Латински сентенции

Известни латински сентенции

A

A Deo et Rege – От Бога и царя.
A die – От този ден.
A posse ad esse – От възможност към действителност.
A posteriori – Изхождайки от натрупания опит.
A priori – Предхождащо опита.
А solis ortu usque ad occasum – От изгрева на слънцето до залез.
A verbis ad verbera – От думи към удари.
Аb alio еxspectes, alteri quod feceris – Очаквай от другия товa, което му направиш.
Ab hinc – Отсега нататък.
Ab initio – От възникването, от самото начало.
Ab imo pectore – Откровено, от душа (буквално “от дълбините на сърцето”).
Ab origine – От началото.
Ab ovo usque ad mala – От яйцето до ябълките, i.e. от началото до края.
Ab urbe condita – От незапомнени времена (буквално, от основаването на града Рим).
Abeunt studia in mores – Занятията (действията) оставят отпечатък върху характера.
Absentem laedit, qui cum ebrio litigat – Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ (Syrus, Сир).
Absolutum dominium – Абсолютна, неограничена власт.
Absolvo te – Опрощавам ти греховете.
Absque omni exeptione – Без каквото и да е било изключение.
Abusus in Baccho – Злоупотреба с вино.
Accidit in puncto, quod non contigit in anno – В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.
Ad disputandum – За обсъждане.
Ad duo festinans neutrum bene peregeris – Вършейки прибързано две работи, няма да се справиш добре с ни една.
Ad cogitandum et agendum homo natus est – Човекът е роден да мисли и да действа.
Ad exemplum – По образец, за пример.
Ad hoc – Към това (за дадения случай, за тази цел, впрочем).
Ad hominem – Относно човека.
Ad honores – Заради честа; даром, безвъзмездно.
Ad infinitum – До безкрайност.
Ad libitum – По желание, по избор.
Ad litteram – Буквално, дословно.
Ad literam (literas) – Дословно, буквално.
Ad memorandum – За спомен (за да не се забрави).
Ad modum – По подобие.
Ad multos anos! – За много години!
Ad notam – За сведение.
Ad notanda – Трябва да се отбележи.
Ad notata – Забележка.
Ad patres – Към прадедите, i.e. към смъртта.
Ad poenitendum properat, cito qui iudicat – Който бързо взема решение, може бързо да се разкае (Сир).
Ad primos ictus non corruit ardua quercus – Високият дъб не пада с първия удар.
Ad referendum – На/за референдум.
Ad usum – За употреба, приложение.
Ad usum externum – За външно приложение.
Ad usum internum – За вътрешно приложение.
Ad usum proprium – За собствена употреба.
Ad valorem – Според цената.
Ad verbum audientum – За устно събеседване (да се извика, да се покани).
Ad virtutem via ardua est – Стръмен е пътят към мъжеството.
Adhibenda est in iocando moderatio – Трябва да се знае мярката в шегите.
Aditum nocendi perfido praestat fides – Доверието, оказано на вероломния, му дава възможност да вреди.
Adprime in vita esse utile, ut ne quid nimis – Главното правило в живота: нищо свърх мярката.
Advocatus diaboli – Адвокат на дявола (понятието идва от Средновековието, когато решавайки да канонизира някого, h3Църквата устройвала диспут между двама монаси. Единият (Advocatus Dei) по всякакъв начин хвалел делата на покойния мъченик или угодник, докато другият монах е бил длъжен да докаже, че канонизируемият всъщост немалко е грешил и не е достоен за високото звание. Той е представлявал “адвокатът на дявола”).
Actum atque tractatum – Направено и обсъдено.
Aes debitorem leve, grave inimicum facit – Малкият h3врагове.
Aetate fruere, mobili cursu fugit – Ползвайте живота, защото е бързотечен (Луций Аней Сенека).
Age, quod agis, et respice finem – Прави каквото правиш, за после мисли.
Agere cum dignitate et venustate – Да се държиш с достойнство и изящество (Cicero, Цицерон).
Alea iacta est – Жребият е хвърлен (Гай Юлий Цезар при преминаването на Рубикон).
Alibi – На друго място.
Aliena laudat‚ qui genus iactat suun – С чуждо имущество се хвали този, който се хвали с произхода си (Сенека).
Aliena vitia in oculis habemus‚ a tergo nostra sunt – Чуждите пороци са пред очите ни, а нашите – зад гърба ни.
Aliena vitia quisque reprehendi mavult – Всеки предпочита да осъжда чуждите пороци.
Alienis delectari malis – voluptas inhumana – Да се радваш на чуждото нещастие е нечовешко наслаждение.
Alma mater – Майка-кърмилница (метафорично название на учебно заведение от Луций Аней Сенека).
Altera manu fert (tenet) lapidem, panem ostentat altera – С едната ръка държи камък, а с другата протяга хляб (израз за хитър, коварен човек).
Altissima quaeque flumina minimo solo labuntur – Дълбоката река тихо тече.
Amantes amentes – Влюбените са лишени от разум.
Amare simul et sapere ipsi Iovi non datur – Да обича и едновременно с това да запази разсъдъка си не е дадено дори на Юпитер.
Amici fures temporis – Приятелите са крадци на време.
Amicos amamus, a quibus amamur – Обичаме приятелите, от които сме обичани.
Amicus certus in re incerta cernitur – Истинският приятел се познава в беда (Ennius, Ений).
Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est – Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна.
Amicos res secundae parant, adver sae probant – Приятелите ги създава щастието, нещастието ги поставя на изпитание.
Amicus animae dimidium – Приятелят е половината ни душа.
Amicus cognoscitur amore, more, ore, re – Приятелят се познава по любовта, характера, приказката и постъпките.
Amicus Plato, amicus Socrates, sed magis amica veritas – Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината (Aristoteles, Аристотел).
Amittit merito proprium, qui alienum appetit – Заслужено губи своето богатство този, който иска чуждото (Phaedrus, Федър).
Amor caecus – Любовта е сляпа.
Amor misceri cum timore non potest – Любовта не трябва да се съпътства от страх (Syrus, Сир).
Amor non est medicabilis herrbis – За любовта билка (лек) няма.
Amor omnia vincit – Любовта побеждава всичко.
Amoris vulnus sanat idem, qui facit – Любовните рани лекува този, който ги прави (Сир)
Anathema sit – Да бъде проклет.
Angius in herba – Змия в тревата, i.e. скрита опасност (Vergilius, Вергилий)
Anima mundi – Душа на вселената (център на нещо).
Anima vilis – Подла душа (подъл човек).
Ante victoriam ne canas triumphum – До победата не говорят за триумф.
Antiqua, quae nunc sunt, fuerunt olim nova – Това, което е сега старо, някога е било ново.
Annut cœptis – Делото ни е увенчано с успех, Ще успеем
Aqua – Вода.
Aqua vitae – Вода на живота(Теренций).
Aquila non captat muscas – Орелът не лови мухи.
Aquilam volare doces – Да учиш орела да лети.
Arbor mala, mala mala – Лошо дърво, лоши плодове.
Argumenta non numeranda, sed ponderanda sunt – Доказателствата се определят не от количеството, а от тежестта си.
Aristoteles non semper Aristoteles – Аристотел не винаги е Аристотел, i.e. и мъдрецът може да сгреши.
Ars longa, vita brevis – Животът е кратък, изкуството е вечно.
Artificem commendat opus – Творбата хвали художника, i.e. тя е показател за таланта му.
Audaces fortuna iuvat – Щастието спохожда смелите.
Audi, vide, sile – Слушай, гледай и мълчи.
Audiatur et altera pars – Да се изслуша и другата страна (стара юридическа формула).
Aurea mediocritas – Златната среда (Хораций)
Aut bibat, aut abeat! – Или да пее, или да си отива! (или да се подчинява на правилата на обществото, или да си отива).
Aut Caesar, aut nihil – Или всичко, или нищо.
Aut cum scuto, aut in scuto – Със щит или върху него (i.e. или да се върнеш победител, или да загинеш).
Aut inveniam viam, aut faciam – Или ще намеря пътя, или ще прокарам път.
Avarus animus nullo satiatur lucro – Скъперническата душа не се насища от никакви богатства (Сир).
Ave, Caesar! Мorituri te salutant! – Здравей, Цезаре! Тези, които ще умрат, те поздравяват! (поздравът на гладиаторите към римския император).
Avis rаrа – Рядка птица, рядкост.

