Време за прочитане - 1 мин.

Зимен Симеоновден

Днес е зимния Симеонводен. На 3 февруари почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. Народът ни познава този като третия, последен ден от Трифонците. Мястото в календара му е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл.

Начало на църковната Преп. Симеон Стълпник и Св. Марта.

Сред българите представата за Зимния Симеон е като за един от най-тежките, най-лошите дни в годината, защото оставя на хората рани и белези. Това е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън. Вероятно, празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност е тясно свързана с предходните дни.

Бременните и младите жени днес трябва да спазват забрана – да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене.

Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.

Традиция повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от , за да не “излезе берекетът от дома”.

Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита.

Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.