Време за прочитане - 4 мин.

Преп. Анастасий Струмишки – 29 август

Имен ден празнуват имената: СИЯНА, АНАСТАС, АНАСТАСИЯ, АНАСТАСИ, АНАСТАСИЙ, СИЯ, СИЯН

Изберете Пожелания за имен ден

Мъжете носещи звучното име Анастас имат днес – 29 август. На този Българска православна църква отбелязва деня на Св. Анастасий Струмишки.

Анастас е едно от многото имена в българския език, което има гръцки произход. То означава “възкресение”- ana – “горе”, stasis – “ставане”.

Житие на светеца

Анастасий бил роден около 1774 г. в село Радовиш (дн. Радовищ), Струмишка епархия, в Македония. Когато станал 20-годишен, потърсил препитание в Солун – станал помощник на един майстор-оръжейник.

Веднъж при опит за незаконно изнасяне на няколко турски носии Спас, който бил облечен като турчин, влязъл в спор с митническите чиновници. Последните го накарали да направи „салават“ (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да докаже, че е мюсюлманин. Това смутило красивия младеж и охраната започнала да го бие. След това с хитрини и обещания за материално благополучие началникът на митницата се опитал да го увещае да приеме исляма. Когато отказал го изпратили при съдията. Той също се опитал да го отклони от православната вяра, но също не успял. Тогава го пребили от бой, оковали го във вериги и го хвърлили в тъмница.

След тридневни увещания и мъчения го изпратили при моллата (мохамедански духовен съдия). И тук се опитали да го подкупят, за да приеме вярата им. Когато се убедили в твърдостта и непреклонността му, започнали жестоко да го измъчват. Младежът устоял на всички мъчения и повтарял: „Християнин съм! Не се отричам от вярата си!“ Тогава моллата наредил да го обесят вън от градската стена, до така наречената „Нова порта“. На път към лобното си място, изнемощелият от изтезанията Спас (Анастасий) паднал и предал Богу дух на 8 август 1794 г.

Скоро след кончината му преподобният Никодим Агиорит написал житието му, като поставил паметта му на 8 август. Не е известно защо архиепископ Филарет Черниговски в книгата си „Святые южных славян“ и в българския православен календар мъченик Анастасий (Спас) Струмишки бил отбелязан на 29 август.

Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.

В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празникът и този ден се почита през цялата година – спазват се забрани, не се подхваща нова работа.

Отсичане главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител

Св . Йоан вървял преди Христос и разказвал за него. Затова и го нарекли Предтеча.

Йоан кръстил в река Йордан много хора, кръстил и самия Христос.

В Юдея той бил почитан човек. Но цар Ирод заповядал да отсекат главата на пророка и да я поднесат в златно блюдо.

Обичаи

29 август е познат като Секновение

Според традиционните народни схващания на Секновениеденят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища.

Скриват се и демоните на природата – самодивите. Смята се за “лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи, и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи.

Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и .

Повече за празника

Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му.

Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.

Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период – между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен.

Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Обредността на Секновение е представена от ред забрани.

По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и . Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.

И този празник има двойствена ориентация – съотнасяйки езически и християнски представи:смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение. В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата:раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – смърт (Секновение,т.е. отсичане главата на светеца).

Имени дни през този месец