Време за прочитане - 2 мин.

Описание на билката:

Зарасличе (черен оман) Symphytum officinale L.
Зарасличе (черен оман) Symphytum officinale L.

Многогодишно тревисто растение, достигащо на височина от 50 до 100 см. Коренището е късо, черно, с дълги, разклонени корени, отвън тъмнокафяви до почти черни, а вътре белезникави. Стъблото е изправено, в горната част разклонено, ръбесто, отчасти крилато от низбягващи листа. Листата са последователни, 10 до 15 см дълги; приосновните и долните стъблени листа са продълговато яйцевидни, дълго заострени, в основата стеснени в крилата дръжка, горните са по-дребни, ланцентни, приседнали и низбягващи по цялата дължина на междувъзлията. Цветовете са събрани в спирално завити съцветия. Венчето е тръбесто звънчевидно, на върха петделно, при разцъфтяване ви¬олетово до пурпурночервено, по-късно преминава в свеглосиньо. Тичинките са 5, прикрепени за венечната тръбица. Плодът при узряване се разпада на 4 черни, гладки, лъскави орехчета. Цъфти от май до юли.

Кои части на Зарасличе (черен оман) притежават лечебни свойства:

Използват се корените (Radix Symphyti), събрани в края на лятото и през есента.

Полезни съставки на Зарасличе (черен оман):

Корените съдържат 0,8—1% алантоин — вещество, което стимулира регенерацията на тъканите. Установени са пиролизидиновите алкалоиди симфитин, ехинатин и лазиокарпин. Съдържат се също 10— 15% слузни вещества, скорбяла, дъбилни вещества, смоли, аспарагин, фенолни киселини, тритерпени и следи от етерично масло.

Къде се среща Зарасличе (черен оман):

Расте по влажни места из крайречни храсталаци и като бурен край огради и пътеки из низините и предпланините на цяла България.

Приложение на Зарасличе (черен оман):

Зарасличе (черен оман) Symphytum officinale L.
Зарасличе (черен оман) Symphytum officinale L.

Съдържащите се в растението алантоин и други съставки успокояват заздравяването на бавно зарастващи и гнойни рани, костни счупвания и др.
Корените се използуват за улесняване заздравяването на рани, костни счупвания и др. Билката улеснява епителизирането на повърхностни гнойни рани, на язви на стомаха и дванадесетопръстника, на наранявания върху устната лигавица и венците (включително и гнойни). В нашата народна медицина тя намира приложение и при диария, кашлица, кървене (от носа, от червата, при продължителна менструация и др.).
Билката трябва да се използува много внимателно, тъй като съдържа съставки със силно действие и може да предизвика отравяне.
Начин на употреба – Сварените на каша корени се прилагат под формата на лапи при трудно заздравяващи рани, циреи и др. За гаргара и при язвена болест се използува запарка от 10 г корени на 250 см3 вода, която се изпива за един ден. Растението се прилага и в пресен вид (настъргани корени) при изгаряния, рагади на гърдата у кърмачки и други наранявания, при които бързо се успокоява болката на нараненото място.