Свети великомъченик Мина – Минден на 11 ноември

▶

Мина – 11 ноември

На 11 ноември православната църква отбелязва паметта на свети великомъченик Мина – египетски войник, който предпочел мъченичеството пред отричането от Христос. Той е сред най-почитаните египетски светци и на Изток, и на Запад, а името му от векове се свързва с множество чудеса. Вярващите се обръщат към него с молитва за помощ и закрила, но разказите за чудесата принадлежат на религиозната традиция и не бива да се възприемат като обещание за определен резултат в живота.

На този ден имен ден празнуват Мина, Минчо и Минка, както и Виктор и Виктория – имената, свързани с победата, която мъченикът извоювал с вярата си.

Дата на именния ден

Св. Мина отбелязваме на 11 ноември 2026 г. (сряда).

Какво означават имената на празника

Имената, които празнуват на този ден, се събират около две идеи. Мина и народните му форми Минчо и Минка идват направо от името на светеца. Виктор и Виктория пък са латински имена, които означават „победител“ и „победа“. Връзката с празника е в смисъла: в християнското разбиране мъченикът не е победен, а побеждава – запазва вярата си и получава венеца на победител. Така денят на свети Мина се превръща в естествен празник и за Виктор и Виктория, които у нас най-често получават поздравления именно на 11 ноември.

Кратко за светеца

• Години на живота: 285 – 309 г.
• Произход: Египет, областта около Мемфис.
• Други форми на името: Minas, Menas, Mena, Mennas; на гръцки Μηνας, на арменски и арабски – Mīna.
• Покровител на: според народната традиция – войниците, пътниците, тръгнали на дълъг път, и народните лечители.
• Главно място на почитта: Абу Мена, недалеч от Александрия.

Защо датите са различни

Българската православна църква, която следва новия (поправения юлиански) календар, чества светеца на 11 ноември. Същата дата е приета и от Католическата църква. Църквите, които още живеят по стария юлиански календар, отбелязват празника 13 дни по-късно – на 24 ноември по сегашното летоброене.

Откъде идва името Мина

Преданието свързва името на светеца с една молитва. Родителите му, Евдоксий и Евфимия, били благочестиви християни, водели строг живот, но години наред не можели да имат деца. На един от празниците на Богородица Евфимия застанала пред иконата на Божията Майка и през сълзи помолила за дете. Тогава от иконата се чул глас, който отговорил: „Амин“. Няколко месеца по-късно жената родила момче и го нарекла Мина – в спомен за чутото „амин“.

Житието на светия Мина

Синът на управника

Бащата на Мина бил управител на една от административните области на Египет. Той починал, когато момчето било едва на четиринадесет. Година по-късно, на 15, Мина постъпил в римската армия и благодарение на доброто име на баща си веднага получил висок чин. Повечето източници посочват, че е служил в Котуанската област във Фригия, под командването на военачалника Фирмилиан, макар според други сведения да е бил изпратен в Северна Африка, в днешен Алжир.

Указът на Диоклетиан и Максимиан

Това било времето, когато Римската империя се управлявала съвместно от Диоклетиан и Максимиан (284–305 г.). Двамата издали указ, според който всеки християнин, отказал да се поклони на идолите, трябвало да бъде измъчван и убит. Навсякъде вярващите били принуждавани да принасят жертви на езическите богове.

Мина не можел да гледа как хората се кланят на бездушни статуи и как християните страдат. Около три години след постъпването си в армията той свалил военния пояс и се оттеглил в планината и пустинята. Предпочел да живее сред дивите зверове, отколкото сред хора, които не познават Бога.

Решението му не било бягство от трудностите, а отказ да участва в гоненията. Като офицер той би трябвало сам да изпълнява указа срещу събратята си по вяра. В пустинята пък продължавал традицията на египетските отшелници, които по това време започвали да населяват безлюдните места край Нил в търсене на молитвена тишина.

Петте години в пустинята и видението

Мина прекарал като отшелник около пет години. Веднъж в откровение видял ангели, които увенчавали мъчениците с прекрасни венци, и в сърцето му се родило желание да бъде сред тях. Тогава чул глас, който му казал:

„Блажен си ти Мина, понеже е благочестив живота ти от дете. Ще ти бъдат дадени 3 безсмъртни корони: една за твоето целомъдрие, една за твоя аскетизъм и трета за твоето мъченичество„.

Изповедта пред тълпата

Скоро Мина разбрал, вдъхновен от Светия Дух, че в града предстои голямо езическо празненство. Изпълнен с ревност по Бога, той слязъл от планината, застанал в средата на мястото за зрелища, където всички можели да го видят, и открито заявил, че е християнин. Последвал спор с управника на града.

Князът наредил да отведат Мина в тъмницата и да го пазят до сутринта, а самият той прекарал деня в празненства. На следващия ден седнал да съди и заповядал да доведат пленника. Опитал всичко – и убеждения, и заплахи, – за да го накара да принесе жертва на идолите, но не постигнал нищо.

