Поверия за св. Мина

Свети Мина и Вълчите празници в народния календар

Поверията за свети Мина на 11 ноември го свързват с вълците и закрилата на дома. Дните и продължителността на Вълчите празници се различават по области, затова няма единна народна схема за цялата страна.

Във фолклорните представи свети Мина е господар на вълците. На различни места празникът му се свързва с различен момент от Вълчите празници.

В някои местни разкази дните около празника се свързват с Мрата и със забрани за излизане по тъмно.

Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.

Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември. След тази дата хората избягвали да излизат по късна доба.

В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето.

По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

От 11-и ноември започвали „вълчите празници“, през които дебнели най-страховитите болести. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал „мратински“.

Мрата била едра черна кокошка с големи очи и криле. Тя обикаляла села и паланки да търси обречените, чиито души трябвало да отнесе в отвъдното. За да се спасят от нея, на 11 ноември хората правели „мратиняк“ – принасяли в жертва пиле.

Прерязвали гърлото му, като казвали „не те колим ние, коли те Мратиняка„. По този начин смятали, че пренасят болестта върху животното и опазват своите близки. Нанизвали главата и краката на птицата на червен конец и ги връзвали на портата, за да плашат демоните. На следващия ден -12-и ноември, правели магически ритуали с перушината и жлъчката на жертвеното пиле, а свещеникът прекадявал къщите.

За най-страшен смятали деня 21-и ноември, наречен от народа „Куцуклан“. Според една легенда глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не можал да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден.

В някои райони се вярвало че този вълк носи късмет. Децата, момчета и момичета се наричали Вълчо, Вълкана, Вълко, за да бъдат здрави и силни. На някои места се вярвало, че ако вълк влезе в стадото и открадне овца, без да бъде забелязан от овчаря, това предвещавало много агнета напролет и много мляко през лятото.

Ритуалът не е случаен – именно по това време на годината хищниците са много агресивни, защото започва техният размножителен период и продължава около седмица. За да избегнат челюстите им, хората не се докосвали до куки, ножове и вили. Всички остри предмети се криели, за да не посяга никой към тях.

Именници

Мина, Миндо, Минка, Минко, Минчо, Миньо, Виктор, Виктория