B

Barba crescit, caput nescit – Брадата порасна, а умът – никакъв.
Barba non facit philosophum – Брадата не те прави философ.
Barbarus hic ego sum, quia non intelligor ulli – Варваринът тук съм аз, защото никой не ме разбира (Овидий).
Beati pauperes spiritu, quoniam ipsorum est regnum caelorum – Блажени са нищите духом, защото тяхно е царството небесно.
Bellum omnium contra omnes – Война на всички против всички.
Bene diagnoscitur, bene curatur – Правилна диагноза, успешно лечение.
Bene facit, qui ex aliorum erroribus sibi exemplum sumit – Добре прави този, който се учи от грешките на другите.
Bene qui latuit, bene vixit – Този, който живее добре, живее незабелязан (Публий Сир).
Bene vobis – Нека всичко бъде добре.
Bis – Два пъти.
Bis dat, qui cito dat – Двойно дава този, който дава навреме (Публий Сир).

Bis vincit, qui se vincit in victoria – Двойно побеждава този, който се владее след победата.
Bona fide – С добра воля, добросъвестно.
Bona valetudo melior est quam maximae divitiae – Доброто здраве е по-хубаво от най-голямото богатство.
Bonus pater familias – Добър (грижлив) домакин (стопанин).
Brevis esse laboro, obscurus fiо – Ако се старая да бъда кратък, ставам непонятен.

C

Caesarem decet stantem mori – На цезаря подобава да умре прав (съобщение на Светоний за последните думи на император Веспасиан).
Caecus non iudicat de colore – Слепият не съди за цветовете.
Calamitas virtutis occasio – Бедствието дава повод за мъжество (Сенека).
Canes latrant, caravanna attamen it! – Кучетата си лаят, керванът си върви!
Carpe diem – Улови мига.Живей за мига.
Carpamus dulcia: nostrum est, quod vivis: cinis et manes et fabula fies – Нека се веселим: днешният ден е наш, а после ще се превърнем в прах, сянка, предание.
Casus – Случай.
Casus belli – Повод за война, за конфликт.
Casus ordinarius – Обикновен (стандартен) случай.
Certum est, quia impossibile – h3Сигурно е, защото е невъзможно.
Cessante causa, cessat effectus – С прекратяването на причината се прекратява действието.
Ceterum censeo Carthaginem esse delendam! – Впрочем, смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен! (Катон Стари, вж. “Delenda Carthago!”).
Cibi condimentum est fames – Гладът е най-добрата подправка към яденето.
Circus et panem! – Цирк и хляб (изразът е популярно известен като “хляб и зрелища”; изразява философията на римските императори, които низвергнали републиката с подкрепата на тълпата, която спечелили чрез този прийом).
Clara pacta, boni amici – Чисти сметки, добри приятели.
Clavus clavo pellitur – Клин клин избива.
Cogito, ergo sum – Мисля, следователно съществувам.
Conscientia mille testes – Съвестта е хиляди свидетели.
Cogitationis poenam nemo patitur – Никой не търпи наказание за мислите си.
Concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur – При съгласие малките дела растат, при несъгласие великите дела се разрушават (Гай Салустий Крисп).
Conditio, sine qua non – Условие, без което не може (принцип при договаряне в политиката, правото, търговията и т.н.).
Contra spem spero – Без h3надежда се надявам.
Conscia mens recti famae mendacia ridet – Чистата съвест се надсмива на лъжливите слухове.
Consensu omnium – С общо съгласие.
Cornix cornici oculos non effodiet – Гарван гарвану око не вади.
Corpus delicti – Състав на престъплението, веществено доказателство.
Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum – Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето (Луций Аней Сенека).
Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas – Утре, утре, винаги утре и така минава животът.
Credo – Вяра, вярвам.
Credo quia absurdum est – Вярвам, защото е абсурдно.
Crede quod habes, et habes – Вярвай,че имаш и ще имаш.
Crescente pecuniaе, crescit avaritia – Когато расте богатството, расте и алчността.
Cui bono? Cui prodest? – Кому ще е добре? Кой ще има изгода? (Л. Касий Лонгин Равила).
Cuneus cuneum trudit – Клин клин избива.
Cuiusvis hominis est errare; nullius nisi insipientis in errore perseverare – Всеки може да сгреши, но само глупаците повтарят грешките си.
Cuius regio, eius religio – Чиято е земята, негова е религията (принцип на Аугсбургския мир).
Cuique suum – Всекиму своето.
Curriculum vitae – сведения за живота (на някого), автобиография.
Cum tacent,clamant.-Докато мълчат,крещят. (Част от речта на Цицерон срещу Катилина)

