Пари назаем: поверия и правила за даващия и взимащия

Заемът – не само сделка

Почти всеки е бил и от двете страни: веднъж търси пари „до заплата“, друг път приятел или роднина чука на неговата врата. Старите поверия гледат на заема като на нещо повече от размяна на банкноти – според тях с парите преминава и енергия, и ако не се спазват определени правила, може да пострада благополучието и на двамата. Ето какво съветва народната мъдрост, подредено за двете роли.

Ако вие имате нужда от пари

Взимайте само колкото е нужно

Когато седмица преди заплатата хладилникът е празен, а портфейлът – също, поискайте от приятел само сумата за най-необходимото: хляб, мляко, малко плодове. Взетите назаем пари не се харчат за ресторанти и удоволствия. Вместо това кратката оскъдица се използва, за да се помисли как следващия месец бюджетът да стигне.

Първо – при своите

Добре е за помощ да се обърнете най-напред към роднини и близки. В езотеричното разбиране така материалната трудност се решава в рамките на семейството – парите сякаш се преразпределят между свои, вместо да се привлича чужда помощ, която после трябва да бъде „изплатена“ със собствени сили.

Паричните поличби за длъжника

• Вторник не е ден за заем. Който вземе пари във вторник, ще остане длъжник цяла година.
• Луната подсказва кога. Пари се взимат през първата седмица след новолунието, докато Луната расте, а се връщат на намаляваща Луна, след пълнолуние.
• Сутрин, не вечер. Заем, взет вечерта, дори да е съвсем малък, се връща трудно; затова парите се взимат сутринта или през деня.
• Взимайте едри, връщайте дребни. Така „висшите сили“ виждат колко много пари сте успели да съберете.

Ако вие давате пари

Договор със самия себе си

Някои хора отказват лесно, когато не вярват на молещия. Други просто не могат да кажат „не“. За тях първото правило е практично: определете предварително сумата, с която можете да се разделите без да си навредите, и никога не я надхвърляйте. Ако подозирате, че човекът няма да върне парите, дайте му малка сума – хем не сте му отказали, хем не сте поели голям риск.

„Златните правила на кредитора“

Към здравия разум поверията добавят и свои „предпазни мерки“:

• Дясна ръка дава, лява взима. Парите се подават с дясната ръка, а когато ги получавате обратно, ги поемате с лявата.
• Направо в ръката. Сложете парите в дланта на човека, за да не ги изпусне.
• Ако нещо се обърка. Изпусне ли длъжникът банкнота, спъне ли се или в мига на предаването се случи нещо неочаквано – например звънне телефон, – веднага кажете наум три пъти: „Ако някой е виновен, нека парите ми се върнат назад!“. Иначе, вярва се, ще чакате дълго. Ако вие самите изпуснете парите, поправете грешката с думите наум: „Мощна, мощна е моята хазна!“.
• Никога на тъмно. Заем не се дава по тъмно – според поверието финансовият ви успех ще се изгуби в мрака.
• Едри банкноти и ресто. Отбройте сумата в най-едрите банкноти, дайте малко повече и непременно поискайте ресто. Ако се съмнявате, че ще ви върнат дълга, помолете длъжника под някакъв предлог да ви развали дребна банкнота. Получената от него банкнота или монета приберете на сигурно място и я пазете, докато заемът не бъде върнат.

Смисълът зад правилата

Отношенията „длъжник – кредитор“ лесно натоварват дори най-старото приятелство. Неизказаното напрежение, неудобните напомняния, избягването на срещи – всичко това се трупа и може да разруши връзка, градена с години. Затова и двете страни имат своята отговорност: единият да поиска само толкова, колкото наистина му трябва, и да върне навреме, а другият да даде само толкова, колкото може да си позволи, без после да държи сметка с упреци. Поверията и простите граници, които човек си поставя, имат една и съща цел: парите да се върнат там, откъдето са тръгнали, а близостта между хората да остане непокътната.