Еньовден, 24 юни – Рождество на св. Йоан Кръстител, билки и поверия

Еньовден – между църквата и слънцето

На 24 юни Църквата празнува Рождеството на свети Йоан Кръстител. В българския народен календар същият ден е Еньовден – един от най-богатите на обичаи и вярвания празници в годината. Той е свързан с лятното слънцестоене, с билките, росата и водата, с гаданията за здраве и женитба и с магиите – както добри, така и лоши.

Важно е да се каже от самото начало: представите за „лечебната сила“ на еньовденските билки и води са част от фолклора. Те разказват как са мислели нашите предци, но не са медицински съвет и не заменят лекаря.

Дата на именния ден

Еньовден отбелязваме на 24 юни 2027 г. (четвъртък).

Църковният празник: Рождество на Йоан Кръстител

Евангелието разказва, че родителите на Йоан – свещеникът Захарий и съпругата му Елисавета – били вече възрастни и нямали деца, когато получили вест свише, че ще им се роди син. Детето идва на света около половин година преди Христос. Мисията му е да подготви юдейския народ за идването на Спасителя. Като възрастен Йоан Кръстител проповядва покаяние и пръв започва да кръщава хората във водите на река Йордан – оттам идва и прозвището му.

В народния календар църковният празник се е преплел с много по-стари обичаи, свързани със слънцето и лятото. Подобно сливане се среща при повечето славянски народи, затова Еньовден има свои „братовчеди“ в цяла Източна Европа.

Откъде идва името Еньо

„Еньо“ е народна форма на името Йоан. Затова и светецът в песните и легендите често е наричан просто „свети Еньо“, а празникът – Еньовден, тоест денят на Йоан. Същото име стои и зад названията на празника при другите славяни, където Йоан е станал Иван.

Еньовден у другите славяни

• Русия – празникът се нарича Ива́н Купа́ла и е свързан най-вече с езическото си минало. „Купала“ е кукла, приготвена специално за празника, която ритуално се потапя и „удавя“ във вода. Палят се големи огньове, а младежите ги прескачат за плодородие.
• Украйна – Ивана Купала (Купайла).
• Беларус – Купалле.
• Полша – Ноц Швентоянска, или Свети Иванова нощ. И там се палят и прескачат огньове, хората се къпят нощем в реките, а момите носят венци от цветя.

Слънцето „се обръща към зимата“

Еньовден е много близо до лятното слънцестоене – най-дългия ден в годината. Народът е забелязал, че оттук нататък дните започват да намаляват, и е облякъл това наблюдение в образи.

Според вярването от този ден слънцето започва да „умира“ и годината тръгва към зимата. Преди да поеме по дългия си път, слънцето спира да си почине, окъпва се в „живата вода“ и изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се сбогува със земята, която няма да види така до следващото лято. След като се изкъпе, то се отърсва – и по земята пада вълшебна роса. Казвали и:

„Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“

– тоест свети Еньо вече се приготвя за зимата, а слънцето е за последен път толкова високо в небето.

Гадаене по сянката

С изгрева е свързано едно от най-интересните гадания. Човек застава с лице към изгряващото слънце и поглежда през рамо към сянката си. Ако я види цялата, вярва се, че годината ще мине добре за него. Ако види само половината, това се приема за лоша поличба.

Билките – сърцето на празника

Защо се берат преди изгрев

Най-известният еньовденски обичай е брането на билки. Вярвало се, че в нощта срещу празника тревите и цветята придобиват особена сила, която изчезва с първите слънчеви лъчи. Затова билките се берат през нощта или рано сутринта, преди изгрев. Баячките и знахарките излизали сами, мълчаливо, за да наберат тревите, с които после през годината баели и правели магии.

Според поверието набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – по една за всяка болест и половинката за „болестта без име“.

Китки и венци

Първото място сред билките заема еньовчето – жълтото цвете, кръстено на празника. От набраното жените правят еньовски китки и венци, които връзват с червен конец.

В някои краища се правят толкова китки, колкото души има в семейството. Всяка се „нарича“ на някого от домашните и се оставя да пренощува навън. На сутринта по вида ѝ се гадае какво ще бъде здравето на човека, на когото е наречена.

Венците и китките се закачат из къщата и се пазят цяла година. В народната традиция с тях кадели болните, правели отвари или ги къпели във вода, в която са били топени. Изплита се и един голям еньовски венец, през който се провират всички в дома – според поверието за здраве. Той също се запазва.

Билките на Гергьовден и на Еньовден

Хората правели интересно разграничение. Билките от Гергьовден били за добитъка, а еньовденските – за хората. С тях, според вярванията, се помагало на бездетни жени, прогонвали се зли духове и се правели магии за любов и за омраза.

Водата: мълчана вода и нощно къпане

Освен билките, на Еньовден особена сила, според поверието, придобива и водата.

