Виц № 29248 – Семейни вицове

Имало едно време един рибар… Той бил много беден и едва изкарвал прехраната на семейството си като ловял риба на Дунава с една стара въдица. Един прекрасен слъчев ден рибарят както обикновенно седял на високия бряг с въдица в ръка, но за нещастие задрямал и изтървал въдицата си в Дунава. Рибарят се сепнал, видял какво е направил и горко заплакал… Изведнъж светкавица разсякла небето и пред него застанал сам Господ Бог. - Защо плачеш човече? - гръмовно попитал Господ. - Как да не плача - отговорил рибарят и заразказвал нерадостното си битие. Господ се смилил над него посегнал с ръка и пред рибарят се появила една златна въдица. - Това ли е твоята въдица човече? - попитал Господ. - Не, Господи - отвърнал рибарят. Тогава пред рибаря се появила сребърна въдица. - Това ли твоята въдица? - пак попитал Господ. - Не, Господи, моята е обикновена пръчка - отговорил рибарят. Господ възнаградил щедро честността на рибаря и му дал всичките въдици. Рибарят заживял по добре. Един ден жена му както си перяла на реката паднала във водата и течението я отвлякло надолу. Рибарят пак горко заплакал. Появил се пак Господ видял какво нещастие е сполетяло човека, махнал с ръка и пред рибаря застанала Дженифър Лопес както майка я родила. - Даааа, да Господи!!!! Това е моята жена!!! - закрещял рибарят. Господ се намръщил светкавица треснала небето и гръмовно запитал: - Защо лъжеш човече? Рибарят паднал на колене и казал: - Господи, ако бях казал че не е тя, сигурно щеше да ми покажеш и Ана Никол Смит, накрая и моята жена и дупе да ми е яко с три жени… Морал: Даже и в лъжата си мъжът се води от добри намерения.