Спортни вицове за футбол и спортисти

За националния ни отбор по футбол има два варианта да стане европейски шампион: реален и фантастичен. Реален - да дойдат извънземни и да ни помогнат. Фантастичен - да победим сами.

Руснак се връща от Испания. Започват да го разпитват: - Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя? - Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях… - А на корида, беше ли? - Естествено, бях и на корида… - Е, как е коридата? - Ами, значи, отивам на стадиона: сто хиляди човека и всичките испанци. Всичките едни, абе, спокойни… Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, абе въобще един спокоен, спокоен… И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме…

Трети заседателен състав. Съдия Халипиев. Бракоразводно дело на цигани. - Другарко циганка, така и така не разбрахме от кого е детето - пита съдията. - И аз не знам, другарю съдия. - Как така не знаеш бе, нали е твое! - Абе другарю съдия, ти като пръднеш знаеш ли от кое бобче е било?

Пресконференция на израелския национален отбор по тенис на маса. Треньорът казва: - Господа, след тримесечно прекъсване нашият отбор възобнови тренировките! Глас от залата: - Значи все пак намерихте топчето?

- Защо в Люксембург не обичат да играят футбол? - Това е много неудобна игра - ако някой ритне топката по-силно, трябва да ходят да я гонят я в Белгия, я в Германия, я във Франция…

Евреин, християнин и мюсюлманин си говорят: - Аз имам пет сина. Още един да има да го сложа на вратата - и готов отбор по хокей. - А аз имам десет сина. Още един да има да го сложа на вратата и можем да направим футболен отбор. - А аз имам пет жени - още една да има да сложа в ъгъла, и мога да играя билярд.

1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: - Чакай бе, как го хвърли чак там? - Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!

Съдията: - Гражданко, кога ви изнасили обвиняемият? - Ами, през цялото лято.

Футболист е на смъртния си одър и пита жена си : - Колко пъти си ми изневерявала? - Три - признала си тя. - И с кого? - Ами спомняш ли си, когато треньорът не те пускаше да играеш? - Да. - А когато те пускаше? А после? Ами спомняш ли си, когато съотборниците ти не ти подаваха? - Да. - А спомняш ли си когато ти подаваха? - И накрая? - А спомняш ли си, когато публиката не те аплодираше??? А когато те аплодираше???

Въпрос: Защо в Ереван стадионите имат само един ред седалки? Отговор: Защото никой арменец не иска да седи на заден план.

Въпрос към радио Ереван: - Кой футболен отбор е непобедим? Оттам отговорили: - Отборът на съдиите!!!

Питат Радио Ереван: - Защо Армения има национален отбор по футбол, по волейбол и даже по шах, а няма отбор по баскетбол? Радиото отговаря: - А вие някога виждали ли сте арменец да пусне нещо в чужда кошница?

Попитали радио Ереван: - Защо няма футбол за жени? - Защото не може да накараш 11 от тях да се облекат еднакво. - отговорило радиото.

- Евреи и Цигани играят футбол в газовата камера … кой ще победи ? - Евреите защото са домакини!

- Не може да се занимаваш само с футбол! Вземи да прочетеш поне една книга! - Книга ли, каква книга, например? - Шекспир! - Ами аз него вече съм го чел, само че не помня кой го беше писал.

- Слушай, Иване, когато искаш да ти върна парите, аз страшно се ядосвам. А когато не ти ги върна, ти се ядосваш. Защо трябва да си хабим нервите? Дай да си говорим за футбол!

- Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел - да станете друг човек! - казва съдията. - Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на документи…

- Вярно ли е, че сте нарекли този господин "глупак" - пита съдията. - Вярно е - отговаря селянинът. - А истина ли е, че сте го нарекли и "овен"? - Не, това забравих да му кажа.

- Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? - пита съдията. - Че кога - вие през цялото време ме вкарвате в затвора!

Иванов (ищец) подкупил съдията със 100000 долара. Петров (ответник) подкупил съдията със 120000 долара. Съдията постановил: Да се върнат 20000 долара на Петров и двамата да се съдят справедливо.