D

Damant, quod non intelegunt – Осъждат, защото не разбират.
De actu et visu – По опит и наблюдения.
De gustibus non est disputandum – За вкусовете не се спори.
De jure – Състояние на нещата според официалните документи по случая и действащата нормативна уредба, в съответствие с правото.
De facto – Действително (фактическо) състояние на нещата.
De inimico non loquaris sed cogites – Не пожелавай зло на врага си, планирай го.
De mortuis aut bene aut nihil – За мъртвите или добро, или нищо.
De mortuis sicut de vivis nil nisi verum – За мъртвите, както и за живите, само истината.
De nihilo nihil – Нищо не възниква от нищото.
De nihilo nihil et in nihilum nil posse reverti – От нищо нищо не възниква и нищо не може да се върне в нищото.
De te fabula narratur – за тебе се разказва в баснята, ще се сетиш.
Debes, ergo potes – Длъжен си, значи можеш.
Delenda Carthago! – Разрушете Картаген!
Deliberandum est saepe, statuendum est semel – Трябва да се обсъжда често, да се решава веднъж.
Desunt inopiae multa, avaritiae omnia – На бедните хора не им достига много, на алчните – всичко.
Decipimur specie recti – Ние се подвеждаме от видимостта на правилното (Хораций).
Deus еx machina – Неочаквана намеса, неочаквана развръзка на някаква ситуация с появата на външен, преди не участващ фактор; букв. “бог от машина”. В античния театър този израз обозначавал бога, появяващ се в развръзката на спектакъла с помощта на специални механизми (например “спускащ се от небесата”) и решаващ проблемите на героите.
Dictum, factum – Речено, сторено.
Di te ament – Боговете да те закрилят.
Dimidium facti, qui соeрit, habet – h3Началото е половината от работата.
Discernit sapiens res, quas confundit asellus – Умният може да се оправи с нещата, които магарето обърква.
Divide et impera – Разделяй и владей.
Dixi – Казах; всичко е казано, няма какво да се добави.
Dominus vobiscum – Господ с вас.
Do, ut des – Давам, за да ми дадеш (формула от римското право).
Dosis sola facit venenum! – Дозата сама прави отровата! (основополагащ принцип на фармакологията, смисълът му е, че безвредно лекарство няма; затова лекарствата трябва да се използват внимателно и само след препоръка от h3лекар).
Dubia plus torquet mala – Най-много мъчи неизвестното (Сенека).
Dulce et decorum est pro patria mori – Сладко и прилично е да умреш за своята родина.
Dum docemus, discimus – Докато обучаваме, се учим.
Dum spiro, spero – Докато дишам, се надявам.
Dum vivimus, vivamus – Докато сме живи, да живеем.
Duobus litigantibus tertius gaudet – Двама се бият, трети се радва.
Duos qui lepores sequitur, neutrum capit – Който гони два заека не хваща ни един.
Dura lex, sed lex – Строг закон, но закон.

E

Ecce homo! – Това е човекът!
E fructu arbor cognoscitur – По плода познават дървото.
Ego – Аз, его.
Elephantum ex musca facis – Да правиш от мухата слон.
Elucentissimum est edocendi genus exemplorum subditio – Най-добрият начин да се обучава е да се обучава с примери.
Erba mala presto cresce – Лошата трева бързо расте.
Ergo – Следователно.
Eripitur persona, manet res – Човек умира, остават делата му.
Errando discimus – Учим се като грешим.
Errare humanum est – Човешко е да се греши.
Errare humanum est, ignoscere divinum – Да се греши е човешко свойство, да се прощава – божествено.
Errare humanum est stultum est in errore perseverare – Човешко е да се греши, но да повтаря грешката си е характерно само за глупака.
Error a culpa vacat – Грешката е свободна от вина.
Est in media verum – Истината е по средата.
Est medicina triplex: servare, cavere, mederi – Задачата на медицината е тройна: да пази, да предупреждава, да лекува.
Est modus in rebus – Всичко има предел, всичко има мярка (Хораций).
Est rerum omnium magister usus – Опитът е учител на всичко (Цезар).
Et cetera (etc.) – И така нататък.
Et semel emissum volat irrevocabile verbum – Когато думата е казана, тя отлита безвъзвратно (т.е. не може да се върне обратно).
Etiam post malam segetem serendum est – И след лоша реколта трябва да се сее (Сенека).
Etiam sanato vulnere, cicatrix manet – Дори и след като е излекувана раната, остава белег.
Etiam sine lege poena est conscientia – Угризението на съвестта е наказание без закон.
Etiamsi omnes ego non – Всички да, но не и аз.
Ex officio – По задължение, по служба.
Ex Oriente lux – Светлината идва от Изток.
Ex parvis saepe magnarum rerum momenta pendent – Изходът на големите дела често зависи от дреболии (Тит Ливий).
Ex tempore – Навреме (непосредствено преди приготвяне или употреба).
Exceptio confirmat regulam – Изключението доказва правилото.
Exegi monumentum aere perennius – Издигнах паметник по-траен от бронза!
Exitus acta probat – h3Целта оправдава средствата.
Exitus letalis – Смъртен изход.
Experientia docet – Опитът е най-добрият учител.
Experientia est optima magistra – Опитът е най-добрият учител.
Extra muros – Публично (дословно “извън стените”).

F

Faber est suae quisque fortunae – Всеки е ковач на собствената си съдба.
Facile dictu, difficile factu – Лесно за казване, трудно за правене.
Factum est factam – Което е станало, е станало (фактът е факт).
Fama clamosa – Гръмка слава.
Familiariter – Дружески, фамилиарно.
Fas est et ab hoste doceri – Добре е да се учиш и от врага си (Овидий).
Feci quod potui, faciant meliora potentes – Направих, каквото можах; да направи по-добре този, който може.
Felix, qui potuit rerum cognoscere causas – Щастлив е този, който разбира (познава) причините на нещата (Вергилий).
Ferro ignique – С огън и меч.
Ferox verbis – Герой на думи.
Festina lente – Бързай бавно.
Fiat lux! – Да бъде светлина! (Битие).
Fide, sed cui fidas, vide – Бъди бдителен; доверявай, но гледай на кого доверяваш.
Fidelis et fortis – Верен и смел.
Finis coronat opus – Краят увенчава делото.
Formaliter et specialiter – Формално и в частност.
Fors omnia versas – Слепият случай променя всичко.
Fortuna fortes metuit, ignavos premit – Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите.
Fortuna fаvet fortibus – Съдбата обича смелите.
Fortes fortuna adiuvat – Съдбата помага на смелите.
Fronti nula fides – Външността е подвеждаща.

