска и една руска ракета. Руската казала: - Хаиде да те водя да пием по една водка! - Ааа, не мога! Бързам по работа. - Хайде де, само за малко! След дълги пазарлъци двете ракети все пак пили по шест водки и натовската ракета се напила. Тогава руската я хванала под рамо и казала: - Ти май се напи, а? Хайде сега да те водя у вас.

Отива един добричлия на бар за чужденци в Албена, присяда тежко на барплота и заръчва: - Ту колд биирс фур ми! Бармана го хваща за врата и го изхвърля с думите: - Фурми нямаме татарин прост, изчезвай оттука!