Време за прочитане - 1 мин.

Спасовден

Спасовден е седмият , 40- ят ден след Великден, когато Божият син Исус се възнася на небето, оттам бди и направлява хората към доброто. В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника Спасовден. В навечерието или с изгрева на самия празник се отива на гробищата, а къщните врати се оставят отворени, за да си “излезнат” безпрепятствено . Жените оставят на гробовете и раздават помежду си първите узрели череши, обредни краваи, сготвен фасул или ориз, мляко. Вярва се, че мъртвите “вземат” храната, а ако няма – слагат в пазвата си шепа пръст и си отиват. Старинен митологичен характер има и обичаят срещу Спасовден болни и недъгави да “ходят на росен” ( червено полско с приятен мирис, смятано за любимо цвете на русалките).

В Новия завет пише, че 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си, като се движел между тях катобогочовек. На Спасовден в подножието на Елеонската планина се въздигнал в небесата. Този ден се свързва с култа към мъртвите – прибират се душите на всички покойници, които са на свобода от Велики .

Народните вярвания определят Спасовден като предзнаменателен: ако вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна. На Спасовден отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за мъртвите си близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу Спасовден болни хора и бездетни жени отиват в гори и ливади да берат лековитата билка росен – полско лековито цвете, високо около метър, с червен цвят и листа като на акация.