G

Gaudeamus igitur (iuvenes dum sumus) – Да се веселим (докато сме млади).
Gaudet patientia duris – Търпението тържествува.
Graeca sunt non leguntur – Гръцко е, не се чете (смисълът се крие в трудността на старогръцкия език).
Grata, rata et accepta – Угодно, законно и приемливо.
Gratis – Безплатно, даром, безвъзмездно.
Grosso modo – В общи линии.
Gustus legibus non subiacet – Вкусът не се подчинява на законите.
Gutta cavat lapidem, non vi sed saepe cadendo – Капката дълбае камъка не със силата си, а с постоянното си падане (Овидий).

H

Haud semper errat fama – Мълвата не винаги греши.
Hectorem quis nosset, felix si Troja fuisset? – Кой би чувал за Хектор, ако Троя беше щастлива? (Овидий).
Heu conscienta animi gravis est servitus – Угризенията на съвестта са по-лоши от робство.
Hic bibitur – Тук пият.
Hic et nunc – Тук и сега; без каквото и да забавяне.
Hic mortui vivunt, hic muti loquuntur – Тук живеят мъртвите, тук говорят немите (надпис на стените на старинните университетски библиотеки).
Hic Rhodus, hic salta! – Тук е Родос, тук скачай! (т.е. покажи какво можеш) (Езоп).
Hoc est verum et nihili nisi verum – Това е истината и нищо друго освен истината.
Hoc unum scio, quod nihil scio – Аз знам, че нищо не знам (Сократ).
Hodie mihi, cras tibi! – Днес на мен, утре на теб!
Homines caecos reddit cupiditas – Страстта прави хората слепи.
Homines non odi , sed ejus vitia – Не човека мразя, а неговите пороци.
Homines quo plura habent, eo cupiunt ampliora – Колкото повече имат хората, толкова повече искат да имат (Сенека).
Homo ad duas res ad intelligendum et ad agendum natus est – Човек е роден за две неща: да мисли и да действа.
Homo doctvs is se semper divitias habet – Ученият човек винаги има в себе си богатство.
Homo homini lupus est – Човек за човека е вълк.
Homo ornat locum, non locus hominem – Човекът украсява мястото, а не мястото човека.
Homo praesumitur bonus donec probetur malus – Всеки е невинен до доказване на противното.
Homo erectus – Човек изправен.
Homo sapiens – Човек разумен.
Homo sapiens sapiens – Съвременен човек.
Homo sapiens neanderthalensis – Неандерталец (подвид на съвременните хора).
Homo sum et nihil humani a me alienum puto – Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Honores mutant mores – Почестите променят нравите.
Honores mutant mores, sed raro in meliores – Почестите променят характера, но рядко към по-добро.
Honoris causa – Заради честта (за заслуги).
Historia magistra vitae est. – Историята е учителка на живота.

I

Iam fama nimium fecit – Мълвата добавя излишното (Луций Аней Сенека).
Ibi potest valere populus , ubi leges valent – Народът е силен там, където действат законите.
Ibidem – Там, на това място.
Id est (i.e.) – То ест, с други думи.
Id facere laus est, quod decet, non quod libet – Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш (Сенека).
Ignorantia legis non excusat – Непознаването на закона не е извинение.
Ignorantia non est argumentum – Незнанието не е аргумент (Бенедикт Спиноза).
Ignoranti quem portum petat nullus suus ventus est – Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за тебе няма попътен вятър (Сенека).
Illi mors gravis incubat qui notus nimis omnibus ignotus moritur sibi – Тежка е смъртта за този, който твърде добре познат на всички, умира непознат на себе си (Сенека).
In abstracto – Въобще, отвлеченно, абстрактно.
In aeternum – Навеки, завинаги.
In aqua scribere – Да пишеш по вода (за недълговечно и преходно действие).
In brevi – Вкратце.
Imago animi vultus est – Лицето е огледало на душата.
Imperare sibi maximum imperium est – Да властваш над себе си е най-голямата власт.
Incertus animus dimidium sapientiae est – Съмнението е половината от мъдростта.
Incognito – Тайно.
In deposito – За съхранение.
Index – Указател, списък.
Index librorum – Списък на книги.
In dubio pro reo – При съмнение се въздържай.
In extenso – Напълно, изцяло, дословно.
In extremis – В последния момент.
In favorem – В нечия полза, за полза.
In idem flumen bis non descendimus – Два пъти в една и съща река не се влиза.
In memoriam – В памет.
In me omnis spes mihi est – Цялата ми надежда е в самия себе си (Теренций).
In расe – В мир, в покой.
In patria natus non est propheta vocatus – Никой не е пророк в своята родина.
In pleno – В пълен състав.
In statu nascendi – В състояние на зараждане, в момент на образуване.
In statu quo ante – В предишното положение, в предишното състояние.
In vino veritas – Във виното е истината.
In vino veritas, ergo bibamus! – Във виното е истината, така че да пийнем!
In vino veritas, in aqua sanitas – Във виното е истината, във водата е здравето.
In vitro – В стъкло, в епруветка.
In vivo – На живо.
Initium est salutis notitia peccati – Началото на оправдаването е признаване на вината (Сенека).
Infandum renovare dolorem – Ужасно е отново да се възкресява болката.
Injuriam facilius facias quam feras – Лесно е да обидиш, трудно е да понесеш.
Iniuriam, qui facturus est, iam facit – Извършва вече закононарушение този, който има намерение да го извърши.
Inter arma silent leges – Когато говорят оръжията, законите мълчат.
Invia est in scientia (medicina, biologia) via sine lingua latina – Непроходим е пътят на науката (медицината, биологията) без латинския език.
Imperare sibi maximum imperarium est – Властта над самия себе си е най-голямата власт.
Ipso facto – По силата на очевидния факт.
Ipso jure – По силата на закона.
Ira initium insaniae est – Гневът е началото на безумието.
Ite, missia est – Вървете, всичко е свършено (направено).
Iuvenile vitium est regere non posse impetum – Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си (Сенека).

J

Jucundiorem facit libertatem servitutis recordatio – Споменът за неволята прави свободата още по-сладка.
Jure – Право, в съответствие с правото.
Jure divino – По божествения закон.
Jus gentium – Правото на народите.
Jus humanum – Човешко право.
Jus privatum – Частно право
Jus publicum – Публично право
Jus vitae necisque – Право над живота и смъртта.
Justum et tenacem propositi virum! – Който е прав върви твърдо към целта (Хораций).

