Смешни детски вицове

По време на обяд във фамилното имение на Наташа Ростова, поручик Ржевски се обръща към нея и тихо й прошепва:- Наташа, довечера ще Ви опъна.С почервеняло лице Наташа бяга при баща си. През нощта старият граф се скрива в шкафа с гола сабя в ръка. Часовникът бие 12, влизат поручик Ржевски и 6-ма хусари. Поручикът командва:- Двама до прозореца, двама до вратата и двама до шкафа!На сутринта Наташа говори на баща си:- Татко, само как **ка, как само **ка, татко!- Какво ти **кане дъще, виж само как си знае службата!

Гарабед и Агоп имат обща любовница. След време тя забременява. Двамата решават да съберат пари и Агоп да я придружи в провинцията където последната да роди. Налице е и уговорката, че след раждането двамата ще покриват разходите по отглеждането на детето. След известно време Агоп се връща при Гарабед с траурна жалейка на ревера. - Какво стана Агоп? - пита Гарабед. - Ами, тя роди близнаци и моят умря.

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: - ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата... Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: - Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно... Тук майката въздъхва облекчено... - ...а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!

Играят си Иванчо и Марийка в пясъчника. Изведнъж Марийка си изпуснала куклата. Навела се да я вдигне, а Иванчо започнал да я... оправя де! - Ох, боли! Иванчо: - За първи път ли ти е? - Да! - отговаря Марийка - Нормално, нормално!

Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш - само им казваш "аз знам всичко" и готово. Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си: - Аз знам всичко! - Ау... Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си. Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си: - Тате, аз знам всичко! - На ти 50 лева, само не казвай на майка си! Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа: - Аз знам всичко! Съседът се просълзил и казал: - Ела тогава прегърни истинския си баща, сине!

- Какво става, Иванчо, защо плачеш? - Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. - Е, и? - Ами аз се засмях...

- Тате, откъде се появяват малките слончета? - Ами виж сега, Иванчо... - Само не ми разказвай за щъркела - щъркела не може да вдигне слон!

В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде - чистота, тишина, спокойствие... - Как сте го постигнали? - питат шашнати хората от комисията. - Ами разделихме децата на групи. - обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите - надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".

Малкият Иванчо пита майка си: - Мамо, откъде идват малките бебета? - Щъркелът ги носи. - А кой **ка щъркела?

Бащата на Иванчо влиза в стаята и го вижда да *б* баба си Бащата възмутен и крайно учуден го пита: - Иване, какво правиш? Защо **каш майка ми ? - А ти защо **каш мойта?

- Иванчо, нарисувай един домат! - Няма! - Защо? - Ще се изплашиш като го видиш...

- Татко, викат те на малка родителска среща. - Как тъй малка бе? - Аз, ти и директора. - Защо? - Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. - Татко, пак те викат. - Защо? - Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. - Татко, пак те викат. - E, тоя път няма да отида. - Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.

Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: - Как мина денят? - Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода... - И отлепихте ли я? - попитал бащата. - Охоо, даже по-смелите по два пъти!

Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг - млад, синеок мъж, а Иванчо: - Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. - Ама как така, Иванчо? - пита учителката. - Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!

Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал... Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва: - Да или не? Тя отговаря: - Емиии - едва се познаваме - не. Брата казва: - Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша. Иванчо грабва колелото отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората: - Марийке, да или не? - Еми да, Иванчо. - Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша.

Иванчо и Марийка си говорят: - Марийке,защо винаги вместо "не е вярно" казваш "глупости"? - Глупости !

Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" - мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" - пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" - мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. - Ти що не пишеш, бе, Иване? - Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо....

Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: - Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра... - И после какво ще стане? - Ще ме погребат и няма да ме има вече. - А как ще те погребат? - Ами така - идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. - А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?

Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. - Иванчо, защо не пишеш? - Чакам да дойде секретарката.

Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. - Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? - Шшшш!