Вицове за кръчми, бира и алкохол

Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. - Чапаев, този път ни хванаха! - Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: - Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. - Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: - Чапаев, пускам се. - Петка, дръж се още малко. - Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев - нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: - Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката... Я аз да стана трети! - А, не, ти ще си седми. - Как така седми? - Ами шестима вече изгонихме.

Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: - Стига си тропала така с крака, гадино!

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. - Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? - Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата... - Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! - Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат. - Ще го разстреляме! - предложил Петка. - Малко му е, Петка, малко му е. - отвърнал Чапаев. - Ще го обесим! - рекъл Петка. - Малко му е, Петка, малко му е. - Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем! - Ех, Петка, какъв садист си само... - казал Чапаев.

Всяка неделя, двадесет години поред, точно в 2 часа, петима лордове се събират в имението на лорд Хенри за игра на бридж. Четирима от тях винаги играят, петият винаги гледа. На 20-тата година един от четиримата играчи умрял. Първата неделя след погребението се събират останалите. Сър Хенри казва: - Сър Джон, моля заемете мястото на покойния лорд Джордж. Раздават картите. Започват анонсите . Сър Джон открива: - Четири кари. Последващи анонси - Пас, пас, контра. Сър Джон обявява: - Четири купи. Последващи анонси - Пас, пас, контра. Сър Джон обявява отново: - Четири пики. Последващи анонси - Контра, пас, пас. Сър Джон добавя: - И едно вале трефа.

В антикварния магазин показват на английски лорд антична ваза. Лордът учтиво изслушва разясненията за произхода, историята и мястото, където е открита вазата и накрая казва: - Много интересно! Забележително! А колко литра уиски може да побере?

Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: - Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви... донесете тирбушон за Милейди.

В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си - кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. - Желаете ли нещо, милорд? - Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? - Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: - Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. - Търсил си ма ба, челеби? - Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? - Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: - Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат' магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат' турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: - Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?

Сър Джон наставлява новия си прислужник: - Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли? - Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея - започвайте без мен.

Двама английски джентълмени седят в клуба за следобедна цигара. - Кажете, Джеймс, какво мислите за бягането за здраве? - Аз смятам, Арчибалд, че това е една голяма глупост! - Защо смяташ така, Джеймс? Всички казват, че е полезно... - Виждете ли, Арчибалд, когато тичам за здраве, винаги ми се разлива уискито от чашата...

Сър Джон се прибира от Франция и вижда надпис с урина на снега пред замъка: "Сър Джон е идиот!" Дълбоко възмутен нахълтва в кабинета си и се обажда в Скотланд Ярд. Един мазен глас насреща отговаря: "Сър Джон, ще ви съобщим резултатите от разследването точно след двадесет минути!" След двадесет минути телефонът звъни и същият глас съобщава: "Резултатите от разследването, сър: Урината е на вашия шофьор, почеркът е на жена ви."

Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита: - Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли? - И още как! - отговорил поручикът. - А тази, другата? - Дори превъзходно! - А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа? - Без съмнение, корнет! - Но поручик - объркано пита корнетът - как знаете това? - Виждате ли, Оболенски - поучително го напътства поручик Ржевски - щом има уста, значи духа!

Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал: - И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили. - Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски...

Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало... Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика: - Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра! Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес: - Отлично, разкажете, поручик! - Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се наг**ват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!

Както обикновено пиян, поручик Ржевски излязъл на балкона. Прекрачвайки перилата, той скочил върху седлото и се понесъл по пътя така, че прах се вдигнал във всички страни. Пробягвайки две версти, той спрял: - Майко честна, а конят къде е? Силно псувайки, поручик Ржевски побягнал обратно...

Хусарите пируват в офицерския клуб. ...Роялът е счупен, под капака му лежи хусар, друг виси на полилея, в ъгъла двама съвършено пияни хусари правят любов с две не по-малко пияни дами. Други двама хусари си раздават щедри тупаници. Навсякъде в безпорядък се търкалят чинии, храна, фасове и долно бельо... Внезапно, в залата се втурва корнет Оболенски и отчаяно крещи: - Господа! Тук идва поручик Ржевски! Съвършено пияният Одоевски повдига глава от салатата и тъжно прошепва: - Ееех... сега какво ще започне!

Императорският дворец. Великолепна зала. Висше общество. Свири музика. Изведнъж се раздава страшен грохот и в залата се втурва, както обикновено пиян, поручик Ржевски, влачейки след себе си тоалетна чиния. Оставяйки чинията по средата на залата, поручикът си сваля гащите, сяда върху нея и казва учтиво: - Надявам се, че дамите няма да възразят ако запаля?

Силно пиян, поручик Ржевски се държи за един стълб до императорския дворец в Санкт Петербург и се клати. Минавайки покрай него, графиня Орлова го забелязва и ядно процежда:- Но поручик, Вие сте пиян! Не, Вие сте отвратително пиян! Не, Вие сте безобразно пиян!С труд фокусирайки я с поглед, Ржевски отговаря:- А на Вас, госпожо, краката Ви са криви. Не, те са отвратително криви! Не, те са безобразно криви!След кратък размисъл и с подла усмивка той ехидно добавя:- Аз пък, госпожо, утре ще бъда трезвен...