Военни вицове за войници и офицери

Старшината се кара пред строя:
- Днес никой не се е подхлъзнал на мозайката в коридора! Какво значи това - че не е добре излъскана!

- Скъпи - казва Синтия на своя съпруг - докато беше в командировка продадох на съседа ни стария шевролет, за хиляда и двеста долара.
- За хиляда и двеста? Прости ми, скъпа, но той направо те е прекарал!
- Не, скъпи, за това си плати отделно.

Джаксън се прибира неочаквано от командировка и вижда в леглото до жена му гол мъж с борсалино на главата.
- Ти кой си? - пита свирепо Джаксън.
- Най-големият лапнишаран! За тази шапка-невидимка платих петстотин долара!

- Съпругът ми сам си е виновен! - обяснява Райчъл. - Върна се внезапно по-рано от командировка и така ни разби семейния живот.

Хуанито гони две магарета край казармата. Един сержант го пита:
- Защо гониш така своите братя?
- За да не влязат в армията.

- Вероника, жалко за новата ти рокля!
- Защо?
- Ами имаш рожден ден, а съпругът ти не може да я види, защото е в командировка.
- Не се притеснявай - съседът ни също има вкус.

Старшината на ротата оглежда изметения плац и доволно констатира:
- От пръв поглед резултатът е очевиден, че е очевиден и от втори поглед.

Командирът на самолета казва на десантния офицер:
- Моля те, иди в задната част и издай нареждане на парашутистите да престанат веднага да скачат! Ние все още не сме излетели.

- Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим?
- В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!

Старшината заповядва на строената рота:
- Веднага започнете да копаете! А аз през това време ще прескоча до щаба, за да попитам къде точно трябваше да се копае.

- Сюзън, защо мъжът ти те нарича идиотка?
- Защото не е генерал. Тогава щеше да ме нарича генералша.

- Жените харчат за козметика двойно повече, отколкото армията харчи за въоръжаване!
- Ами затова жените постигат много по-често победи от армията.

Старшината обяснява на ротата:
- Врагът трябва винаги внимателно да се наблюдава! Никога да не се изпуска от поглед. Редник Фостър, какво си ме зяпнал?

Към елегантно облечен мъж се приближава непознат с военна стойка:
- Сър, не можете ли да помогнете на бедния и нещастен ветеран, войник, който е проливал кръвта си за родината, но сега се е оказал без работа и перспектива и единственото, което му е останало от миналата слава е този зареден пистолет?

- Защо ми е автомат, след като в казармата ще бъда готвач?
- Първо - с щика ще може да белиш картофите и второ - автоматът ще те спасява от гнева на войниците, които ще ядат сготвеното от теб.

Паоло се връща от командировка и пита своята секретарка:
- Случи ли се нещо ново, докато ме нямаше?
- Не, шефе, само вратата, на която си се облегнал е прясно боядисана.

Старшината привиква редник Петерс:
- Вземи тази четка и кутията с боята! Започвай веднага да боядисваш вратите на помещението и така си прецени времето, че да ти остане от боята!

- Редник Йохансон, ако през нощта видите, че към вашия пост в тъмното пълзи човек, ще стреляте ли?
- Не, както винаги ще заведа офицера у дома му.

Емерсон се прибира от командировка, но като отваря гардероба вижда гол мъж в него.
- Какво правиш в гардероба ми? - пита изненаданият съпруг.
- Чакам метрото.
- Ама че отговор!
- Ама че въпрос!

Шелби сяда в ресторанта и се обръща към сервитьора:
- Искам пържени картофи, но изгорели от едната страна и сурови от другата, половината да бъдат горчиви от сол, а другата половина да остане недосолена. А пържолата да бъде полусурова и жилава. И по-бързо, защото вече няколко дни съм в командировка и така се затъжих за дома. Просто искам да вечерям като вкъщи.