L

Labor corpus firmat – Трудът укрепва тялото.
Labor est etiam ipse voluptas – Трудът сам по себе си е удоволствие.
Labor non onus, sed deneficium – Трудът не е бреме, а благодеяние.
Labor omnia vincit improbus – Упоритият труд побеждава всичко (Вергилий).
Lapis offensionis (petra scandali) – Препъни камък.
Lapsus – Грешка, пропуск.
Lapsus calami – Грешка при правописа.
Lapsus linguae – Грешка на езика (при разговор).
Lapsus memoriae – Грешка на паметта.
Larga manu – С широка ръка, щедро.
Lege – По закона, в съответствие с закона.
Lege artis – По всички правила на изкуството (i.e. с много висока прецизност и професионализъм).
Legem brevem esse oportet – Законът трябва да бъде кратък (Сенека).
Libenter id quod cupumus credimus – Ние леко (охотно) вярваме в това, което искаме.
Licitum sit – Да бъде позволено.
Littera scripta manet – Написаното остава.
Locus minoris resistentiae – Мястото на най-малко съпротивление.
Loquacitas raro caret mendacio – Бъбривостта рядко е лишена от лъжа.
Lupus mortus non mordet – Умрелият вълк не хапе.
Lupus non mordet lupum – Вълк вълка не хапе.

M

Macte – Отлично, прекрасно.
Magister artis ingeniique largitor venter – Нуждата е майка на всички изобретения.
Magister dixit – Това каза учителят (позоваване на неотречим авторитет).
Magna et veritas, et praevalebit – Няма нищо по-висше от истината и тя ще възтържествува.
Magna res est vocis et silentii temperamentum – Велико е да знаеш кога да говориш и кога да замълчиш.
Mala fide – Неискрено, нечестно, с лоша умисъл.
Mala herba cito crescit – Лошата трева бързо расте (лошият пример е заразителен).
Malum consilium est, quod mutari non potest – Лошо е това решение, което не може да се промени.
Malum nullum est sine aliquo bono – Няма лошо без добро.
Manu propria – Собственоръчно.
Margaritas ante porcos – Да хвърляш бисери на свинете (Евангелие от Матея).
Mea culpa, mea maxima culpa – Мой грях (или вина), мой най-голям грях.
Media et remedia – Начини и средства.
Medica mente non medicamentis – Лекувай с ум, а не с лекарства.
Medice, cura te ipsum – Лекарю, излекувай себе си.
Medicus curat, natura sanat – Лекарят лекува, природата излекува.
Melior est canis vivus leone mortuo – По-добре живо куче отколкото мъртъв лъв.
Meliora spero – Надявам се на най-доброто.
Melioribus utire fatis – Нека щастливата съдба бъде твоя.
Melius non incipient, quam desinent – По-добре да не започваш, отколкото да спреш по средата (Сенека).
Memento mei, memini tui! – Ти ще помниш мен, аз ще помня теб! (надпис върху античен пръстен).
Memento mori! – Помни, че си смъртен!
Memento mori, homine, quia pulvis est et in pulveris reverteris! – Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш!
Memento vivae – Помни живота (не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят).
Memento vivere – Помни за живота.
Mendaci homini verum quidem dicenti credere nоn solemus – Не вярваме на лъжливия човек дори тогава, когато говори истината.
Mens sana in corpore sano – Здрав дух в здраво тяло (Ювенал).
Mensis currentis – Този месец, текущият месец.
Minimum – Най-малкото, минимумът.
Mirabile dictu – Достойно за удивление.
Miserabile dictu – Достойно за съжаление.
Mobilia et caeca fluetantea sorte – Превратностите на сляпата съдба.
Modus operandi – Начин (механизъм) на действие.
Modus vivendi – Начин на живот (условия за съществуване).
Multa sunt in moribus dissentanea multa, sine ratione – В човешките обичаи има много разнообразие и много нелепости.
Multi sunt in bello cervi, in pace leones – Мнозина по време на война са елени, а по време на мир – лъвове.
Multi sunt vocati, pavci vero electi – Много са призваните, малко са избраните.
Multos timere debet, quem multi timent – От мнозина трябва да се страхува този, от когото мнозина се страхуват.
Multum, nоn multa – Много, но не много; дълбоко съдържание в кратко изложение.
Mutato nomine – Под друго название.

N

Nam viciis nemo sine nascitur – Никой не се ражда без недостатъци.
Nascentes morimur – Раждайки се, умираме.
Natura abhorret vacuum – Природата не търпи празнота.
Natura non nisi parendo vincitur – Природата се побеждава като й се подчиняваш.
Naturalia non sunt turpia – Което е естествено, не е безобразно.
Ne sit summum malum dolor, malum certe est – Болката може и да не е най-голямото зло, но със сигурност е зло.
Ne varietur – Не подлежи на изменение.
Nec plus ultra – Няма повече накъде, последната степен (граница).
Nec sutor ultra crepidam – Не съди за това, което не знаеш.
Necessitas non habet legem – Необходиимостта не познава закон.
Nefas – Несправедливост.
Nemine contradicente – Без възражения, единогласно.
Nemo amat, quos timet – Никой не харесва този, от когото се страхува (Сенека).
Nemo felicitatis suae obliviscitur – Никой не забравя своето щастие.
Nemo me impune lacessit – Никой няма да ме оскърби безнаказано.
Nemo judex in causa sua – Никой не е съдия в собственото си дело.
Nemo nostrum idem est in senectute, qui fuit iuvenis – Никой от нас не е същият на старини, какъвто е бил на младини.
Nemo nostrum non peccat; homines sumus – Никой от нас не е безгрешен, хора сме.
Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua – Никой не обича родината си защото е голяма, а защото е негова.
Nemo sine vitiis est – Никой не е без пороци (Сенека).
Nemo vitiis liber est – Никой не е свободен от пороци.
Nihil est morti tam simile quam somnus – Нищо не е така подобно на смъртта като съня.
Nihil semper suo statu manet – Нищо не остава постоянно в собственото си състояние.
Nihil sine labore – Нищо не се удава без труд.
Nil admirari – Не се удивлявай на нищо.
Nil desperandum! – (Никога) не се отчайвай.
Nil inultum remanebit – Нищо не остава безнаказано.
Nil permanent sub sole – Нищо не е вечно под слънцето.
Nil spernat auris, nec tamen credat statim – Трябва да се изслушва всичко, но не трябва да се бърза с доверието.
Nocet bonis, qui malis parcit – Вреди на добрите, който щади лошите.
Noli nосerе – Не вреди.
Noli tangere circulos meos! – Не ми пипай чертежите! (Архимед).
Nolite judicare et non judicabimine – Не съдете, за да не бъдете съдени.
Nolite mittere margaritas ante porcos – Не хвърляйте бисерите на свинете (Евангелие от Матея).
Non annumero verba sed appendere – Думите не трябва да се броят, а претеглят.
Non est ad astra mollis e terris via – Пътят от земята към звездите не е гладък.
Non bene olet, qui bene semper olet – Лошо мирише този, който винаги мирише добре.
Non licet in bello bis peccare – На война се греши само един път (прен. сапьорът греши само веднъж).
Non liquet – Не (е) ясно.
Non mortem timemus, sed cogitationem mortis – Не се страхуваме от самата смърт, а от мисълта за нея.
Non omne quod nitet aurum est – Не всичко, което блести е злато.
Non omnis error stultitia est – Не всяка грешка е глупава.
Non progredi est regredi – Да не вървиш напред означава да вървиш назад.
Non scholae sed vitae discimus – Не заради училището, а заради живота се учим (Сенека).
Non temere fama nasci solet – Мълвата възниква не случайно (няма дим без огън).
Non vi, sed arte – Не със сила, а с изкуство.
Nosce te ipsum – Познай себе си.
Nota bene (NB) – Обърни внимание.
Nuda veritas – Голата истина.
Nulla calamitas sola – Никоя беда не идва сама.
Nulla regula sine exceptione – Няма правило без изключение.
Nullus dies sine linea – Нито ден без следа.
Nullus dolor est, quem non longinquitas temporis minuat – Няма такава болка, която да не намалява с течение на времето.
Nulla poena sine lege – Никакво наказание без закон (основен принцип в наказателното право).
Nunc plaudite – Сега аплодирайте.
Nunquam petrorsum, semper ingrediendum – Нито крачка назад, винаги напред.

