Защо сънуваме мъртви хора

Изследване на американски учени показва, че починали роднини често се явяват насън на 60% от жените и на 40% от мъжете – те сънуват мъртвите си близки редовно.

Насън живите и починалите си говорят и се разбират без думи. Учените се опитали да открият дали в тези сънища се повтарят модели, които да хвърлят светлина върху необяснимото.

Липсата на сън, часовете пред телевизора, звънът на будилника – всичко това пречи на сънищата ни. Ярки сънища, които помним и след събуждане, идват само при дълбок сън.

Мнозина не приемат нищо, което науката не е доказала. Според научния скептицизъм сънищата не са нищо повече от безсмислени случайни образи.

Проучванията на мозъка подсказват, че по време на сън се „изключва“ предната част на челния дял на кората – тази, която отговаря за логиката. След това се активират зони, свързани с въображението и чувствата, и това отчасти обяснява т.нар. сънища-посещения.

През 1999 г. Глен Лорд загубил четиригодишния си син – момчето починало от усложнения след операция за премахване на сливиците. Скоро бащата започнал да вижда насън Ной пораснал, като здрав млад мъж, и тези „гостувания“ му носели утеха. През 2002 г. обаче сънувал как Ной го запознава с две момчета.

„Каза ми, че трябва да си тръгне, но двете момчета ще останат при мен“ – разказва бащата. Сутринта Лорд споделил със съпругата си, че синът им няма да се връща повече в сънищата му. И наистина не се върнал.

Лорд приел този последен сън като знак, че с Ной всичко е наред, и като подсказка, че има и други деца, които се нуждаят от обич. В края на 2002 г. двамата със съпругата му осиновили две малки братчета.

Всяка година в Мичиган се събира конференцията „Съчувстващи приятели“ – среща на родители, загубили децата си. Участниците забелязали, че типичните „скръбни“ сънища обикновено са на парчета и пълни със символи. Миналогодишната конференция водила Карла Блоуи от Колорадо.

Нейният петгодишен син Кевин загинал през 1991 г. – докато карал колело, го блъснал камион, и той издъхнал в прегръдките ѝ. От тогава Карла записва сънищата си в дневник и това сякаш я лекува. Когато Кевин ѝ се присъни, скръбта ѝ олеква. Веднъж сънувала, че се прибира у дома и вижда сина си да плаче на стълбите, защото е сам. Тя седнала до него, за да го утеши.

Карла попитала присъстващите какво първо им идва наум за този сън. Чула думите „вина“, „любов“, „безпомощност“. Нейното тълкуване било, че къщата е домът на смъртта и тя трябва да умре час по-скоро, за да не е Кевин сам там. Така сънят ѝ показал колко силно я гнети смъртта на детето ѝ.

„Сънищата-посещения“ пък по правило нямат нужда от тълкуване. В тях хората, починали след тежка болест, обикновено изглеждат здрави, а онези, които са били в инвалидна количка, ходят. За сънуващия такива сънища може да звучат „пророчески“, обяснява Бил Гугенхайм – един от създателите на независимата изследователска група „След смъртта“.

Жените по-лесно приемат сънищата като послания, а мъжете рядко споделят такива неща, отбелязват изследователите. Според Гугенхайм мъжете се притесняват да разказват за прекалено странни сънища или не искат да изглеждат прекомерно потънали в скръб.

Част от участниците признали, че не успяват да сънуват своите починали любими хора. Съвет им дала 26-годишната Сара Брюмел. Брат ѝ Грегъри починал в съня си през 2003 г. и след това тя често го сънувала. Майка ѝ силно желаела да го види насън, но не успявала. Сара ѝ предложила вечер да не гледа телевизия преди лягане, а да посвещава няколко минути на тишина и размисъл. „Тогава сънищата дойдоха“ – разказва Брюмел.

Науката не знае дали тези сънища са истински посещения или отражение на най-съкровените ни желания – и вероятно никога няма да узнае. Но както казва една опечалена майка, да сънуваш починал любим човек често е подарък. Не го разнищвайте с анализи – просто го приемете с благодарност.