Какво честваме на Сретение
На 2 февруари Православната църква празнува Сретение Господне. Старобългарската дума „сретение“ означава „среща“. Празникът припомня деня, в който Дева Мария и Йосиф донесли четиридесетдневния Младенец Иисус в Йерусалимския храм и там Го посрещнали двама праведници – старецът Симеон и пророчица Анна. Сретение е сред дванадесетте велики празника на църковната година и е едновременно Господски и Богородичен.
В народа денят е известен и като Зимна Богородица или Вълча Богородица, а в някои краища на България на същата дата се пада и старинният обичай Петльовден, за който ще стане дума по-долу.
Защо Младенецът бил донесен в храма
Мойсеевият закон изисквал всяко първородно момче да бъде посветено на Бога, като за него се плащал определен откуп. Когато се навършели 40 дни от раждането, майката отивала в храма и принасяла в жертва агне. Света Богородица изпълнила предписанието като всяка благочестива еврейска жена и занесла Сина си в Йерусалим.
Събитието е разказано от евангелист Лука и този разказ е един от най-драматичните и художествено най-силните в Евангелието.
Праведният Симеон
Обещанието
В Йерусалим по онова време живеел много възрастен и благочестив човек на име Симеон. Светият Дух му бил открил, че няма да умре, преди да види с очите си Месията. Затова той чакал с непоколебима вяра.
Свещеното предание добавя към тази история и предисторията. Според него Симеон бил един от седемдесетте книжовници, на които египетският цар Птолемей II Филаделф възложил да преведат старозаветните книги от еврейски на гръцки. На Симеон се паднала книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до седмата глава, четиринадесети стих, той се усъмнил, че в текста е допусната грешка, защото там пише:
„Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“
Старецът поискал да замени думата „Девица“, но ангел Господен го възпрял и го уверил, че ще доживее да види как пророчеството се сбъдва.
Срещата
Подтикнат от Духа, Симеон влязъл в храма точно когато донесли Младенеца. Взел Го в ръцете си и, изпълнен с пророческо вдъхновение, възкликнал:
„Сега отпускаш твоя раб, владико!“
Тази благодарствена молитва се чете в църквите и до днес. След това Симеон благословил семейството и се обърнал към Мария с думи, които предричат бъдещите ѝ страдания:
„Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука. 2:25-35).
Пророчица Анна
Симеон не бил единственият, който разпознал Месията в детето. В храма се намирала и Анна, дъщерята на Фануил. Тя останала вдовица още като млада и посветила живота си на служба на Бога, като с твърда вяра чакала Спасителя. Щом видяла Иисус, започнала да прославя Бога и да разказва за Него на всички, които очаквали избавлението.
От ранните векове до днес
Празникът е установен още в първите столетия на християнството, но особено тържествено започва да се чества при византийския император Юстиниан Велики (527–565 г.).
Евангелската случка продължава да живее и в църковния бит. По стар благочестив обичай на четиридесетия ден след раждането детето се занася в храма, за да бъде благословено, а свещеникът чете над майката специална молитва.
Петльовден – празникът на мъжката рожба
Легендата от Еркеч
На места в България, особено в Бургаско, този ден се свързва с Петльовден. Според преданието обичаят е на около три века и води началото си от най-тежкия налог в годините на османската власт – кръвния данък, при който малки момчета били отвеждани, за да станат еничари.
Възрастни хора от село Еркеч разказват за смела майка, която скрила сина си и отказала да го предаде. Поробителите заплашили, че ако не им го даде, ще го заколят. Жената отвърнала, че по-скоро сама ще погуби детето си, отколкото да го остави в ръцете им. През нощта тя тайно извела момчето далеч от селото, а в полунощ заклала петел на прага и напръскала с кръвта му всичко наоколо. На сутринта турците, стъписани от гледката и от решителността ѝ, си тръгнали и – според легендата – повече не взимали момчета от Еркеч. От тогава денят се почита като празник на мъжкото дете и на мъжкото начало в рода.
Как се празнува
Мнозина смятат Петльовден за чисто мъжки празник, нещо като мъжко съответствие на Бабинден. Някои изследователи свързват корените му с древен славянски празник, посветен на лова и пчеларството, на който новото поколение ловци било приемано в общността.
Подготовката започва още наесен, когато се избират два петела – единият остава за „баща“, а другият е за празника. В деня на Петльовден майката на момчето коли петела-курбан на дръвника. Празнуват и жените, които още нямат син – за да им се роди. За тях обичаят повелява:
„но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят“
С кръвта на птицата се поръсва навсякъде из двора, а главата и краката ѝ се хвърлят на покрива на къщата, докато се изричат специални думи за закрила.
Празнична трапеза
На масата за деня традиционно присъстват тестени изделия и ястия от петел. Подходящи рецепти са зелник, кравайчета, тиганици и пресни питки. Петелът се приготвя по три начина: с ориз, с кисело зеле или с каша.
Зелник с праз (баница с праз)
Зелник или баницата с праз неслучайно присъства често на трапезата на българина. Празът е изключително полезен за здравето, укрепва и предпазва организма от болести. На Петковден, на Петльовден, на Кръстовден и други празници зелника с праз е част от обредната трапеза.
Продукти: праз, ръчно точени кори, краве сирене, брашно, яйца, прясно мляко, олио, краве масло, магданоз, черен пипер, сол
Кравайчета за Бъдни вечер
Кравайчета. Продукти: хладка вода, сусам, брашно. За 10 порции.
Продукти: брашно, хладка вода, сол, сусам
Сретение Господне същото ли е като зимния Симеоновден?
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.