Военни вицове за войници и офицери

Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: - Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? - Айде бе, не може да бъде. - Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: - Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: - Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.

По време на военно учение с цел международно сътрудничество и запазване на световния мир, на борда на руска атомна подводница са се строили руски и американски екипаж в очакване на капитана. Той обаче идва ядосан и разярено пита: - Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? Никой не отговаря, след което капитана пита пак: - Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? При това американски войник решава да се опита да успокои капитана и продумва: - Ние обикновенно в нашата страна… - Няма я вече вашата страна, отвръща троснато капитана, питам пак, кой идиот си хвърли куртката върху командното табло.

Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита: - Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар? - Ще станеш, защо да не станеш? - А може ли да стана Генерален секретар? - Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?

Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока, математиците отишли при Генералния секретар на БКП и му казали: - Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: "Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права".

В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета - активен борец. - Кво си се накичил да срамиш военните, бе? - скастрил го кметът. - Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?

По време на съветско-китайския конфликт в китайския щаб разработват план за нападение над Съветския съюз. Главнокомандващият казва на генералите: - Значи малки групи от по пет милиона ще пресекат границата. Авиацията ни няма да може да участва, защото вятърът духа от руска страна. - А няма ли да нанесем танков удар? - Танковия удар е невъзможен - танкистът се разболя.

Брега на реката Нил. На единия бряг американската армия провежда учение. На другия бряг два крокодила разговарят: - Ееех… хубава е реката Нил! - Хубава, хубава, но реката Волга е по хубава, другарю майор - отговаря другият…

Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати - типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: - Ну, что же? Араб не видел?

Защо започнала войната в Югославия - Мадлин Олбрайт събира политиците и генералите на НАТО и ги пита: - Сега любов ли ще правим или война? - Война - отвръщат всички в един глас.

Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа - 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"

По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: - Политически е правилно, но исторически - неправилно! Не може. Носят му нов проект - стои Сталин и чете томче на Пушкин. - Исторически е правилно, но политически - неправилно! Не може. Носят му трети проект - стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. - Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!

- Господин Адмирал! - докладва морски офицер на командващият флота, - Пожарът на миноносеца "Негорими" е потушен! Екипажът потопи кораба!

- Кой командва екипажа на потънал при корабокрушение кораб, спасил се на необитаем остров? - Най-старшият необесен офицер.

Военоморско учение. Един крайцер изстрелва ракети. Първа ракета - в целта. Втора ракета - в целта. Трета ракета - право в мачтата на флагманския кораб. След малко се получава радиограма. Радистът тича при капитана: - Капитане, радиограма от адмирала! - Прочети я. Радистът почва да чете пред всички на мостика: "Абе ей, капитане, какво правиш бе идиот! Ще ни избиеш всичките бе, мамка ти! Само да те гепя на сушата! Ще ти скърша врата! Майка ти ще…" И така нататък още пет минути. Радистът спира да чете. Другите офицери сконфузено гледат капитана, който невъзмутими казва: - Добре, върни се сега в рубката да разшифроваш текста.

Вечерна проверка. Старшината пита: - Попов? - Тук! - Петров? - Тук. - Стоянов… абе кво ли ви проверявам, къде ще ходите… На подводница сме.

По време на далечно плаване капитанът казал на един от офицерите си да определи координатите на кораба в момента. След половин час офицерът занесъл резултатите на капитана. Когато погледнал, капитанът свалил шапката си и започнал да се моли. - Това, че установих резултатите е моя заслуга, а не на Господ - казал офицерът. - Така е - отвърнал капитанът, - но според тези изчисления, в момента се намираме в катедралата "Свети Петър" във Ватикана.

Умрял един наркоман. Събрали се приятелите му на помен. Яли, пили, надрусали се здраво. По едно време единият станал и казал: - Какво сте се оклюмали бе! Гор-чи-во! Гор-чи-во! - Я не се излагай, какво "горчиво", да не го изпращаме в казармата?

В автобуса се возят баба, наркоман и моряк. Бабата моли наркомана: - Сине, я ми продупчи билета. Наркоманът го подава на моряка: - Войниче, я продупчи билетчето. - Аз не съм войник, а моряк! - Бабо, оплескали сме я с тебе - връща й билетчето наркоманът. - На кораб сме!

Двама са в командировка и са в една стая. На последната вечер имало много къркане. На сутринта единия: - Един на нула! - Какво един на нула? - Снощи като се напи - ти заспа, а аз те опънах… След време пак заминали в командировка. Последния ден, подобно на предишния път, но другия: - Един на един! - Какво един на един? - Ми снощи ти след като се напи, заспа като пън и аз те опънах и сега сме един на един… - Абе идиот, аз предишния път само се пошегувах!!! - Ами тогава: един на нула!

Жители на село пишат писмо до командира на съседната военна авиобаза: "Господин полковник, Всеки път, когато вашите самолети преминават звуковата бариера, се разнасят страшни шумове и взривове, които ни пречат да спим и плашат добитъка. Не може ли да я махнете тази бариера, че да не пречи постоянно и на нас, и на летците ви дето постоянно трябва да я прескачат?"