Време за прочитане - 2 мин.

Следваканционна депресия

Първите дни след лятната отпуска са доста тежки. Преходът от безгрижието към професионалните задачи и проблеми, уви, съвсем не е толкова плавен, колкото бихме искали.

За радост положението не е безнадежно. Има и начини по-бързо да се справим с мрачното настроение, което ни обзема след ваканцията.

Връщайки се в офиса, много хора се оплакват, че най-малко 2-3 дни не им се подхваща нищо. Това на пръв поглед е парадокс – след седмица или две почивка вместо бодрост, повишена работоспособност и стремеж за преодоляване на всякакви трудности, се появява главоболие, раздразнение и почти пълна апатия. Псохолозите обаче смятат въпросното състояние за закономерно. То според тях е следствие от неправилно прекараната ваканция.

Почивката е „правилна”, ако на морето или в планината успеем да забравим за офиса, служебните телефонни разговори и останалите недовършени задачи. Освен това тя трябва да продължава достатъчно дълго. По-добре е изобщо да не излизаме в отпуск, отколкото да отдъхваме за кратко.

Минимумът за една „правилна” ваканция е 2 седмици . Първата преминава в адаптация към новите условия – смяната на дневния режим, климата и други условия, а втората – в същинска почивка. Перфектният вариант е да има и още една седмица, през която да се върнем плавно към предишния си живот.

Голяма грешка е почивката с компания

Тогава се налага човек да се съобразява с чужди решения как да прекарва времето си.

И все пак какво да се прави, за да се избегне депресията, когато отпуската току що е свършила? Добре е след завръщането си в офиса да не бързате с важни решения – нали и умът има нужда от аклиматизиране. Психолозите съветват да намалите наполовина времетраенето на първия си работен ден, защото така ще се понижи рискът от нервен срив.

Недоволството от работата и живота лесни се проявява именно след завръщането от отпуска. Затова си направете бърза равносметка и преценете не е ли време да си потърсите друга служебна реализация.

Следваканционната депресия не бива да се приема като проява на слабост. От подобен дисконфорт страдат и нах-успелите в живота.

Според неодавна проведено проучване проблемът се появява най-вече при представителките на свободните професии – лекарки, адвокатки, журналистки.