Вяра, Надежда, Любов и майка им София: житие и смисъл на празника

17 септември: денят на Вяра, Надежда, Любов и София

На 17 септември християните почитат светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София. Малко празници в календара носят толкова ясен смисъл още в самите имена: трите сестри са кръстени на трите основни християнски добродетели, а майка им – на мъдростта, която ги свързва. Затова денят се възприема не само като имен ден, но и като повод да се замислим за това какво ни крепи в живота.

Същата дата е и празник на столицата – на 17 септември се отбелязва Денят на град София, който носи името на светата мъдрост.

Какво знаем за светите мъченици

Според църковното предание майката и трите ѝ дъщери загиват през II век, по времето на император Адриан. Девойките са подложени на мъчения, но никоя от тях не се отказва от Христос и трите са обезглавени. София, която трябва да гледа страданията им, погребва телата им, а скоро след това умира и самата тя.

Почитта към тях преминава далеч отвъд Рим. От 777 година мощите на светите София, Вяра, Надежда и Любов се намират в Елзас, във Франция.

Разказът за майката и трите сестри

В първите векове на християнството в Рим живеела вдовица на име София, известна с мъдростта си. След смъртта на съпруга си тя сама гледала трите си дъщери и се стремяла да ги отгледа като добри християнки – с добродетелите, чиито имена носели. Хората в града уважавали семейството, но славата му стигнала и до император Адриан, който преследвал жестоко последователите на Христос.

Императорът наредил майката и дъщерите да бъдат доведени в двореца. Четирите тръгнали хванати за ръце, за да си вдъхват смелост една на друга. Когато владетелят ги попитал на кого се кланят, София отговорила, че в сърцата си носят Христовото име. Тогава Адриан насрочил съд след три дни.

Майката използвала тези дни, за да укрепи духа на момичетата. На съда императорът опитал да склони всяка от сестрите поотделно да принесе дар на богинята Артемида – тоест публично да се отрече от Христос и да почете езическите богове. Една след друга и трите отказали. Една след друга, след страшни мъчения, били погубени пред очите на майка си.

София положила телата на дъщерите си в колесница, отнесла ги извън града и ги погребала на един хълм. Три дни по-късно и тя починала от скръб. Църквата я почита като мъченица наравно с дъщерите ѝ – защото преживяла със сърцето си всяка тяхна мъка.

Как се отбелязва денят у нас

С 17 септември не са свързани особени обреди, нито забрани, които трябва да се спазват. В много семейства обаче се меси прясна питка, която се раздава заедно с грозде или други плодове – според обичая за здраве, щастие и любов в дома.

Денят е и хубав повод да си припомним старите народни разбирания за доброто. Вярва се, че добрината не остава незабелязана и рано или късно се връща при онзи, който я е сторил. Българинът е смятал за свой дълг да не отпрати гладния без къшей хляб, да подаде ръка на сирачето и на изпадналия в беда, а да посрещне госта, дори да е дошъл неканен.

Четирите добродетели в имената

Имената на светиците отдавна се тълкуват като символи. Ето как може да се прочете всяко от тях.

Вяра – вътрешната опора

Вярата е мярката, с която преценяваме най-вече себе си, а не околните. Никой не може да ни я наложи – ние избираме в какво и в кого да вярваме, и така сами си пишем правилата. Тя е това, което ни държи стабилни, когато светът наоколо се люлее. Изгражда се бавно – от всяка постигната цел, всяка сбъдната мечта и всяка усмивка, която сме върнали на някого. Когато ни излъжат, разбираме, че нещо в правилата ни е сбъркано, и трябва да го поправим. Пътят дотам обаче рядко е лесен.

Надежда – мостът към мечтите

Ако вярата е готовата основа, надеждата е материалът, от който тя тепърва ще се оформи. Тя е като мост, опънат между действителното и желаното, по който вървим напред, връщаме се и търсим посока. Надеждата е по-капризна от вярата – понякога идва ненавреме, храни се от случайности и по-често ни разочарова. Но точно затова и по-често ни радва. А когато ни напусне, не боли толкова силно, колкото загубената вяра – просто оставя след себе си празнота.

Любов – онова, което не се побира в думи

За любовта е най-трудно да се пише кратко – не защото няма какво да се каже, а защото всичко вече е казано много пъти и пак не съвсем точно. Тя е единствената от четирите, която не се подчинява на правила, определения и логика. Движи се свободно, смесва чувствата ни по свой начин и ни отвежда там, където сама реши.

Мъдрост – нишката, която ги свързва

Мъдростта, въплътена в майката София, се появява тъкмо когато вярата, надеждата и любовта се разколебаят. Тя е трезвият разум, който ясно показва истината. В известен смисъл мъдростта е сборът от всичко, в което сме вярвали, на което сме се надявали и което сме обичали през един човешки живот.

Именници