Васильовден на 1 януари: трапеза, обичаи и гадания

Празник на прага на новата година

Първият ден на годината в църковния календар е посветен на две събития. На 1 януари Православната църква отбелязва Обрезание Господне и почита паметта на свети Василий Велики – архиепископ на Кесария Кападокийска, един от най-големите богослови на IV век. В народния календар денят се нарича Васильовден и е изпълнен с новогодишни обичаи, гадания и благословии. Празнуват и именниците, които посрещат гости у дома.

Свети Василий е сред най-почитаните учители на Църквата. Заедно със свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст той е един от тримата светители, които Православието чества и общо на 30 януари. Името му носи една от двете литургии, които се служат през годината – Литургията на свети Василий Велики, отслужвана и в деня на неговата памет. Освен с богословските си трудове той е запомнен и с грижата си за бедните: край Кесария създава цял комплекс от приюти и болници за нуждаещите се. Затова и в първия ден на годината, когато хората си пожелават здраве и берекет, споменът за него е особено на място.

Втората кадена вечер

Вечерята в навечерието на празника е втората от трите кадени вечери. Подобно на Бъдни вечер, най-възрастният в семейството прекадява трапезата с тамян, запален върху палешника на ралото. Той обикаля от дясно наляво – в посоката, в която се хвърля семето при сеитба.

За разлика от Бъдни вечер обаче сега трапезата е блажна и богата. На нея задължително стоят нещата, запазени от първата кадена вечер: суровото жито (или просо), свещта и орехите.

Какво се слага на масата

сготвена птица – петел, пуйка или кокошка;
варена свинска глава или пача;
хляб боговица с кръст от тесто отгоре;
точена баница с късмети – дрянови пъпки, наречени за дома, за здравето, за нивите, за добитъка, и пара;
както на Бъдни вечер – мед, ошав, чесън, сушени плодове и варено жито.

Васильовден - трапеза и традиции - 1 януари — Васильовден – трапеза и традиции – 1 януари

Хлябът и баницата

Докато стопанинът кади, всички стоят прави. После той повдига хляба високо с двете си ръце, разчупва го и раздава по парче на всеки – по реда на възрастта. След това завърта тавата с баницата три пъти и всеки си взема парчето, което е спряло пред него. Онова, което остане, се прибира „за Света Богородица“.

Гадания в новогодишната нощ

Новогодишната нощ е сред най-подходящите за надникване в бъдещето. Според поверията:

късметът в парчето баница показва какво ще донесе годината на всеки;
неомъжените момичета скриват първата си хапка и я слагат под възглавницата – който им се присъни, за него ще се омъжат;
на първия, който кихне по време на вечерята, стопанинът обещава първото родено през годината агне, яре или теле;
както на Бъдни вечер, дванадесет люспи от лук, наречени на месеците и посолени, показват кои месеци ще бъдат влажни и кои сухи;
листа от бръшлян, наречени на членовете на семейството, се оставят навън във вода – чието листо е свежо сутринта, той ще е здрав;
житни зърна или дрянови пъпки се хвърлят в огъня – ако пукат и подскачат, наречените на тях ще бъдат здрави;
гадае се и по ядката на ореха.

Сурвакането

Най-известният обичай на Васильовден е сурвакането – с него в първия ден на годината се пожелават здраве и берекет.

Сурвакари са деца до 12–13 години, които се събират на групи. Рано сутринта на 1 януари първо сурвакат вкъщи, а после тръгват из домовете на роднини и съседи. Носят торбичка за даровете и сурвачка – наричана още сурва или василичарка.

Васильовден - обичаи — Васильовден – обичаи

Как изглежда сурвачката

Тя се прави от плодно дърво, най-често от дрян. Дрянът цъфти сред първите дървета напролет и е изключително здрав, затова народът го свързва със здравето, дълголетието и жилавостта. Бащите помагат на момчетата да изберат клонче, разклонено и с много пъпки. Украсяват го с нанизи от пуканки, тиквени семки, сушени плодове и малки кравайчета, а в Родопите – и с шарена вълна. В Източна България сурвачката е лескова пръчка, чийто край е разцепен като ветрило, а кората е обелена на спирала.

