Вицове за работа, шефове и колеги

- Добро утро! - обръща се служителката на хотелската рецепция към госта шотландец. - Как спахте?
- Цяла нощ не можах да мигна!
- Но защо?
- Ами собственикът на хотела ми каза снощи, че ако намеря поне една дървеница, няма да платя и цент за стаята.

Разговарят двама актьори:
- Вие играете прекрасно, скъпи колега, но би трябвало да се отнасяте по-малко жестоко със зрителите.
- Какво имате предвид?
- Когато напускате сцената тропате много силно и ги будите.

Оливия споделя с колежка:
- Снощи съпругът ми така се прозя, че му се разчанчи челюстта, та трябваше да го откарат в болницата, за да му я наместят.
- Хм, а ти какво му разказваше?

Актриса споделя пред своя колежка:
- Нищо не разбирам. Зрителите не спират да ръкопляскат още преди да съм започнала...
- Че нали ти самата ги предупреди, че ще започнеш да пееш само тогава, когато настъпи пълна тишина.

Пепита от Буенос Айрес споделя с приятелка:
- Съпругът ми замина за Америка преди три години и сега ме кани да отида при него с двете ни деца.
- Ами какво чакаш още?
- Работата е там, че през това време децата ни станаха четири.

Начинаещ композитор носи свое музикално произведение на известен колега и го моли за мнение. Маестрото оглежда партитурата и накрая пита:
- От къде купувате тези хубави нотни листове?

Известно е, че Марк Твен е бил редактор и на селскостопанско списание. Веднъж негов колега се опитал да остроумничи:
- А вие можете ли да различите журналист от свиня?
Марк Твен внимателно и продължително го огледал и признал:
- Трудно.

След края на музикалния конкурс журналист пита шефа на журито:
- Вярно ли е, че на онази млада певица не й е достигнал само един глас, за да бъде допусната до финала?
- Вярно е. При това - нейният собствен глас.

Младият поет Харви влетява в издателството:
- Искам да говоря с шефа!
- За съжаление днес го няма - казва секретарката.
- Как го няма? Преди минутка го видях на прозореца!
- Да, но той ви видя преди вие да видите него.

- Скъпа, къде ми е заплатата, която бях оставил в гардероба?
- Преместих я в модния бутик до нас.

При един известен композитор отишъл млад негов колега и го помолил да изслуша няколко негови пиеси. Маестрото любезно се съгласил. Авторът изсвирил една пиеса и се наканил да започне втората, когато маестрото го спрял:
- Благодаря, повече не е нужно. Първата ви пиеса ми хареса повече от втората.

- Едмон, защо си с такава подута физиономия?
- Ами снощи братовчед ми се върна от сватбено пътешествие.
- Не разбирам!
- Работата е там, че много го убеждавах да се ожени.

Писмо до Бриджит Бардо: "Усурийските тигри са на изчезване - останали са само 40. Веднага преведете 100 хиляди евро в нашия фонд за защитниците на животните."
След 20 дни в офиса на актрисата пристига второ писмо: "Усурийските тигри останаха вече 39. Ако не преведете веднага парите ще продължим да избиваме всеки ден по един!"

Фотограф от едно ателие отива в ателието на свой колега и с удивление разглежда направените снимки.
- Много интересно! Не мога да разбера как на всички снимки направени във вашето ателие клиентите така искрено и непринудено се смеят?
- Нямаше да бъдеш така удивен, ако знаеше как изглежда нашият шеф-фотограф!

Красива манекенка се жени за милионер:
- Любов от пръв поглед? - пита я нейна колежка.
- Не, от втори. При първия поглед още не знаех, че е милионер.

Босът недоумяващо поглежда своя счетоводител Манкузо:
- Повече от двайсет години си на служба при мен без да съм ти повишавал заплатата. А защо сега искаш така лекомислено да поставиш този рекорд на карта?

Мисионерът Саймън се настанява в хотел на Хаваите, но намира гола красавица в своето легло.
- Аз съм божи служител! - възмутено се обажда по телефона на рецептията. - Възмутен съм и протестирам срещу управата!
Красавицата чува думите му и започва да се облича бързо.
- Къде отивате? - спира я Саймън. - Аз съм недоволен от управата на хотела, а не от вас.

Шефът на фирмата предлага на Шелби:
- Вие сте на мнение, че ви плащам малко, а аз смятам, че ви плащам много. Хайде и двамата да направи компромис: ще работите и занапред със същата заплата.

Майсторът натоварва догоре количката с големи чугунени тръби и поглежда новия работник. Той се почесва по главата и казва:
- Трябва да ми сложиш под мишниците и два бетонни блока.
- Защо?
- Ами за да не започна да спринтирам с тръбите.

- Вие нямате никакъв опит в тази работа! Защо тогава искате толкова голяма заплата?
- Защото работата е толкова по-трудна, колкото по-малко я разбираш.