Студентски вицове и забавни истории

Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва: - Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки. - Добре де, кажи една да видим и аз колко знам - помолил Петка. - Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то? - Чапаев, това трябва да е г** - казал Петка след дълго мислене. - Как ще е г**, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то? - Чапаев, това вече е г** - доволен казва Петка. - Как ще е г**, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш. Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита: - Петка, какво си се умислил? - Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен г** с краставици. Що е то? Будьони се размислил и казал: - Петка, това трябва да е г**. - Абе и аз му викам на Чапаев, че е г**, а той ми вика, че е ножица.

Петка се жали на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Лорд Джон изпраща своя син - младия Тобиас - да учи в Оксфорд със следните наставления: - Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад - мисли си лорд Джон - простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е - мисли си лорда - множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката - 2500 паунда."

В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".

Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: - Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? - Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти? - А, аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре... - Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел - професора, Агоп? - сетил се Гарабед. - Отдавна не съм чувал нищо за него! - Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!

Унгарският математик Паул Ердош много обичал да се шегува с напредналата си възраст. По едно време той установил, че аудиторията му се пълни с все повече студенти за лекциите му и казал: - Предполагам, че причината за този интерес не е друга, а за да можете да се гордеете някой ден, че сте присъствали на последната ми лекция.

Понастинал възрастен професор отива на лекар. Лекарят го преслушва, след което започва да почуква по гърба му. - Влез! - казва разсеяно професорът.

Професор-склеротик влиза в тоалетната. Рови под мишницата си и се чуди: - Интересно, космите са тук, а къде е останалото?!

Професор по анатомия, преподава полова система и пита: - Колежке, какво държа в ръката си? - Ами пенис. - Добре, а в другата? - Ами... поничка. - Как така поничка, че какво съм изял на закуска?

Господ отишъл в студентски град в София и решил да се разкрие на някой. Срещнал един студент и започнал: - Момче, аз искам... Студентът го прекъснал - Знам какво искаш. Купил две бутилки водка и се качили в стаята. Като изпили бутилките Господ пак започнал: - Абе момче, аз искам... Студентът пак го прекъснал: - Знам какво искаш. Излязъл от стаята и се върнал с малко трева. Като изпушили тревата Господ замаян рекъл: - Мммомчее, азз иссскам... Студентът отново го прекъснал: - Не ми казвай, аз знам. Донесъл от някъде малко хероинче и го изсмъркали. Като се съвзел Господ след известно време започнал да говори: - Момче, искам да ти кажа, че аз съм Господ. Момчето се надигнало и рекло: - Еее, яка е дрогата, нали, яка е!

Една студентка поканила приятеля си на гости. Започнали да се целуват. По едно време момчето й пуснало ръка и подскочило: - Ама ти си бръсната, нямаш никаква вълна! - А ти за какво си дошъл, да *б*ш или да плетеш?

Младо момиче ще излиза за първи път с момче. Майка й я съветва: - Сега ще те заведе на кино. В салона ще ти държи ръката, после ще те прегърне. Като излезете, ще те заведе на кафе у тях. Тъй като е студент и е от провинцията, значи живеее на някoй таван. Вътре ще има само едно легло, един стол и една маса. Той ще седне на стола, а ти на леглото. И много внимавай, като той седне при тебе - да не стане срам и позор за цялата фамилия! Върнала се дъщерята и разказва: - Отидохме на кино и той ми държа ръката, после ме прегърна. После отидохме у тях да пием кафе. Аз седнах на стола, а той на леглото. А като седнах и аз на леглото - срам и позор за цялата му фамилия...

Начало на лекция в медицинският институт. Влиза лекторът, стар професор и казва: - Уважаеми студенти, ще ви разкажа история, която се случи с мен, когато бях млад. Ние бяхме двама приятели. Един ден аз се запознах с една красива девойка. Тя толкова много ми харесваше. За съжаление и на приятеля ми му харесваше много. Решихме да я оставим да избере. Попитахме я, с кого иска да бъде, и тя избра приятеля ми. Сега аз имам нос, а приятелят ми - няма.... Темата на нашата лекция днес, ще бъде: "Сифилисът и неговите последствия".