O

O sancta simplicitas! – О, свещена простота! (Ян Хус).
Oderint, dum metuant – Нека мразят, стига да се страхуват (Светоний, “Калигула”).
Occasio aegre offertur, facile amittitur – Удобният случай рядко се появява, но лесно се губи.
Occasio receptus difficiles habet – Удачният случай може да не се върне.
Oculos habebat et not videbat – Да имаш очи и да не виждаш.
Omne initium difficile est – Всяко начало е трудно.
Omne nimium nocet – Всичко излишно вреди.
Omnia aut nihil – Или всичко, или нищо.
Omnia mea mecum porto – Всичко свое нося със себе си (мъдрецът Биант).
Omnia mutantur, nihil interit – Всичко само се изменя и нищо не се губи.
Omnia praeclara rara – Всичко прекрасно е рядко.
Omnia tempus habent – Всичко има своето време.
Omnis homo mendax – Всеки човек лъже.
Omnium consensu – С общо съгласие.
Optimus testis confitens reus – Най-добрият свидетел е осъзналият се обвиняем.
Oratores fuint, poetae nescuntur – Ораторите се възпитават, поетите се раждат.
O tempora, o mores! – О, времена! О, нрави! (възклицание на Цицерон в първата си реч срещу Катилина, изразяващо възмущението му от покварата на съвременниците си).
Os umerosque deo similis – В лице и плещи подобен на Бог.
Ovem lupo committis – Да повериш овцата на вълка.

P

Pacta clara boni amici – Чисти сметки-добри приятели.
Pacta sunt servanda – Договорите трябва да се спазват (един от принципите в международното право, записан в Устава на ООН).
Panem et circenses – Хляб и зрелища (Ювенал, “Сатири”).
Parvi sunt foris arma, nisi est consilium domi. – Малко струва оръжието навън, ако няма разбирателство вкъщи.
Patria amanda est nobis – Родината трябва да бъде обичана от нас.
Pax huic domiu – Мир на този дом.
Pecunia non olet – Парите не миришат (император Веспасиан, който обложил градските тоалетни с данък).
Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina – Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица.
Per se – Само по себе, в чист вид.
Peregrinatio est vita – Животът е странстване (Сенека).
Periculum est in mora – Забавянето е h3опасно.
Perpetuum mobile – Вечно движение.
Personaliter – Лично.
Pia desiderata – Заветни мечти, благи пожелания.
Porta itineri longissima – Първата крачка е най-дълга (трудна е само първата крачка).
Post factum – След събитието.
Post mortem nihil est – След смъртта няма нищо.
Potius sero quam nunquam – По-добре късно, отколкото никога.
Praemonitus Praemunitus – Предупреден, значи въоръжен.
Primum non nocere – Първо не вреди (основополагащ принцип на медицинската наука; ако лекарят не е сигурен, че добре разпознава заболяването и действително може да помогне на пациента, той не трябва да си прави опити с неговото здраве, а да го изпрати при друг лекар).
Primus inter pares – Пръв сред равни.
Prius quam incipias, consulto opus est – Преди да започнеш, помисли.
Pro bono – Безплатно, без заплащане, безвъзмездно.
Pro bono publico – За обществена полза.
Pro domo meа (sua) – За себе си, в свой интерес, в защита на личните дела.
Pro et contra – За и против.
Pro forma – За форма, за приличие, за вид.
Pro memoria – За памет, в памет на нещо.
Pro rata – Пропорционално.
Pro ut de lege – По законен начин.
Propter invidiam – От завист.
Propter necessitatem – От необходимост.
Punctum saliens – Важен пункт, важно обстоятелство.

