Време за прочитане - 2 мин.

Преп. Максим Изповедник

На 21 януари имен ден имат Максим, Валери и Валерия.

Преп. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни православни църковни отци. Роден в богато и уважавано семейство, той получил добро образование, като особено се интересувал от философията. Познаващ отлично Христовото учение, духовното наследство и дълбоките корени на църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата. Максим водил усилена борба срещу навлизащата монотелкса ерес, според която християнството не било богочовешка религия.Отказал се от длъжността си на секретар на императора, светецът се оттеглил в света обител и се съсредоточил върху философията.

Събратята му го уважавали за действията му и в знак на почит го провъзгласили за игумен. Светецът отказал и предпочел уединението. След този период той се отправил към Африка за да се бори с езичеството. Красноречието и доводите му го направили нежелан за владетелите и в последствие бил съден в Цариград като държавен изменник. Преподобния бил изпратен на заточение в Тракия.

След години отново бил подложен на изтезания, като в последствие отрязали езика и дясната му ръка, за да не може повече да пази и проповядва вярата си.

Бабинден (стар стил) е един от големите народни женски празници, посветен на “бабите” – жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са “бабували” на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Празникът се свързва с три основни елемента:

1. Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.

2. Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.

3. Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.