Богородични Заговезни и двуседмичният пост до Успение

Богородични Заговезни са последният ден преди един от четирите големи пости в православния календар. Обикновено се падат на 31 юли, а на следващия ден, 1 август, започва Богородичният пост. Той продължава две седмици – до 14 август включително – и завършва с големия празник на 15 август.

Кратко за датите

• 31 юли – Богородични Заговезни: последен ден, в който се яде месо и млечна храна.
• 1 август – първи ден на поста; в храмовете се извършва водосвет.
• 1–13 август – на вечерните богослужения се чете Богородичен параклис.
• 6 август – Преображение Господне; рибата е позволена.
• 15 август – Успение на Пресвета Богородица, известно у нас като Голяма Богородица.

Ако 31 юли се окаже постен ден от седмицата (сряда или петък), правилото за последната блажна трапеза се съобразява с църковния календар за съответната година – затова е добре човек да провери кога точно е заговяването.

Какво означава „заговяване“

В българската традиция думата „заговезни“ се използва за деня, в който за последно се хапва блажна храна преди дълъг пост. Затова в годината има няколко такива дни – преди Великия пост, преди Петровия, преди Коледния и, разбира се, преди августовския. Богородичните Заговезни откриват сравнително кратък пост – четиринадесет дни, но изпълнени с богослужения в чест на Божията майка.

За какво служи постът през август

Двете седмици въздържание са подготовка за два от най-светлите летни празници – Преображение Господне и Успение Богородично. Смисълът не се изчерпва с менюто. Постещият се стреми да очисти и тялото, и мислите си, за да бъде по-внимателен към молитвата и към онова, което Божията майка „казва“ на вярващите. Затова освен някои храни се оставят настрана и шумните компании и веселби, лакомията, интимната близост между съпрузите, споровете и раздразнението. Вместо тях се търсят тишина, съсредоточеност и добри дела към другите.

По традиция се изтъква и още нещо: телесното въздържание не е самоцел. Да не се преяжда, да се избягват изисканите и сладки ястия – това е само средство, с което човек тренира волята си, за да може да се посвети на по-важното.

Колко строг е Богородичният пост

Сред четирите годишни пости августовският стои по средата. Не е толкова тежък, колкото Великият (Великденски) пост, но е по-строг от Петровия и от Рождественския (Коледния). В сравнение с най-суровите пости обаче се приема за по-благ и по-поносим. На Заговезни се „заговява“ – тоест се слага край – на месото и млечните продукти, а през следващите дни храната се определя от деня на седмицата.

Режим по дни

• Понеделник, сряда и петък са най-строгите, т.нар. „сухи“ дни. Не се яде готвено. На масата има само сурова и сушена храна – пресни и сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки и черен хляб.
• Вторник и четвъртък са позволени сварени ястия, но без олио или масло.
• Събота и неделя се разрешава храна с растителна мазнина (олио, зехтин), както и малко вино.

Има и две изключения за риба. Първото е Преображение Господне на 6 август. Второто важи за самия край на поста: ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, на празника също се яде риба.

Свидетелство за древността на поста

Августовският пост не е късно нововъведение. Още св. Симеон Солунски обяснява защо е установен и защо вярващите го спазват:

Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето представяне (пред Господа – бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че – бидейки свята и непорочна – не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената ѝ душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота ѝ

Успение – „заспиване“, а не смърт

Думата „успение“ идва от църковнославянски и означава заспиване. Затова на 15 август християните не оплакват кончината на Богородица, а празнуват прехода ѝ към вечния живот. След Христовата смърт на кръста и Неговото Възкресение смъртта вече не се възприема като край, който трябва да плаши вярващия – той знае, че е освободен от нейната власт. Тази мисъл звучи и в църковното песнопение за празника:

В успението не си оставила света, Богородице… и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Най-старото светилище, свързано с Божията майка, е храмът „Успение Богородично“ в Ерусалим. Изграден е през IV век в Гетсиманската градина, на мястото, където според преданието е било положено тялото ѝ. Каменната постройка, която може да се види днес, датира от XI век, когато кръстоносците обновяват древната църква.

Свети Евдоким – светецът на Заговезни

На 31 юли църквата почита и паметта на св. Евдоким. Според житието той бил млад войник, когото всички уважавали заради добродетелния му живот. Когато по-късно гробът му бил пренесен в Константинопол, мнозина отишли да се поклонят на мощите му и да вземат шепа пръст от гроба, защото вярвали, че тя има целебна сила. Легендите разказват за чудеса при поклонението – слепи, които прогледнали, и сакати, които отново проходили.