Благословията

Децата започват от най-възрастния в къщата – потупват го по гърба и изричат:

„Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в
градина, жълт мамул на леса, голям
грозд на лоза. Пълна къща с коприна,
живо здраво до година, догодина,
до амина!“

В замяна получават кравайче, пари или парче сланина. В Родопите сурвакарите оставят до огнището речни камъчета, събрани предварително, с наричане за богатство в дома.

В части от Южна и Източна България сурвакат и ергени, които обикалят къщите на момите. Женените мъже пък отиват при кръстника си с малка сурвачка, кокошка, пита и вино.

Ладуване: гадаене за женитба

В навечерието на празника неомъжените момичета правят общо гадаене, наричано даилада, ладуване или топене на пръстени. Събират се при кладенец, извор, на кръстопът или в „честита къща“ – дом на семейство в първи брак, с живи и здрави деца.

Всяка мома пуска своя пръстен и шепа ечемик или овес в бяло котле с „мълчана вода“ – вода, която е донесена, без никой да продума по пътя. Котлето, покрито, нощува „под звездите“, под розов храст. На сутринта момите се събират около него. Докато другите пеят и наричат за скорошна сватба, една от тях изважда пръстените един по един и тълкува съдбата на собственичката:

„Сам си здравец на камъче“ – младоженецът ще е сирак.
„Зряла дюла и презряла“ – няма да има скоро сватба.
„Тиха вода под камъче“ – кротък ще е избраникът.
„Дълга трапеза, редки комати“ – бедняк.

Накрая всяка мома взема малко овес от котлето и, както първата хапка от вечерята, го слага под възглавницата си, за да сънува бъдещия си съпруг.

Маскираните дружини в Западна България

Само в западните краища на страната на Нова година обикалят маскирани мъжки дружини – сурвакари, джамалари, василичари. Ролите в тях са строго определени:

„старец“, който носи боядисан в червено дървен фалически символ – знак за плодородие;
„невеста“, „младоженец“ и „поп“ в характерни за района носии;
маскирани с кози кожи, стари дрехи или обърнати с вълната навън кожуси; маските им са от кожа, дърво или картон, а на кръста висят сурвачка и топуз – дървена тояга;
понякога и мечка с мечкар, цигани, камила (джамала) и камилар.

Камилата се представя от двама души, скрити под черга или кожа. Главата ѝ е от дърво, покрито с овча кожа, с отворена уста и зъби от гвоздеи.

Дружината минава през всички къщи, но вътре влиза само групата около „невестата“. Тя „шета“ наопаки – разхвърля, пръска вода, рови в огнището, а „старецът“ и „булката“ разиграват сцена, свързана с плодородието. Отвън останалите играят хоро, а мечката, камилата и техните водачи изпълняват пантомима.

Стопаните даряват щедро дружината с пари и храна. С тях маскираните правят обща трапеза, на която не допускат външни хора. Топузите после се изгарят или се разхвърлят по нивите за берекет.

В Югозападна България подобните дружини се наричат русалии или чауши и играят специален танц, който пресъздава битка. Среща между две такива групи се смятала за лоша поличба и се избягвала. Когато все пак се случела, в миналото в някои райони сблъсъкът не оставал символичен и имало дори убити – затова край някои селища и днес има сурвакарски, русалийски гробища.

Краят на мръсните дни

Васильовден попада в периода на дванадесетте „мръсни“, или „погани“, дни, когато според поверието по земята бродят зли сили. Те свършват на Йордановден, когато се освещава водата. Тогава всички сурвакари, които са „воювали“ със злите сили, непременно отиват на църква.