Мъченическата смърт

Войниците извели Мина извън града и му отсекли главата. После запалили голям огън и хвърлили тялото му в пламъците. Когато огънят угаснал, християните събрали останалите мощи, обвили ги в чисто платно, помазали ги с благовония и по-късно ги пренесли в родната му земя – в Александрия, където ги погребали с почит.

Съществува и друг вариант на разказа: според него тялото останало три дни на кладата, без огънят да го докосне, а сестрата на Мина подкупила стражите, взела мощите и ги откарала с кораб до Александрия, където ги положила в църква.

Пътят на мощите и Абу Мена

Камилата, която спряла

Преданието продължава в епохата на свети Атанасий Александрийски. Ангел се явил на александрийския архиепископ и му наредил мощите на свети Мина да бъдат натоварени на камила и отведени към Либийската пустиня. Близо до един кладенец в края на Мареотидското езеро, недалеч от Александрия, камилата спряла и отказала да продължи. Християните разбрали това като знак и погребали светеца на това място.

Губернаторът и берберите

По-късно берберите от Пентаполис нападнали селищата около Александрия. Римският губернатор, който трябвало да ги отблъсне, тайно взел със себе си тялото на мъченика като защитник. Според разказа той победил и се върнал, но решил да не връща мощите на старото място, а да ги отнесе в Александрия. Когато керванът минавал покрай гроба при езерото, камилата с ковчега коленичила и не помръднала. Преместили товара на друго животно – и то отказало да тръгне. Губернаторът приел, че такава е Божията воля, поръчал ковчег от нетленно дърво и в него поставил сребърен ковчег с мощите.

Забравеният гроб и излекуваната овца

В началото на V век мястото на гроба вече било забравено. Тогава, разказва преданието, един овчар пасял стадото си наблизо. Болна овца паднала на земята, а когато той я вдигнал, тя била здрава. Мълвата се разнесла бързо и болни хора започнали да идват и да лягат на същото място с надеждата да оздравеят.

Между тях била и дъщерята на император Зенон, болна от проказа. Съветниците на владетеля го посъветвали да я изпрати там. През нощта свети Мина ѝ се явил насън и ѝ разкрил, че тялото му е погребано на това място. На сутринта момичето било здраво и разказало видението си. Императорът наредил мощите да бъдат извадени и над тях да се издигне голям храм. Около него постепенно израснал цял град, наречен на името на светеца – Абу Мена. Разказът за излекуваната царска дъщеря е част от преданието, но самият град е реален – неговите храмове, бани и странноприемници са открити от археолозите през XX век и потвърждават, че тук наистина е имало огромно поклонническо средище.

Абу Мена днес

Останките от древния град в пустинята югозападно от Александрия днес са археологически обект. През 1979 г. Абу Мена е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а от 2001 г. е в списъка на застрашените обекти – покачването на подпочвените води подкопава старите зидове. Наблизо в наши дни е издигнат и действащ манастир, посветен на светеца, който отново събира поклонници.

Ампулите на свети Мина

Абу Мена се превърнал в едно от най-големите поклоннически средища на ранното християнство. Хора от целия християнски свят идвали тук, а славата на светеца като чудотворец се разнасяла далеч. Като спомен поклонниците отнасяли малки глинени съдчета за светена вода или масло, украсени с името или образа на мъченика. Тези „ампули на свети Мина“ се пазели в семействата като скъпа реликва.

Археолозите откриват такива съдчета далеч от Египет – в Хайделберг (Германия), Милано (Италия), Далмация (Хърватия), Марсилия (Франция), Донгола (Судан), Меолс в графство Чешир (Англия), в Йерусалим, както и на територията на днешна Турция и Еритрея. Находките показват колко широко се е разпространила почитта към египетския мъченик.

Народни вярвания около Минден

Ден на майките и пътниците

В народната традиция свети Мина е закрилник на войниците, на тръгналите на дълъг път и на народните лечители. На неговия ден жените палят свещ пред иконата му и се молят за децата си и за спокойствие и благоденствие в дома. Повече за тази страна на празника ще намерите в статията ни за свети Мина като пазител на жените.

Народът вижда в свети Мина преди всичко силен застъпник. Войникът мъченик е близък на мъжете, които тръгват на служба или на гурбет, а майките търсят неговата закрила за децата си. Важно е да се помни, че тези обичаи са израз на вяра и надежда, а не замяна на грижата и лекаря, когато някой е болен.

Началото на Вълчите празници

С 11 ноември започват Вълчите празници – дните, след които идват най-дългите нощи в годината. Според поверието от тази дата започва да броди страшната Мрата и затова хората избягвали да се задържат навън до късно.

Краят на октомври и първите дни на ноември били последната възможност за вечерни разходки, хора по тъмно и срещи с любимия след залез. След Минден селото се прибирало рано. Още обичаи и вярвания ще откриете в подборката ни поверия за св. Мина.

Именници

Мина, Миндо, Минка, Минко, Минчо, Миньо, Виктор, Виктория

Пожелания за Виктор и Виктория

Вътрешни препратки

Източници

Wikipedia
Православието