Мълчаната вода

Привечер, по залез слънце, от чист извор се налива „мълчана“ (или „мълчалива“) вода. Носи се в пълна тишина – смята се, че човешкият глас ще развали магическата ѝ сила. С тази вода гадаели и „лекували“, а с нея къпели и най-малкото дете в семейството. Неомъжените моми пускали в нея своите китки и на сутринта гадаели по тях кой ще им бъде съпруг.

Къпането

Нощното къпане е сред задължителните обичаи на празника. Вярвало се, че то дава сила за цялата година – чак до следващото лятно слънцестоене. Традицията повелява къпането да е в течаща вода, в която слънцето „за последно“ се е окъпало.

Забраните, свързани с водата

Вечерта преди празника не се пие и не се налива вода, а на самия Еньовден не се пере – според поверието иначе някой от семейството ще се разболее.

Магиите на Еньовден: „краденето“ на плодородието

Еньовден има и тъмна страна. Вярвало се, че тогава магьосниците могат да „откраднат“ или да „измамят“ плодородието от чужда нива или от чужд добитък. Същото се правело и на Гергьовден.

Разказвали, че жени магьосници – наричани житомамници – отивали голи на чужда нива и изпълнявали тайни ритуали. Тогава всички стръкове на нивата им се покланяли и само един оставал изправен – „царят на нивата“. Магьосницата го откъсвала и го отнасяла на своята нива или на нивата на онзи, който ѝ е поръчал „краденето“. Смятало се, че заедно с царя си отива и плодородието.

За да се предпазят, стопаните сами ожънвали малко от нивата си – в средата или в четирите ъгъла – още в навечерието на празника. Така житомамницата я намирала вече „обрана“ и нямала какво да вземе.

„Аталия“ – денят, в който не се работи на полето

Страхът за реколтата е породил и още една забрана: на Еньовден не се жъне и не се обработва земята. Старите хора наричали деня „аталия“ или „хаталия“ – лош ден. Вярвало се, че свети Еньо ще порази с гръм или ще погуби реколтата на онзи, който не е уважил празника му и е отишъл да работи.

Гадания за женитба: Еньова буля и напяване на китки

Еньовден е и ден за гадания – за здраве, плодородие и най-вече за женитба. В това отношение той прилича на Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници. Изпълнява се напяване на китки или пръстени по подобие на ладуването.

Еньова буля

В някои краища момите изпълняват обичая „Еньова буля“ (или „Еньова була“). Събират се в една къща и обличат като малка булка момиченце на 5–6 години – обикновено изтърсак, тоест последното дете на майка си. Облеклото задължително включва червена връхна дреха и червено було. Главата на детето се украсява със сребърни пари и венец от еньовче.

Момите вдигат „булята“ на ръце – обикновено четири от тях я носят – и обикалят нивите, селото, чешмите и кладенците. Пеят еньовденски песни и молят свети Еньо за плодородие и здраве.

Ладуването

Шествието завършва с гадаене. Сутринта момите са пуснали в голям котел с вода китки с пръстенчета, наречени на ергените. Сега ги изваждат една по една, като пеят песни – и според песента, под която излезе китката, се гадае за женитба. Гаданията с моминските китки са за женитба, а с останалите – за здраве и плодородие. В други райони вместо китки и пръстени се „напяват“ паламарки.

Любовната китка

Смята се, че в нощта срещу Еньовден моминската китка има особена любовна сила. Свива се от седем, девет или дванадесет билки и според поверието може да привлече и омае избраника. В нея задължително има „моминските“ цветя – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец. За да ги харесват ергените, момите добавят любиче, омайниче и лепка.

Нощта на чудесата

Нощта срещу Еньовден се смята за една от най-тайнствените в годината. Според разпространеното поверие в полунощ небето се отваря – стават чудеса, но се правят и черни магии. Сънищата през тази нощ са пророчески, затова си струва да запомните какво сте сънували.

Има и поверие за иманяри: там, където в земята е заровено съкровище, в нощта срещу Еньовден излиза син пламък и показва мястото.

Още вярвания ще откриете в статията поверия за Еньовден.

Еньовден днес

И днес много хора спазват част от старите обичаи. В навечерието или рано сутринта на 24 юни семейства и приятели излизат сред природата, за да посрещнат изгрева и да наберат цветя и треви. В редица селища се организират еньовденски празници с народни песни, хора и изложби на билки. Ако и вие решите да берете билки, правете го внимателно: късайте само толкова, колкото ви трябва, не скубете растенията с корена и не пипайте защитени видове. Така и следващите поколения ще имат какво да берат на Еньовден.

Именници

Пожелания за Еньовден

На Еньовден празнуват Еньо и производните от него имена – пълният списък е в таблицата в началото. Ето няколко пожелания за тях:

Още поздрави ще намерите в колекцията пожелания за Еньовден.

Вътрешни препратки

Източници

Wikipedia
Православието
Съновникът