Еклесия – събрание
Еклесѝята (на старогръцки: ἐκκλησῐ́ᾱ, „събрание“) е върховен орган на държавата в Древна Гърция през нейния „Златен век“ (480 – 404 г. пр. Хр.). В него имали право да участват всички атински граждани от мъжки пол, навършили пълнолетие (20 години), без ограничение с ценз.
Еклесията решавала най-важните държавни работи: въпросите за войната и мира, изслушвала претенции и сключвала договори за съюз, избирала висшите длъжностни лица и приемала отчетите за тяхната дейност, разглеждала важните съдебни дела, награждавала или лишавала отделни лица от гражданство; накрая еклесията решавала най-разнообразни въпроси от текущия политически живот.
Всеки гражданин имал право да внесе в народното събрание каквото и да било предложение или законопроект и дори да повдигне всякакъв въпрос. Народното събрание се свиквало веднъж месечно, а по-късно три-четири пъти в месеца. Обикновено това ставало в подножието на Акропола на равния хълм Пникс. Едва по-късно то било пренесено в театъра на Дионис.
Гласуването се извършвало чрез вдигане на ръце. В еклесията се избирали ежегодно (чрез жребий) членовете на Булето, орган, подготвящ решенията ѝ. Народните събрания били свиквани от дежурната притания, а нейният председател председателствал и в народното събрание.
Народното събрание започнало активно да влияе върху хода на държавното управление
Значение на думата
Еклесия – Еклесѝята (на старогръцки: ἐκκλησῐ́ᾱ, „събрание“) е върховен орган на държавата в Древна Гърция през нейния „Златен век“ (480 – 404 г.)
Гръцката дума еклесия, означава “събрание”, било религиозно или друго, и понякога е преведена така, както в Д.А. 19:32,39. В Новия Завет общо означава “събрание от богомолци”, или еврейско – Д.А. 7:38, или християнско – Мт. 16:18; 1Кор. 6:4.
Думата има два аспекта:
1. Всемирната Христова Църква, (невидимата църква), състояща се от онези, чиито имена са написани на небето, които Бог познава, но които ние не можем да знаем кои са – Евр. 12:23, или “видимата църква“, състояща се от онези, които минават на земята за Христови последователи – Кол. 1:24; 1Тим. 3:5,15.
2. Една особена църква или едно тяло от вярващи, които се събират на едно място и се молят заедно; както Римската църква, Коринтската църква, и др., до които ап. Павел е отправял писма.
Еклисиаст – Еклисиаст или Проповедник (на гръцки: Εκκλησιαστής; на латински: Ecclesiastes; на иврит: קהלת, Кохелет), е книга от Стария завет (еврейската Библия).
