Пластовете в българския именник – откъде идват личните ни имена

Български имена

Всяко българско име носи следа от определена епоха. Едни идват от общия славянски език, други – от прабългарите, трети – от християнския календар, а някои са родени от политически събития, книги и дори телевизионни сериали. Ако подредим имената по времето, когато са се появили у нас, ще видим нещо като пластове в земята: всеки нов слой ляга върху стария, без да го изтрие напълно. По-долу проследяваме тези пластове един по един, като отделяме сигурното от онова, което е само предположение.

Ако искате първо да научите какво означава вашето собствено име, използвайте търсачката:

Пишете с кирилица или латиница.

Първият пласт: славянското наследство

Най-старата група са имената, които българските славяни донасят със себе си и които и до днес се срещат у сърби, руси, поляци и чехи. Типични примери са Владимир, Владислав и Драгомир. Те са съставни – образувани от две думи с ясен смисъл. Още в старо време от тях са се отделили и кратки форми, които живеят като самостоятелни имена: Драго, Миро, Слав, а към същата стара група принадлежи и Нягул.

Вторият пласт: следите на Балканите

Заселвайки се на полуострова, славяните заварват тук други народи и вероятно приемат част от техните имена, в това число и тракийски. Към балканската именна традиция принадлежи и латинско-романският слой, оставен от римското владичество. Тук обаче трябва да сме предпазливи: произходът на много от тези стари имена не може да бъде установен еднозначно и често езиковедите разполагат само с хипотези.

Третият пласт: прабългарските имена

Още по-малко знаем за имената на Аспаруховите българи. Сведенията за това как точно са звучали и какво са означавали са оскъдни. Предполага се, че в някои днешни имена като Жоте, Пижо и Шоле може да е запазен изменен корен – прабългарски, кумански или печенежки, но и това остава догадка.

Със сигурност прабългарски са имената на хановете и болярите преди и непосредствено след покръстването. През дългите векове на византийска и османска власт те почти напълно изчезват от употреба. Някои от тях се връщат едва в по-ново време – не по пряка семейна традиция, а чрез книгите и учебниците по история.

Четвъртият пласт: християнският календар

Голямата промяна идва с покръстването на държавата през 865 г. Оттогава в българските семейства масово навлизат имената на светците от източноправославния календар. Сам княз Борис I приема при кръщението си второ име – Михаил.

По произход тези имена се делят на три основни групи:

  • Староеврейски. Взети са от Библията и отразяват дълбоко религиозно светоусещане – вярата в Бога и желанието за близост с Него.
  • Гръцки. Те са най-многобройни, тъй като голяма част от светците произхождат от елинизираните земи на Източното Средиземноморие. Около две трети от календарните светци и мъченици носят гръцки имена. У нас такива имена има над 200, а заедно с производните и видоизменените им форми – многократно повече.
  • Латински. Широко разпространени са при католиците, а в България са малко и обикновено са стигнали до нас през гръцки.

Петият пласт: имена с турски корен

Въпреки вековете под османска власт, българите не възприемат турските лични имена – пречка е разликата във вярата. Мюсюлмански имена се срещат само сред помаците. Има обаче малка група имена, които са образувани на българска почва от познати турски думи. Към тях спадат Демир, Курти, Севда, Султана и Сърма. Заедно с подобни прякори те образуват петия пласт в именника ни.

Шестият пласт: политика и литература

От Възраждането до Освобождението

С Възраждането изборът на име започва да отразява политическите симпатии и четивата на родителите. Още преди края на османското владичество се появява името Венелин – всъщност фамилията на руския историк Юрий Венелин, много почитан от българските възрожденци.

Около Освобождението и след него зачестява името Александър – в чест на руския император Александър II, а заедно с него и Владимир, на името на неговия син. Когато през 1887 г. Фердинанд става княз на България, името му е било напълно непознато у нас. Някои семейства все пак кръщават децата си на него, но днес носителите му са възрастни хора или вече не са между живите.

Двадесети век

Октомврийската революция също оставя отпечатък. Появяват се имена като Ленин и Будьони, а също производни – Владилен и Володя. По-късно се срещат Сталин и Сталинка, а през социалистическите години – дори Петилетка.

Имена от книгите

Литературата е друг постоянен източник. През втората половина на XIX век у нас се появява Геновева. По-късно от страниците на книгите идват Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Олег, Чайка, а също и Пушкин.

Седмият пласт: имена-предмети

Ако обединим политическите и литературните имена в шести пласт, за седми остават най-необичайните – имената, образувани от названия на предмети. Примери са Телефонка, Салфетка и Грамофонка. Те показват колко силно новите вещи и технологии са впечатлявали хората по времето, когато са се появили.

Днес: киното и сериалите

В наши дни нов извор на имена е екранът. Имената на героите от сапунените сериали остават популярни, особено в някои райони на страната. Едновременно с тях все по-често се дават и чужди имена – заради смесени бракове, живот в чужбина или мечта за емиграция. Това обаче е отделна голяма тема, която заслужава собствено проучване.

Два типа според смисъла

Освен по произход, българските имена могат да се групират и според това какво значат. Най-общо се оформят две големи групи, между които границата не винаги е рязка: пожелателните имена, с които родителите изразяват надеждите си за детето, и защитните имена, които според старите вярвания е трябвало да го опазят от беди.

Коментари

Още от тази категория

Значение на имената

Потърсете значението и произхода на лично име и вижте свързаните му форми. По-долу – по-стари данни за разпространението...