Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас: -…

Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас: - Спирай коня! - Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира. - Слизай на земята. Слиза. - Взимай лопатата и копай. Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато. - Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката. Отиват до реката. - Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него. Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас: - Е, и сега? - Егати кефа, слушай как бълбука само!