Q

Qualis artifex pereo! – Какъв артист умира! (предсмъртните думи на император Нерон).
Qualis vir, talis et oratio – Какъвто човекът, такава и речта му (Сенека).
Quantum satis – Колкото е нужно, достатъчно.
Qui ceteris deus sibi certe homo est – Който за другите е бог, за себе си положително е човек.
Qui multum habet, plus cupit – Който има много, иска повече (Сенека).
Qui paucis contentus est, divitissimus est – Богат е този който от малко се нуждае.
Qui pro quo – Един вместо друг (значението на израза е “бъркотия”).
Qui scribit, bis legit – Който пише, два пъти чете.
Qui tacet, consentire videtur – Мълчанието е знак на съгласие.
Qui vere severit, autumno metet – Който е сял напролет, ще жъне наесен.
Qui vult dare parva non debet magna rogare – Този, който дава малко няма право да иска много.
Quibuscumque viis – По каквито и да е било пътища, начини.
Quid dubitas, ne feceris – Не прави това, в което се съмняваш.
Quid prodest – Кому е изгодно?
Quis est enim, qui totum diem jaculans, non aliquando collineet? – Ще се намери ли поне един от тези, които по цял ден мятат копие, който да не попадне поне веднъж в целта? (Цицерон, “За гаданията”).
Quo vadis? – Къде отиваш?
Quod erat demonstrandum – Което трябваше да се докаже (QED).
Quod licet Jovi, non licet bovi – Което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика.
Quod medicina aliis, aliis est acre venenum – Това, което за един е лекарство, за друг е отрова.
Quod non est in actis, non est in mundo — Което го няма в делото, няма го в света.
Quod tibi fieri non vis, alteri ne feceris – Това, което не желаеш да се случи с тебе, не го прави на другите.
Qui quaerit, reperit – Който търси, намира.
Quidquid id est, timeo Danaos et dona ferentes – Каквото и да е това, страхувам се от гърците дори когато правят подаръци (предупреждението на жреца Лаокоон, когато вижда Троянския кон).
Quilibet fortunae suae faber – Всеки е ковач на своето щастие.
Quis? Quid? Ubi? Quibus auxiliis? Cur? Quomodo? Quando? – Кой? Какво? Къде? С чия помощ? За какво? По какъв начин? Кога? (риторическа схема от въпроси, предназначени за изясняване на обстоятелствата на някакво действие).
Quot capita, tot sententiae – Колкото глави, толкова и мнения.
Quot homines, tot sententiae – Колкото хора, толкова и мнения.

R

Radix malorum est cupiditas – Алчността е източникът на всички злини.
Rapit hora diem – Часът увлича след себе си деня.
Ratio est anima legis – Разумът е душа на закона.
Rebus in humanis nulla est constantia certa – В човешките дела няма нищо постоянно.
Reductio ad absurdum – Свеждане на едно твърдение до абсурд, с цел да бъде опровергано. Иначе казано, тази техника се състои в логическото продължаване на противниковата теза и установяването, че тя довежда до абсурден резултат.
Rem tene, verba sequentur – Овладей същността, а думи ще се намерят.
Remotis testibus – Без свидетели.
Repetitio est mater studiorum – Повторението е майка на учението.
Rerum raritas pretium facit – Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност (Сенека).
Res sacra miser – Свещено нещо е нещастникът (Сенека).
Respice finem – Помни края, за после мисли.
Restitutio ad integrum – Пълно възстановяване (възвръщане към първоначалното състояние).
Roma locuta, causa finita – Рим каза, въпросът е приключен (императив на католическата църква, с която се декларира, че казаното от Ватикана повече не подлежи на дискусия).

S

Sapere aude – Осмели се да бъдеш умен.
Sapiens omnia sua, secum portat – Мъдрецът носи всичко свое със себе си.
Sapienti sat – На разбиращия (и малко) му е достатъчно.
Sapientia ars vivendi putanda est – Мъдростта е изкуството на живота (да се живее).
Scientia est potentia – Знанието е сила.
Scio, me nihil scire – Знам, че нищо не знам.
Scribere scribendo, dicendo dicere discis – Учим се да пишем с писане, а да говорим с говорене.
Scripta manent, verba volant – Написаното остава, думите отлитат.
Scriptum pro scribente nihil probat — Писаното за тогова, който го е писал, нищо не доказва.
Sed semel insanivimus omnes – Поне веднъж всички ние биваме безумни.
Semel heres, semper heres — Веднъж наследник, завинаги наследник (i.e. веднъж получено, наследството не може да се отменя).
Semper fidelis – Винаги верен.
Semper idem – Винаги едно и също.
Semper in motu – Винаги в движение, вечно движение.
Semper paratus – Винаги готов.
Semper virens – Вечна младост.
Sempre avarus aget – Скъперникът е винаги в нужда.
Sensus veris – Усещане за пролет.
Sermo animi est imago: qualis vir, talis et oratio est – Речта е отражение на ума: какъвто е мъжът, такава му е и речта.
Sero in periculis est consilium quaerere – В беда е вече късно да се търси съвет.
Sero venientibus ossa – За закъснелите h3гости остават само кости.
Serva me, servando te – Помогни ми и аз ще ти помогна.
Si quid in te peccavi, ignosce – Ако съм сгрешил нещо спрямо тебе, извинявай.
Si tacuisses, philosophus mansisses – Ако беше мълчал, щеше да останеш философ.
Si vale bene est, ego valeo (s.v.b.e.e.v.) – Ако си здрав(а) е добре, аз съм здрав(а) (стандартен текст, който се изписва в началото на писмото в Древен Рим).
Si vis pacem, para bellum – Ако искаш мир, готви се за война.
Si vivis Romae, Romano vivito more – Ако живееш в Рим, живей като римляните (според римските обичаи).
Sibi quisque peccat – Всеки се разплаща за греховете си.
Sic transit gloria mundi – Така преминава световната слава.
Silentium est aurum – Мълчанието е злато.
Silentium videtur confessio – Мълчанието е знак на признание (или съгласие) (папа Бонифаций VIII).
Similia similibus curantur – Подобното се лекува с подобно (клин клин избива).
Sine ira et studio – Без гняв и пристрастие, обективно (Тацит).
Sine morа – Без забавяне.
Sint ut sunt, aut nоn sint – Нека бъде така, както е, или въобще да не бъде.
Sit tibi terra levis – Нека земята ти бъде лека (лека му пръст), пожелание към мъртвите.
Sol lucet omnibus – Слънцето свети за всички.
Solus cum sola, in loco remoto, non cogitabuntur orare “Pater noster” – Мъж и жена наедине няма да четат “Отче наш”.
Spero meliora – Надявам са на най-доброто, надежда за добър изход.
Spes decipit – Надеждата е подвеждаща.
Spes reconvalescendi – Надежда за оздравяване.
Sponte sua – По собствено желание, доброволно.
Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam – Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя (Луций Аней Сенека).
Statim atque instanter – Сега и веднага.
Status quo – Статукво, положение, състояние.
Sub rosa – На тайно, под секрет.
Sub sole nihil novi est – Нищо ново под слънцето.
Summa sedes non capit duos – На най-високото положение няма (място за) двама (Сенека).
Surge et age! – Стани и действай!
Suum cuique – Всекиму своето (положение в римското право).

