Силен Дух и богата душа: четирите добродетели на антропософията

Съществуват три добродетели, които, ако се развият, почти ви правят ясновидец. Вие трябва само да ги упражнявате с необходимата сила и интензивност на Духа: с увереност в себе си, със смирение; самообладание, с кроткост; присъствие на духа, с устойчивост.

д-р Рудолф Щайнер

Защо материалното не стига

Животът днес често се върти около печеленето и трупането: повече пари, повече удобства, по-нова техника. Човек може да постигне много в материалния свят, да бъде образован и способен, и въпреки това да се чувства празен, недоволен и неспокоен за утрешния ден. Причината, според духовните учения, е, че богатството отвън не храни душата. Без познание за духовната страна на света и за собственото ни душевно устройство увереността и спокойствието остават недостижими.

Моралните ценности рядко са тема на разговор у дома или в училище. Мнозина ги възприемат като старомодни поучения, които имат място само в религиозните книги. Антропософията обаче твърди обратното: именно добродетелите са основата, върху която се изграждат силната личност, силният Дух и богатата душа. Който ги развива, придобива оптимизъм, способност да мисли положително, вяра в настоящето и надежда за бъдещето.

Добродетелите се възпитават

В тази статия се опираме на идеите на основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер и на неговия последовател Херберт Витценман. Според тях добродетелите не са вродена дарба. Те се изграждат – с желание, упоритост и постоянство – от всеки, който е тръгнал по пътя на духовното познание. Инструментите са два: самопознанието и самовъзпитанието.

Детето и неговите възпитатели

Малкото дете, учи Щайнер, е под закрилата на силите на духовния свят, които го оформят духовно и душевно. Моралните качества обаче не идват сами – тук е ролята на родителите и учителите. Когато самите те имат духовно познание, могат да насочват детето така, че то само да изгради добродетелите си и да израсне като стабилна, самостоятелна и успешна личност, полезна и за себе си, и за другите.

Сериозна грешка е, когато възрастните насърчават у детето агресия, страх, омраза, озлобление, самоизтъкване и егоизъм. Така още в най-ранна възраст се залага изкривено разбиране за живота, което после спъва духовното развитие. Много по-добре е детето да се учи да дарява, да благодари и да прощава; да бъде учтиво, великодушно, състрадателно и търпеливо; да бъде смирено и сдържано и да изпитва благоговение и почит.

Нека разгледаме четирите добродетели една по една.

1. Смелост – силата на душата

В антропософията смелостта укрепва душата, наричана още астрално тяло. Тя е сила, която освобождава и спасява. Без нея не започва нищо ново. Смелост означава да приемеш съдбата си, но и съзнателно да изграждаш бъдещето си – с добри дела, с творчество и с постъпките си днес. Всичко, което създаваме тук и сега, се превръща в придобивка за бъдещия ни живот.

Аристотел е казал:

„Да живееш значи да създаваш неща, не да ги придобиваш.“

Смелостта изисква борба със страховете, които според това учение ни внушават демонични същества. Тя означава да приемем съдбата си като справедлива, разбирайки, че в нея се изплаща кармата от минали животи.

Истинската смелост свързва миналото с бъдещето: да работим и творим пълноценно за другите и за света, като смиряваме своя Аз и се отказваме от себичността. Тя няма нищо общо с перченето, с излишния риск или с безсмислените подвизи, чрез които някои се опитват да възвеличат себе си.

2. Мълчание – силата на жизненото тяло

Мълчанието, или дискретността, според Щайнер натрупва сила в жизненото, етерното тяло. Тази сила се събира по време на медитацията и молитвата. Принципът е прост: изричаме само онова, което има смисъл, и избягваме празните приказки, които не водят доникъде.

Да мълчиш не значи да нямаш какво да кажеш. Значи да победиш бъбривостта и необмислените думи, да цениш словото и да чуеш вътрешния глас на душата си – своя Дух, своя Аз. Само в тишина човек може истински да се вгледа в себе си.

Мълчанието е и защитна обвивка на духовната ни същност, пазител на най-съкровеното. То включва и умението да пазим доверието и тайните на хората, които са ни се доверили. Чрез него постепенно започваме да се разпознаваме като духовни същества.

Поетът Михаил Кендеров го е казал така:

Откъснат цвят е казаната дума, повехнала и умъртвена. Във погледа, във глътката, в дъха ми обичай неизреченото в мене.

3. Великодушие – пътят към любовта

Великодушието, когато се развива, прераства в любов към всички. То означава да разбереш другия и да направиш място в себе си, за да може неговата душа да се прояви. Това е уважение към неприкосновеността на чуждия Дух, към другата индивидуалност.

Великодушният човек е солидарен с другите и се чувства отговорен за тях – така, както членовете на една свободна общност носят отговорност един за друг. Ето как великодушието се превръща в любов.

Отново Михаил Кендеров намира кратки и точни думи:

Ние живеем на духовната светлина, която споделяме помежду си.

4. Вътрешно равновесие – ключът към напредъка

Последната добродетел води към развитие и успех. Равновесие се постига, когато опознаваме себе си, своя Аз, и чрез него започваме да долавяме Духа, който стои като първопричина зад целия свят. Макар сетивата ни да възприемат само материалното, ние се учим да търсим духовното, скрито зад всяко нещо. Така всяко истинско познание се превръща в опит, преживян в живота.

Равновесието е среща на Дух с Дух. То идва, когато виждаме в хората духовни същества и разбираме духовната същност на действителността. Когато мислите, чувствата и постъпките ни са в хармония, пред нас се отваря път към напредък.

Още Аристотел смята умереността за основа на всички добродетели – за нравственото израстване и за душевния мир на личността. Той пише:

Добродетел, това е разумно разбиране на известна човешка способност в отношението на човека да удържа средата между „твърде много“ и „твърде малко“.

Вместо заключение

Смелостта, мълчанието, великодушието и равновесието не се придобиват за ден. Те растат бавно, с всеки избор, който правим. Но според антропософията точно този бавен труд превръща човека от трупач на вещи в личност със силен Дух и богата душа.