Военни вицове за войници и офицери

Провеждат политическа подготовка в армията. Капитанът пита: - Иванов! Защо трябва войникът да умре за родината си? - Тъй вярно, господин капитан! Защо ли трябва да умре за родината си?

Началник се връща от командировка. Секретарката му казва: - Имам няколко лоши новини и една добра. - Кажи лошите. - Ами данъчните ни направиха проверка и блокираха сметките на фирмата. Шофьора удари служебната кола. Пропаднаха ни две продажби… - А добрата новина? - Ще си имаме дете, скъпи!

Старшината командва войниците: - Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.

Командира на рота проверява войниците. Спира се пред един и почва да го мъмри: - Какви са тия шарени чорапи от тебе! Чорапите трябва да са черни! - (вдига левия крачол и показва). - Или сини! - (вдига десния крачол и показва).

Старшина строява ротата и казва: - Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… - Алуминий. - чува се глас от строя. - Кой се обади? - пита старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! - Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя - Кой се обади? - пита пак старшината. - Редник Петров! - Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…

Старшината строява ротата и командва: - Иванов! 50 крачки пред строя - ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: - Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! - По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!

Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, годподин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. - Ама той само над нулата показва… - Абе, мамка ти, обърни го наопаки!

Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа - до него се крие друг военен в офицерска униформа. - Извинете, господин капитан… - Не съм капитан. - Извинете, господин майор… - Не съм майор, полковник съм! - Леле, толкова далече ли съм избягал!

Полковник на ръба покрива на казармата: - Редник Петров, клекни! Редник Иванов - прав до него! Редник Костов - наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: - Господин полковник! Време е за вечерната проверка! - Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…

Старшината стои бесен пред строя и крещи: - Чий е този автомат, който не е почистен? - На Калашников, г-н старшина.

Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: - Вляво - дупка от снаряд… Вдясно - телена ограда! След около час офицерът прошепва: - На какво разстояние сме от противника? - На около три километра. - Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? - Аз не шепна! Аз съм настинал!

Разговор по телефона между офицер и войник: - Николов, запалихте ли камиона? - Да, до преди малко го гасихме…

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

Старшината прави строева подготовка на ротата. Командва всички да си вдигнат левия крак. Войниците изпълняват, само един се обърква и вдига десния. Старшината гледа два крака един до друг и пита с недоумение: - Кой там си е вдигнал и двата крака?

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Жена на свиждане на мъжа си в затвора: - И се постарай да направиш по-добър тен, защото казах на всичките ни приятели, че си в командировка една година в Африка.

Прибира се жената от командировка и с гордост присяда на масата до мъжа си: - Искам да отбележиш че вкарвам 100 лева в семейния бюджет! - Хм, че аз за теб и 50 стотинки няма да дам! - отвърнал мъжа. - Но мили, аз и не съм взимала по повече…

Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците: - Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда… - Това не е ли малко? - пита един от тях. - Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.

Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал. - Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад? - Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?

Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".