Време за прочитане - 2 мин.

Св. Силвестър, Карамановден, Волски празник

На втория ден от новата година българите празнуват деня на Свети Силвестър. Този празник е известен още и като Карамановден.

На този ден православната църква чества родения в Рим Св. Силвестър. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин.

В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.

Веднъж, градоначалникът го повикал да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: „Нощес ще ти поискат душата” (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат!

Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял и Силвестър бил освободен от затвора. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата „Св. Прискила” и неговата гробница е една от най-старите гробници на „Вечния град”.

С името на Св. Силвестър е свързано интересно предание. Магьосникът Замврий, който не бил привърженик на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв бог. Св.Силвестър разбира за това и кара магьосника да спаси животното, тъй като само Бог има право да дарява и отнема живот. Замврий на успява да спаси вола, но уповавайки се на своята вяра Силвестър връща живота на животното. По тази причина той се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.

В деня на Св. Силвестър народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола. В миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник.

Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна.

Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят.

На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.