Военни вицове за войници и офицери

Старшината се кара пред строя: - Днес никой не се е подхлъзнал на мозайката в коридора! Какво значи това - че не е добре излъскана!

- Скъпи - казва Синтия на своя съпруг - докато беше в командировка продадох на съседа ни стария шевролет, за хиляда и двеста долара. - За хиляда и двеста? Прости ми, скъпа, но той направо те е прекарал! - Не, скъпи, за това си плати отделно.

Джаксън се прибира неочаквано от командировка и вижда в леглото до жена му гол мъж с борсалино на главата. - Ти кой си? - пита свирепо Джаксън. - Най-големият лапнишаран! За тази шапка-невидимка платих петстотин долара!

- Съпругът ми сам си е виновен! - обяснява Райчъл. - Върна се внезапно по-рано от командировка и така ни разби семейния живот.

Хуанито гони две магарета край казармата. Един сержант го пита: - Защо гониш така своите братя? - За да не влязат в армията.

- Вероника, жалко за новата ти рокля! - Защо? - Ами имаш рожден ден, а съпругът ти не може да я види, защото е в командировка. - Не се притеснявай - съседът ни също има вкус.

Старшината на ротата оглежда изметения плац и доволно констатира: - От пръв поглед резултатът е очевиден, че е очевиден и от втори поглед.

Командирът на самолета казва на десантния офицер: - Моля те, иди в задната част и издай нареждане на парашутистите да престанат веднага да скачат! Ние все още не сме излетели.

- Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? - В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!

Старшината заповядва на строената рота: - Веднага започнете да копаете! А аз през това време ще прескоча до щаба, за да попитам къде точно трябваше да се копае.

- Сюзън, защо мъжът ти те нарича идиотка? - Защото не е генерал. Тогава щеше да ме нарича генералша.

- Жените харчат за козметика двойно повече, отколкото армията харчи за въоръжаване! - Ами затова жените постигат много по-често победи от армията.

Старшината обяснява на ротата: - Врагът трябва винаги внимателно да се наблюдава! Никога да не се изпуска от поглед. Редник Фостър, какво си ме зяпнал?

Към елегантно облечен мъж се приближава непознат с военна стойка: - Сър, не можете ли да помогнете на бедния и нещастен ветеран, войник, който е проливал кръвта си за родината, но сега се е оказал без работа и перспектива и единственото, което му е останало от миналата слава е този зареден пистолет?

- Защо ми е автомат, след като в казармата ще бъда готвач? - Първо - с щика ще може да белиш картофите и второ - автоматът ще те спасява от гнева на войниците, които ще ядат сготвеното от теб.

Паоло се връща от командировка и пита своята секретарка: - Случи ли се нещо ново, докато ме нямаше? - Не, шефе, само вратата, на която си се облегнал е прясно боядисана.

Старшината привиква редник Петерс: - Вземи тази четка и кутията с боята! Започвай веднага да боядисваш вратите на помещението и така си прецени времето, че да ти остане от боята!

- Редник Йохансон, ако през нощта видите, че към вашия пост в тъмното пълзи човек, ще стреляте ли? - Не, както винаги ще заведа офицера у дома му.

Емерсон се прибира от командировка, но като отваря гардероба вижда гол мъж в него. - Какво правиш в гардероба ми? - пита изненаданият съпруг. - Чакам метрото. - Ама че отговор! - Ама че въпрос!

Шелби сяда в ресторанта и се обръща към сервитьора: - Искам пържени картофи, но изгорели от едната страна и сурови от другата, половината да бъдат горчиви от сол, а другата половина да остане недосолена. А пържолата да бъде полусурова и жилава. И по-бързо, защото вече няколко дни съм в командировка и така се затъжих за дома. Просто искам да вечерям като вкъщи.