Смешни вицове за животни

Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава - Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка: - Яж, че ще ни разкрият. Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее. - Василий Иванич, дръж се, водят бика...

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: - Петка, нещо да се е случило? - Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. - И от какво се счупи, бе Петка? - Ами докато заравях кучето. - А то от какво е умряло? - Яде развалено месо от умрелите коне. - Е, те пък от какво умряха? - Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. - Що гръмна склада? - Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. - Абе, Петка, та той нали не пуши? - А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.

Слуга казва на съседа на своя господар: - Мистър Джонс ви поздравява и ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не ви е давало да спите. - Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?

Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: - Сега само ти ми остана на този свят!

Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила: - Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза - първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза - втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза - трети път - извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено: - Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири? Той ме погледна мрачно и каза: - Първи път.

Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: - Какво хубаво кученце имате, мадам! - и го сритал с ботуша си - Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се **каме?

Поручик Ржевски разговаря с корнет Оболенски: - Виждате ли, корнет, писна ми само с леки жени да се занимавам! Ще ми се да се запозная с някоя, така, благородна дама, но не зная как... - Че какво сложно има тук, поручик? Трябва просто да се приближите до някоя госпожица, да поговорите с нея за животните, за времето, и накрая да се представите! Отивайки на следващия ден в парка, поручикът забелязва една доста прилична млада дама, разхождаща болонката си. Приближавайки се до нея, той силно изритва кучето и казва: - Хм, ниско полетя... навярно е към дъжд. Между другото, разрешете да се представя - поручик Ржевски!

Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: - Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: - Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: - Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб - то та *б* в г**а...

Учителят дава съчинение на учениците: - Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата. Иванчо написал: "В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!"

Баща към сина си: - Петьо, защо ухапа учителя по крака? - Той се държеше с мен като с куче!

Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: - От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: - Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: - А бе шефе, питбула много странно гледа! - Що бе да не е умрел!?! - Шефе, ти го каза...

Двама борци решили да отидат за риба. Накупили си вносни въдици,джип,скутер и два коша ядене и пиене. Отишли на язовира и цяла седмица яли и пили. Накрая хванали една малка рибка има - няма пет сантиметра. Единия се замислил и рекъл: - Брато, да ти кажа тая рибка ни се върза към три бона в зелено. А другия се замислил още повече и рекъл : - Ей брато, то добре че не хванахме и още една бе!

Един ден Исус, Мойсей и един старец излезли да поиграят голф. Игрището било между две редици високи дървета и с малко езерце, разположено точно преди затревената площ с дупката.Играта започнал Мойсей. Ударът му обаче излязъл малко къс, топката паднала и се затъркаляла по земята към целта, но на пътя й било езерцето. Махнал Мойсей с ръце и водите на езерцето се разделили, пропускайки топката, която спряла на десетина сантиметра от дупката.Втори бил Исус. Замахнал той, топката полетяла, но ударът пак бил къс - топката щяла да падне точно в средата на езерцето. Махнал Исус с ръце, топката ударила повърхността на водата и продължила да се търкаля по нея, като по сухо. После слязла на тревата и стигнала на два пръста от дупката.Последен бил старецът. Ударил, но на половината полет топката се ударила в клоните на едно дърво и се заклещила там. Неочаквано земетресение разклатило дървото и топката паднала, но право в езерото.Започнала да потъва, но една риба я захапала и изплувала на повърхността. Към нея се спуснала птица, грабнала я в ноктите си и полетяла. Едва размахала криле и от небето проблеснала мълния, която направила и птицата, и рибата на пепел, а топката невредима паднала право в дупката.Мойсей не издържал, хврълил стика си, и се обрърнал към Исус:- Да знаеш, не искам да играя повече голф с баща ти!

Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита и отишъл при една дама и казал: - Какво хубаво кученце имате, мадам! - и го сритал с ботуша си - Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се **каме?

- Как мислиш, дали Ной е ловил риба по време на потопа? - Не, нали е имал само два червея.

Пена и Вуте гледали любовен филм и слушали как нежно героите си комуникират. Тогава Пена рекла на Вуте: - Чуй как нежно си говорят ората, а ти "Пено яла да та...". Да земем да почетем малко книги да се пообразоваме. След известно време Пена отишла при Вуте и му казала: - Вуте, искам да ме обичаш като Ромео, да ме ревнуваш като Отело и да ме любиш като Казанова! Вуте я погледнал, премигнал умно и рекъл: - Пено, за сега моем само да те уапем за г**о, щот съм на "Баскервилското куче".

Попитали един будистки учител кое е най-ценното нещо на света. Той отговорил: - Мъртвата котка, защото тя няма цена.

Жена се оплаква на психолог: - Да знаете, моят син е ужасен. Като види куче, винаги го рита, като види коте, го мята за опашката, като види стар човек, винаги му взима бастуна. - Не се притеснявайте, всички деца са такива. Като порастне, ще стане добър човек. - Сигурен ли сте? - Да, разбира се. Не се безпокойте, госпожо Шикългрубер.

Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става... - Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите. - Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели. - Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края... - Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът. - Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките. - Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът. - Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо. - Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината. - Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо. - Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът. Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо. - Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите. Те погледнали към Иванчо и навели глави: - Вай, вай, аллах, аллах... - Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато! Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори: - Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...

Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията: - Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец! След няколко дена другия излиза на двора и какво да види - кучето му захапало заека за врата... Заекът цял в кръв и кал, мъртъв... Ами сега? Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника. Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и - право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква: - Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия. - Защо, какво става? - Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.