Велики вторник и притчата за мъдрите и неразумните девици

Какво възпоменаваме на Велики вторник

Велики вторник е вторият ден от Страстната седмица. Според Евангелието в тези дни Христос все още поучава народа в Йерусалимския храм. Той говори с притчи – кратки истории, в които зад простите образи стои дълбок духовен смисъл. Най-известната от тях, която Църквата свързва с вторника, е притчата за десетте девици и младоженеца. Към нея се добавя и притчата за талантите.

Дата на празника

Велики вторник и притчата за мъдрите и неразумните девици отбелязваме на 27 април 2027г., (вторник).

Притчата за десетте девици

Обичаят, от който тръгва разказът

За да се разбере историята, трябва да се знае един юдейски сватбен обичай. Когато младоженецът отивал към дома си, по пътя го посрещали девойки със светилници в ръце, които осветявали шествието. Светилниците горели с масло и, за да не изгаснат, девойките носели със себе си допълнителни съдове с елей и доливали от време на време.

Мъдрите и неразумните

В разказа на Христос девиците са десет. Пет от тях били мъдри – те предвидливо взели не само светилниците си, но и запас от елей. Другите пет били неразумни и лекомислени: носели само светилници, без да помислят какво ще стане, ако младоженецът се забави.

А той наистина закъснял. Когато най-сетне се задал, светилниците на неразумните вече гаснели. Те помолили приятелките си да им дадат от своето масло, но онези нямали достатъчно за всички. Не им останало друго, освен да изтичат при търговците да си купят.

Докато ги нямало, младоженецът пристигнал и влязъл в дома със сватбарите, а вратата се затворила. Когато петте закъснели дошли, лампите им отново горели ярко, но вече било късно. Почукали и помолили да им отворят, а младоженецът им отвърнал: „Кои сте вие? Аз не ви познавам.“

Какво означават образите

Тълкувателите на Евангелието разчитат притчата символично:

• младоженецът е самият Христос, Небесният Жених, чието идване никой не може да предвиди;
• светилниците са човешките тела, самият човек;
• елеят е милостта и добрите дела. Връзката е и в самите думи – на гръцки „милост“ е „елеос“, а маслото – „елеон“.

Поуката е, че вярващият трябва винаги да бъде готов да посрещне Господа – с чисто сърце, с милостиня и с добри дела. Тях не можеш да вземеш назаем от някой друг в последния момент; те се трупат през целия живот.

Притчата за талантите

На същия ден се припомня и още една притча. Господар, който заминава на път, поверява на слугите си пари – таланти: на един пет, на друг два, на трети един. Първите двама ги употребяват разумно и ги удвояват, а третият заравя своя талант в земята от страх. При завръщането си господарят хвали усърдните и укорява ленивия. Смисълът е, че всеки е получил от Бога дарби и ще трябва да отговаря как ги е използвал.

Посланието на деня

И двете притчи говорят за едно и също: за будността и отговорността. Велики вторник подканва човека да живее в мир със себе си, с хората, с природата и с Бога, да бъде духовно буден и прозорлив и да не отлага доброто, което може да направи днес. Затова в църквата в тези вечери звучи песента за Жениха, който идва в полунощ.