Вицове за работа, шефове и колеги

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

- Колко човека работят във вашия офис? - С началника - двайсет и пет. - А без началника? - Нито един.

Кандидатства секретарка за работа във фирма. Шефът много я харесал и накрая на конкурса попитал: - Извинете, ако не е тайна колко получавахте на предишната си работа? - Ами, около 250 лв. - отговаря тя. - Е, в такъв случай аз с удоволствие ще Ви давам 300 лв. - Но, господине, аз там с удоволствието получавах 500.

В една солидна одиторска фирма с жестоки правила за работа - всички идвали рано на работа и си тръгвали късно вечерта. Един ден обаче един служител дошъл в 9 часа на работа(всички се удивили) и си тръгнал в 18:00. Така и на следвашщия ден и на по-следващия. Накрая колегите му не издържали и изпратили един колега да пита бунтаря за неговото поведение. А т.нар. бунтар: - Абе хора! Ами аз съм в отпуска все пак…

- Господине, дайте на бедния! - Съжалявам, никога не давам пари на просяци по улицата. - Тогава да се качим в офиса ми.

Притеснен човечец влиза при шефа си: - Извинете, шефе, не съм получавал заплата от два месеца… - Извинен си - отговаря с усмивка шефът.

Млад талантлив артист дебютира в пиеса на Молиер. След представлението възрастен колега му казва: - Ако Ви беше гледал авторът, щеше да се обърне в гроба си! - И щеше да заеме нормалното си положение, защото миналата вечер вие играхте тази роля.

Приятел се обръща към пощенски работник: - И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. - Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.

Сервилен служител се връща от почивка в Бразилия и шефът му го пита: - Здравей Иванов, как прекара отпуската си? - Страхотно, шефе! Бях в Бразилия. Там всички са или страхотни футболисти или развратени жени. - Иванов, внимавай какво говориш, защото жена ми е бразилка. - Така ли. А в кой отбор играе?

Новата секретарка към шефа си: - Г-н директор, запетайката с думи ли да я изпиша?

Как се подава молба за напускане? Препоръчателно е молбата да се подаде, отваряйте с ритник врата на шефа.

Студент по медицина дълго свалял колежка от по-горните курсове. Накрая успял да я вкара в спалнята си и решил да се покаже колко е напред с материала и питал: - Колежке, как го предпочиташ - вагинално, анално или орално? - Така като те гледам, колега, може само венозно…

Началник към служител: - Вече пети ден подред закъсняваш за работа!!! Какъв извод би трябвало да си направя? - Че днес е петък…

Влиза секретарка при шефа и казва: - От днес искам заплата 1200 лева и четири почивни дни в седмицата! Шефът с ирония пита: - И кой ти каза, че това може да стане? - Гинеколога и адвоката!!!

Край Дъбниците се блъскат две коли. Излизат двамата водачи и си разменят укори: - Колега, що не внимаваш - не виждаш ли, че на регистрационния ми номер пише "Лч", което значи "луд човек"?! - А ти бе, ловчанлията, не виждаш ли, че на моя пише "Пл", което значи "по-луд"?! - отвърнал плевенчанинът.

Чирак в строително-ремонтна бригада получил задача да боядиса прозорците в квартирата на шефа на фирмата. След час той се обажда на шефа и докладва: - Шефе, прозорците са боядисани. Да боядисвам ли и дограмата?

Голяма фирма. В разгара на работния ден в офиса нахълтват група маскирани и въоръжени мъже: - Всички на земята! Това е обир! - Пу, че ме уплашиха - мърмори си главният счетоводител от пода - а аз помислих, че са данъчните.

Работник и работодател: - Шефе, не ми стигат парите, увеличи ми заплатата… - Не може! - Тогава поне ми я давай по-често!

Отива един човек да търси работа във ферма. - Искам 1000 лева заплата! - Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? - Ами… Разбирам езика на животните. - Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. - Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили! - Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. - Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! - Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват. Шефа бързо казва: - Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!

Собственик на фирма повикал в кабинета си млад работник, назначен преди месец. - Как е? - попитал го - Свикна ли вече? - Свикнах, господине. - А работата ти върви ли? - За мене работата е истинско удоволствие, господине. - М-да - почесал се по тила собственикът. - Ето какво, млади човече, от утре ти намалявам заплатата. - Но защо, господине? - учудил се работникът. - Защо ли? Аз съм те извикал тук да работиш, а не да си правиш удоволствието.