Семейни вицове за съпрузи и роднини

- Как се спогодихте с жена си при развода? - Тъй като нямахме деца, тя взе шофьора ни, а аз - домашната помощница.

Млада жена напуска съпруга си, отива при майка си и й казва: - Като излизах чух изстрел. Как мислиш, мамо, дали се е застрелял? - Отворил е бутилка шампанско…

Един мъж пуснал обява във вестника: “Търся съпруга”. На следващия ден получил стотина писма. Във всички пишело: “Вземете моята”.

Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: - Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: - Сега, клякате и се изсир*те! - Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: - Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. - Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането… След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: - Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: - Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!

Съветското списание "Работница" обявява конкурс: "Кой познава най-добре жената?". След месец публикува резултата от конкурса, който е спечелен от шестгодишния Вова. В редакцията се получава писмо от възрастен мъж, който се възмущава как шестгодишно момче ще познава по-добре от него жените, как може да има такива нагласени конкурси и т.н., а списанието му отговоря: "Уважаеми другарю, на въпроса "Къде жените са най-къдрави?" малкия Вова отговори "в Африка", а вие … даже го нарисувахте; на въпроса "Кой е най-важния орган на жената?" момчето написа "Световния съюз на жените", а вие … даже го нарисувахте; а на въпроса "Какво очаква жената всеки месец?", Вова отговори "списание Работница", а вие… и Слава Богу не го нарисувахте."

- Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? - Не всички, мамо, само женените.

- Мамо, днес директора на училището ме попита дали имам братя и сестри. - Е, и ти какво му отговори? - Ами казах, че съм единственото дете в семейството. - И той какво каза? - "Слава богу!"

Иванчо и попа на селото решили да се надпреварват кой е спал с повече жени. Застанали по средата на селото и се разбрали когато мине някоя жена, с която единият от тях е спал да казва "цък". Стояли много време, но резултатът все бил равен. Накрая минали жената и дъщерята на попа и той победоносно казал "цък". А Иванчо, усмихвайки се, казал "цък, цък".

Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: “Марийка е от добро семейство, тя няма да пие”. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: “Марийка е от добро семейство, няма да пуши”. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита: - Защо си дошла с училищна униформа? - Ами, нали утре сме на училище…

- Иванчо, защо не идва вчера на училище? - Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. - Братче или сестриче си имаш? - Татенце! Мама се омъжи за пети път.

В магазин за играчки възрастен мъж дълго избира и накрая купува едно влакче. - Вашето внуче ще бъде много доволно - казва продавачът. - А, да - сепва се мъжът - дайте ми още едно влакче.

Един отива на гости на приятел, с когото не са се виждали от много години. Влиза в къщата и оня го посреща заедно с 12 деца, всичките негови. - Голямо семейство имаш! Сигурно много се обичате? - Ами… не мога да я гледам жена ми, изобщо не се понасяме. - Тогава защо имате толкова деца? - Нарочно, да мога да се скрия в тълпата.

- Докторе, искам да ме кастрираш! - Ама как, така няма да можеш да имаш деца вече! - Именно. - Ама ти това обмисли ли, го - все пак важно решение е… Обсъди ли го със семейството ти? - Да, даже гласувахме. 17 за, само 2 против.

Говорят си двама приятели: - Татко ми каза, че произхождаме от маймуните. - А на мен мама ми каза, че произхождаме от едно бедно учителско семейство!

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: - Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. - Добро утро, мадам, аз бих искал да… - Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. - Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. - Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: - Ъмм, откъде ще започнем? - Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. - Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. - Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. - Боже мой! Това е много… - ахнала г-жа Иванова. - Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. - Зная това. - тъжно отвърнала госпожата. - Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. - Ето това го направих в рейс на градския транспорт. - Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. - А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът. - Било е трудно? - Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. - Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. - Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: - Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? - Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. - Триножник!? - Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

Кино. Прожекцията свършва, лампите светват, и за тяхна обща изненада се оказва, че съпруг и съпруга са стояли един до друг без да знаят. Жената веднага се развиква: - Така, значи! Така ли се грижиш за децата ни, докато аз гледам нещастната си болна майка!

Жена се прибира вкъщи и казва на мъжа си: - Скъпи, мисля, че ти скоро ще бъдеш баща… Съпругът отвръща: - Моля те поясни, скъпа - "мислиш, че ще бъда" или "мислиш, че аз"?

На едно младо семейство им се родила дъщеричка. Жената предложила: - Да я наречем Петя? И двете баби се казват така, и двете ще са доволни. Мъжът казал: - Напротив, и двете ще ни намразят, че сме я кръстили на другата баба.

Съвременно семейство. Жената вика мъжа от двора: - Мъжо, ела веднага! Децата се бият! Твоите за захванали да бият моите, и скоро ще подхванат и нашите!

След развода някакъв мъж се възмущава: - Няма справедливост! Откъде накъде ще й оставят на нея моите деца! - Защо пък твоите? Не са ли и нейни? - Ами виж сега, ще ти обясня с пример. Отиваш до автомата, пускаш му 50 стотинки и той ти дава чаша кафе, нали така? - Да. - Е, тази чаша кафе твоя ли е, или на автомата?