T

Tantum scimus,quantum memoria tenemus – Ние знаем толкова, колкото помним.
Tarde venientibus ossa – За закъснелите остават само кокалите.
Temeritas est florentis aetatis – Лекомислието е присъщо на младата възраст.
Tempora mutantur, nos et mutamur in illis – Времената се менят и ние се меним с тях.
Tempus curat omnia – Времето лекува всичко.
Tempus edax rerum – Всепоглъщащо време, времето помита (унищожава, изяжда) всичко.
Tempus fugit, non autem memoria – Времето лети, паметта остава.
Tempus nemini – Времето не чака никого.
Terminus nullus falso est – Лъжата няма край (Луций Аней Сенека).
Terra incognita – Непозната земя, неизучена област.
Terra parens – Майка(та) земя.
Terrae filius – Дете на земята.
Tertium non datur – Едно от две, или-или (буквално: трето не е дадено).
Testis unus, testis nulus – Един свидетел не е свидетел.
Timeo Danaos et dona ferentes – Страхувам се от данайците дори когато носят подаръци (Вергилий, “Енеида”).
Tradidit mundum disputationibus – Споровете са погубили света.
Trahimur omnes laudis studio – Всички ни обхваща страст към славата.
Trans penem mihi est que Senatus discit – През пениса ми е какво казва Сенатът (коментар на Гай Юлий Цезар).
Tu ne cede malis! – Не отстъпвай пред трудностите!
Tu quoque, Brute, fili mi? – И ти ли, мой сине Бруте? (Последните думи на Цезар (по едноименната пиеса на Шекспир), видял приятеля си Марк Брут сред убийците си в Сената, и използвани впоследствие като синоним на предателство и измяна).

U

Ubi bene, ibi patria – Където е добре, там е родината.
Ubi concordia, ibi victoria – Където е съгласието, там е и победата.
Ubi culpa est, ibi poena subesse debet – Където има вина, трябва да има наказание.
Ubi fumus, ibi ignis – Където има пушек, там има огън.
Ubi nihil vales, ibi nihil velis – Където нямаш сили, там не желай нищо.
Ubi pus, ibi incisio – Където е гнойта, там е разрезът.
Ubi vita , ubi poesis – Където е животът, там е и поезията.
Ut desint vires, tamen est laudanda voluntas – Ако и да липсват сили, трябва да се похвали намерението.
Ultima ratio – Последен довод, решителен аргумент.
Ultima ratio regum – Пoследното средство на царете (надпис на френските оръдия по времето на Луи XIV, поръчана от Ришельо).
Una hirundo non facit ver – Една лястовица пролет не прави.
Una mercede duas res assequi – Да убиеш два заека с един удар.
Usu possidemini – Управляват ви навиците.
Usus est optimus magister – Опитът е най-добрият учител.
Ut sentio, ita dico – Както чувствам, така говоря.
Ut supra – Както е споменато по-горе.
Utile dulce miscere – Да съчетаваш приятното с полезното.

V

Vade in pace – Върви си с мир.
Vade retro, Satana! – Върни се (отстъпи) назад, Сатана!
Vae victis! – Горко на победените!
Vana sine viribus ira est – Напразен е гневът на безсилните (без мъжество).
Vanitas vanitatum et omnia vanitas! – Суета на суетите и всичко е суета! (Старият завет, Книга на Еклисиаст).
Veni, vidi, vici! – Дойдох, видях, победих! (Гай Юлий Цезар).
Verba docent, exempla trahunt – Словата наставляват, делата водят.
Verba volant, scripta manent – Думите отлитат, написаното остава.
Verbum est argentum, silentium est aureum – Думите са сребро, мълчанието е злато.
Verbum movet, exemplum trahit – Словото вълнува, примерът увлича.
Vere scire est per causas scire – Истинското знание е опознаване на причината.
Veritas temporis filia – Истината е дъщеря на времето (девиз на английската кралица Мария Тюдор).
Veritas victit – Истината побеждава.
Verum est, quod pro salute fit mendacium – Лъжата с цел спасение е равносилна на истина.
Verum plus uno esse non potest – Повече от една истина не може да има.
Veto – Забранявам; забрана, табу.
Vi et armis – Със сила и оръжие.
Vi victa vis est – Силата се побеждава със сила.
Via domus – Път към дома.
Via dolorosa – Път на страдание (също едноименна улица в Йерусалим по която минал Христос по пътя си към Голгота).
Via mala – Труден/лош път.
Via sacra – Свещен/правилен път.
Vice versa – Обратно.
Vile est, quod licet – Това, което е лекодостъпно, се цени малко.
Vir magni ingenii – Човек с голям ум.
Vir prudens non contra ventum mingit – Мъдрият мъж не пикае срещу вятъра.
Vires unitae agunt – Силните действат заедно!
Viribus unitis – С обединени усилия.
Virtus imitatione digna est, non invidia – Доблестта заслужава подражание, а не завист.
Virtus suo aere censetur – Ценноста на добродетелта е в самата нея.
Vita brevis, art longa – Животът е кратък, изкуството вечно.
Vita brevis, ars vero longa, occasio autem praeceps, experientia fallax, judicium difficile – Животът е кратък, науката обширна, случаят несигурен, опитът измамен, твърдението затруднително (Хипократ).
Vita nostra brevis est – Нашият живот е кратък.
Vita sine libertate – nihil – Животът без свобода е нищо.
Vitia erunt, dones homines – Пороците ще съществуват до тогава, докато има хора.
Vivamus atque amemus – Да живеем и да се обичаме.
Vive memor, qusm sismaevi brevis – Живей помнейки, че животът е кратък.
Vivere est cogitare – Да живееш значи да мислиш.
Vivere est militare – Да живееш значи да се бориш (Луций Аней Сенека).
Volentem ducunt fata, nolentem trahunt – Съдбата води желаещия, нежелаещия го влачи (Сенека).
Voluntas est superior intellectu – h3Волята е по-висша от разума.
Vox clamantis in deserto – Глас на викащия в пустинята.( думи на Иван Кръстителя когато евреите го запитали кой е ).
Vox populi, vox Dei – Глас народен, глас Божи.
Vox unius, vox nullius – Гласът на едного е глас на никого.
Vox, vox, praeterea nihil – Думи, думи и нищо повече.
Vulgus pessimus rerum interpres – Тълпата е най-лошият съдия (Сенека).
Vulpes pilum mutat, non mores – Лисицата си сменя козината, но не и нрава (Светоний).

Вижте още и ⤵️
Латинка Tropaeolum majus L.