Защитни имена – как българите са пазели децата си с името

Ако искате да проверите значението на своето име, въведете го тук:

Да стои и да трае

Най-голямата група защитни имена идва от глаголите „стоя“ и „трая“. Пожеланието в тях е просто – детето да остане на този свят и да живее дълго. Оттук са Стоян, Стойко и Стоимен, както и Траян и Трайчо.

Твърд като камък

Друга група имена са взети от думи за нещо здраво и трайно, но съвсем обикновено и без особена стойност. Така детето получавало името Камен, Желязко или Кремена.

Сходна е логиката при имената, взети от обикновени неща в домакинството, части от къщата или от ралото – например Праго, Собел и Рукан.

„Грозните“ имена

Хората вярвали, че урочасването дебне най-вече хубавите деца. Затова някои родители нарочно давали име, което звучи грозно или невзрачно, за да не привлече лоши очи. Типични примери са Грозьо и Черньо.

Подхвърленото дете

До преди две-три поколения из българските села бил широко разпространен обичаят на символичното „подхвърляне“. Прибягвали до него семейства, в които децата умирали, или когато се родяло слабо бебе и родителите се бояли за живота му.

Рано сутринта оставяли детето на улицата или край кладенеца и чакали да видят кой пръв ще мине. Този, който го „намери“, ставал негов кръстник. Той давал на детето своето име или го наричал Найден (от „найде“ – намери) или Обретен (от „обрете“ – откри).

Понякога пръв до детето стигал не човек, а животно. Тогава родителите приемали, че такъв е късметът му, и можело да го кръстят Кравко, Песан или Кучкан. Вярвали, че така клетвата над семейството е отклонена и детето ще доживее до дълбока старост.

Ново име, каквото няма в рода

Друг начин да се „излъже“ проклятието, тегнещо над семейство, в което децата не оцеляват, било да се даде име, непознато нито в рода, нито в близките села. За целта избирали някое рядко християнско име, а понякога вземали първата дума от израза „Търся име“ и така се получавали имената Търся и Търсена.

Имена срещу други напасти

Според вярванията на нашите баби и дядовци името можело да помогне и срещу беди, които не са свързани със смъртта.

• Само момичета. Когато в семейството се раждали едно след друго момичета, а родителите чакали момче, четвъртата или петата дъщеря кръщавали Доста, Достена или Стига – с надеждата след нея да дойде син.
• Твърде много деца. Ако децата ставали прекалено много, следващото (например десетото) наричали Запрян, за да „запре“ раждането.

Защита от вълка и огъня

Вярвало се, че магическата сила на името действа през целия живот и пази човека от диви зверове и беди. Тъй като най-страшният звяр в нашите планини бил вълкът, особено разпространени са имената Вълчо, Вълкан и Вълкана. Подобен смисъл се търси и в Огнян и Огньо, а вероятно и в Куцар.

Защитните имена са едната от двете големи смислови групи в нашия именник. Другата са пожелателните имена, с които родителите изразяват надеждите си за бъдещето на детето.